Манастирът на призраците

Твърде много неща притесняваха съдията, за да може да се съсредоточи върху участта на бившите игумени на манастира, затова само каза:

— Не ви задържам повече, имам работа в гримьорната на актьорите.

— Тъкмо там отивам и аз — почтително отговори младият поет. — Позволете ми да ви покажа пътя, ваше превъзходителство.

Тримата мъже поеха по дълъг коридор между две редици врати.

— Тук някъде ли е стаята на госпожица Оуян? — попита съдията.

— Да, ваше превъзходителство, малко по-нататък. Но избягвайте да влизате вътре в отсъствието на госпожицата. Мечката е доста опасна.

— Момичето е сигурно вече в стаята си — уверено каза съдията. — Не я ли видяхте до мен, когато идвахте?

— Как бих могъл да я видя в този коридор — отговори младият човек, — след като я оставих в празничната зала? Тя е още там.

Съдията му хвърли изпитателен поглед, после се обърна към Тао Ган. Помощникът поклати глава, а върху изпитото му лице се изписа изумление. Без да забелязва подозрителните им изражения, Дзун Ли почука на една от последните врати в коридора и тримата влязоха в обширна зала, където цареше пълен безпорядък.

Куан Лай и две жени, които седяха около една кръгла маса, веднага станаха и почтително се поклониха на магистрата. Директорът ги представи:

— Госпожица Дин играе ролята на повелителката Сиванму. Освен това жонглира чудесно и отлично изпълнява акробатически номера. — Като се обърна към втората актриса, не така млада и не толкова елегантна, добави: — А това е съпругата ми.

Съдията Ди го поздрави за представлението. Господин Куан изглеждаше изключително поласкан, че толкова високопоставена личност е благоволила да се заинтересува от трупата му. Доста развълнуван, той се чудеше дали да предложи стол на знатния гост. Съдията го извади от затруднението, като се настани спокойно, без да бъде поканен. Дзун Ли седна срещу него пред една делва с вино. Тао Ган, както обикновено, остана прав зад господаря си.

— Къде са госпожица Оуян и господин Мо Модъ? — запита магистратът. — Бих искал и тях да поздравя. Мо Модъ владее забележително меча, а в сцената с мечката госпожица Оуян накара косите ми да настръхнат!

Тези доброжелателни думи, като че ли притесниха директора и докато пълнеше чашата на госта си, половината от виното се разплиска по масата. После той се отпусна на стола си, махна към отрупаната с червена хартия тоалетка и каза:

— Мо Модъ вероятно е дошъл да си свали грима веднага, след като е напуснал сцената. Сега сигурно е в склада да си остави костюма. А госпожица Оуян ми каза, че преди да се присъедини към нас, трябва да се погрижи за мечката.

Съдията Ди се изправи. Под претекст, че поправя кадифената си шапка пред огледалото, той огледа смачканите, изцапани с червена боя, хартии и бурканчетата с гримовете. Тези червени петна биха могли да са от кръв, помисли той. Когато се върна на мястото си, забеляза в държанието на госпожа Куан известно притеснение. Той отпи глътка вино и заразпитва съпруга й за поставянето на пиеси с исторически сюжети. Куан Лай се впусна в дълги обяснения. Съдията разсеяно слушаше, като се мъчеше да следи разговора и на останалите присъстващи.

— Няма ли да помогнете на госпожица Оуян да нахрани мечката си? — попита Дзун Ли госпожа Дин. — Сигурен съм, че тя много ще се зарадва.

— Гледайте си вашите работи! — отговори сухо тя. — Аз занимавам ли се с вашия вкус към розите!

— Госпожа Бао е много красива. Защо да не напиша стихотворение в нейна чест? И за вас съчиних едно, любезна моя. Не искате ли да го чуете:

Истинска любов, любов лъжлива
отлитнала любов, любов навеки…
Много и мъничко,
така върви добре.
Небето да ни пази
от два пъти мъничко.

Съдията се обърна към младите хора. Лицето на госпожица Дин бе станало пурпурно. Госпожа Куан промълви:

— Внимавайте какво говорите, господин Дзун!

— Това е само за да я накарам да наостри уши — отвърна безгрижно поетът. — Знаете ли песента, по която са пощурели сега в столицата? — и той затананика популярна мелодия и отмервайки такта с пръсти, запя с приятен баритон:

Два пъти по десет и още няма мъж.
Е, утре може и да се яви.
Но три пъти по осем и сама в леглото,
тъжни са, уви, твоите бъднини!

Вбесена, госпожица Дин понечи да отговори, но съдията се намеси:

— Моето чувство за хумор е от най-ограничените, господин Дзун, така че бих ви помолил да запазите остроумията си за по-подходяща публика способна да ги оцени.

И с по-любезен тон се обърна към Куан Лай:

— А сега трябва да се преоблека за банкета. Не си правете труда да ме изпращате.

Той махна с ръка на Тао Ган да го последва и щом останаха сами в коридора, му каза тихо:

— Преди да се прибера в стаята си, ще се опитам да видя Мо Модъ. Ти остани с тях, изпий още няколко чашки. Имам чувството, че тук стават странни неща. Опитай се да ги накараш да говорят. Впрочем ясно ли ти е какво искаше да каже този проклет поет с това „много и мъничко“?

Тао Ган се изкашля смутено:

— Това са груби изрази, употребявани от простолюдието. Много е похвала и означава мъж, а мъничко е обида и означава жена.

— О, ясно… разбирам. Когато се върне госпожица Оуян, постарай се да разбереш колко време е прекарала в празничната зала. Не би могла да се намира на две места едновременно.

— Дзун Ли може би излъга, че я е видял долу в залата, ваше превъзходителство. Или пък излъга, когато твърдеше, че не я е забелязвал да говори с нас. Коридорът наистина е тесен и ние се намирахме между него и нея, но все пак би трябвало да я е зърнал.

— Ако поетът казва истината, значи сме говорили с госпожица Бао, която се е опитвала да мине за госпожица Оуян. Не… греша, младото момиче, което срещнахме, държеше ръката си притисната до тялото, а госпожица Бао се хвана с две ръце за парапета, докато Мо Модъ размахваше срещу нея меча. Нищо не проумявам. Опитай се да разбереш нещо и ела при мен в стаята.

Той взе фенера на Тао Ган и се отправи към стълбището. Тао Ган се върна при актьорите. Съдията смяташе, че лесно ще открие пътя до склада. Докато се изкачваше по безкрайните стълби, установи, че краката и ръцете все повече го болят. Дали беше последица от настинката или от всичките тези изкачвания и слизания, на каквито не беше привикнал? Замисли се за поета и за Куан Лай. Последният му изглеждаше доста симпатичен, а наглото държание на Дзун Ли му лазеше по нервите. Младият човек, като че беше в много добри отношения с театралната трупа. Явно бе, че госпожица Бао много му харесва, но тъй като тя щеше да става монахиня, какви ли надежди би могъл да храни по отношение на нея? Злобният му куплет,