насочен към госпожица Дин, намекваше за някаква по-особена връзка между нея и госпожица Оуян. В крайна сметка, помисли си съдията, не е моя работа да се занимавам с нравите на тези госпожици. Много повече ме интересува онова, което замисля Мо Модъ.
Когато най-после стигна до площадката на стълбището, където духаше отвсякъде, той въздъхна тежко. Някакъв монотонен напев се носеше от дълбокия, обграден с дървена решетка отвор в средата. Сигурно е вечернята, помисли съдията.
Коридорът вдясно не беше осветен. Съдията учудено повдигна фенера. В стената нямаше никакви прозорци и този пасаж с нисък, обвит в паяжини таван, бе по-тесен от онзи, който водеше до склада. Като разбра, че се е заблудил, съдията се върна, за да поеме обратно, и в този миг до ушите му достигна шепот. Съдията наостри уши, чудейки се откъде биха могли да идват приглушените звуци. Коридорът беше празен и краят му опираше в тежка желязна решетка. Той се отправи към изхода, но пък сега песента на монасите заглуши всичко. Отново се върна в средата на коридора и със свъсени вежди се заоглежда за някаква врата. Шепотът се разнесе отново, но все така неразбираем. Изведнъж отчетливо прозвучаха трите срички на името му,
Глава VI
Съдията Ди си прилага едно старо лекарство. Тао Ган му съобщава последните клюки.
Съдията подръпна ядосано брадата си. Този призрачен глас го разстрои повече отколкото му се искаше да признае пред себе си. Но скоро се съвзе. Вероятно някакви монаси говореха за него наблизо, а ехото често си прави особени шеги в старинни постройки като тази. Той се ослуша още известно време, но шепотът бе престанал. Съдията сви рамене, върна се обратно по същия път и разбра къде се бе объркал: коридорът към склада се намираше от другата страна на стълбищната площадка. Той заобиколи централния отвор и разпозна трите високи прозореца. През отворената врата на склада до него достигаха откъслечни фрази.
Влезе. За голямо свое разочарование видя само двама монаси, които затваряха някакъв куфар от червена кожа. Мо Модъ не беше там, затова пък железният шлем бе заел мястото си над ризницата, както и дългият меч — в ножницата. Той се обърна към по-възрастния монах:
— Да сте виждали актьора Мо Модъ?
— Не, ваше превъзходителство — отговори монахът, — ние току-що влизаме.
Монахът говореше с най-почтителен тон, но на съдията не се понрави враждебното изражение на неговия висок плещест другар, които го гледаше с подозрение.
— Исках просто да го поздравя за изкусното владеене на меча — непринудено обясни съдията. На връщане към апартамента си той реши, че актьорът навярно се е присъединил към приятелите си в гримьорната, където Тао Ган ще може да го държи под око.
Когато стигна до вратата си, магистратът отново почувства тежестта на умората. Една от прислужничките му отвори, другите побързаха да стоплят ориза за вечерята върху мангала, поставен в един ъгъл на стаята.
Мина в спалнята. Трите му съпруги играеха на домино. Те се надигнаха да го посрещнат и Първата каза с радостна усмивка:
— Идвате тъкмо навреме за една партия преди вечеря.
Доминото беше любимата игра на съдията. Като погледна тъжно към плочките от слонова кост, той отвърна:
— Много съжалявам, но няма да мога да вечерям с вас. Ще трябва да отида на тържествената вечеря, която дава игуменът. Ще присъства един бивш императорски възпитател, настанен в манастира, и по никакъв начин не можех да откажа.
— Всемогъщи небеса! — възкликна Първата съпруга. — Ще трябва вероятно да направя визита на жена му, нали?
— Не, той е вдовец. Но аз трябва да го посетя преди банкета. Пригответе ми официалната роба. — Той се изсекна шумно.
— Много съм доволна, че не се налага да се преобличам — каза с облекчение Първата. — Но наистина е жалко, че не можете да останете с нас. Вие сте настинали, очите ви сълзят!
Докато тя отваряше сандъците с дрехите и приготвяше зелената брокатена роба на съдията, Третата рече:
— Ще ви направя един пластир от портокалови кори. Ако го подържите на главата си, утре ще се чувствате много по-добре.
— Как мога да се явя на официален банкет с превръзка на главата? Доста смешно ще изглеждам! — възкликна раздразнено съдията.
— Ако нахлупите шапката по-надолу, никой нищо няма да забележи — отговори Първата съпруга, както винаги практична.
Съдията се опита да протестира и измърмори нещо, но Третата вече бе грабнала шепа изсушени портокалови кори от сандъчето с лекарства и ги поставяше в съд с вряща вода. Когато се накиснаха достатъчно, Втората ги зави в парче памучен плат и двете жени стегнаха компрес върху главата на магистрата. Първата нагласи кадифената шапка по-ниско и каза:
— Готово. Никой нищо няма да забележи.
Съдията им поблагодари и обеща да се прибере веднага след банкета. На излизане напомни на прислужничките да сложат резето на вратата след него:
— И най-вече — добави той, — не отваряйте, преди да сте разбрали кой е. Тази вечер в манастира са се събрали всякакви хора.
Той влезе в преддверието, където го очакваше Тао Ган. След като нареди на прислужничките да поднесат чай на господарките си, той покани помощника си да седне до него и тихо каза:
— Мо Модъ бе напуснал склада, преди аз да Се появя. Върна ли се в стаята на актьорите?
— Не, ваше превъзходителство. Вероятно се разхожда някъде из манастира. Но госпожица Оуян дойде веднага, щом си тръгнахте. Без грим вече не приличаше толкова на госпожица Бао въпреки че има същия овал на лицето и същите правилни черти. Изглежда, в коридора сме срещнали госпожица Бао. Ако си спомняте, гласът й беше нежен и приятен, докато на госпожица Оуян е леко дрезгав. И въпреки че не претендирам като Ма Жун да съм познавач по женската част, младата особа от коридора ми се стори доста закръглена, докато госпожица Оуян е по-ъгловата.
— Така или иначе, жената от коридора държеше лявата си ръка по същия начин, както и актрисата. За какво говори тя, впрочем?
— Беше доста мълчалива и се оживи само когато аз поздравих госпожица Дин за акробатичния номер. Щом споменах за срещата й с Дзун Ли, тя само рече, че това момче е ужасен досадник. Като й дадох да подразбере, че начинът, по който изчезна, докато разговаряхте с нея, никак не ви е харесал, тя ме погледна много странно и заяви, че не можела да оставя за дълго мечката си сама.
— С нас просто се подиграват! — извика съдията, дърпайки ядно брадата си. — Какво научи за Мо Модъ?
— Момче с неустановен начин на живот. Присъединява се към трупата за два-три месеца, после изчезва. Винаги играе предатели, а Куан твърди, че подобни роли накрая се отразяват върху характера на самия актьор. Доколкото разбрах, той въздишал по госпожица Дин, но момичето не му обръщало никакво внимание. Той страшно я ревнува от госпожица Оуян, тъй като подозира двете девойки в много по-нежни чувства една към друга от обикновеното приятелство. Именно за това намекваше Дзун Ли в стихотворението си. Куан също смята, че тази вечер Мо Модъ е прехвърлил мярката в изпълнението с меча. Но той твърди, че с този свиреп телохранител младото момиче няма от кого да се страхува. Животното я следва като огромно вярно куче и се подчинява на всяко нейно мигване или помръдване на пръста. Но характерът на звяра не е никак благ и единствено госпожица Оуян смее да се доближава до него.
— Каква неприятна загадка — промърмори съдията. — Ако младото момиче, което срещнахме в коридора (независимо дали е госпожица Бао или Оуян), е бягало от Мо Модъ, тъй като той е опасен маниак, това се връзва със странната сцена, която зърнах през прозореца. Сигурно тъкмо Мо Модъ съм видял тогава. Но коя е жертвата, над която издевателстваше? Първата ни задача е да проверим има ли други жени в
