манастира освен тези, които вече познаваме.
— Не посмях да спомена за непознатата с отрязаната ръка, без да съм ви попитал, ваше превъзходителство, но ми се струва, че госпожа Куан и двете актриси са единствените особи от женски пол, които се намират в момента тук, и, разбира се, госпожа Бао и дъщеря й.
— Ние познаваме само една малка част от манастира, не забравяй това. Кой може да знае какво става в местата, до които посетителите нямат достъп? А нямаме дори и план! Но време е вече да направя визитата си на учителя Сюн. Ти се върни при актьорите. Когато неуловимият Мо Модъ се появи, залепи се за него и не го изпускай от очи през целия банкет. Скоро ще се видим.
Един послушник чакаше в коридора. Дъждът яростно плющеше по капаците и вероятността да намокри церемониалния си тоалет никак не очарова магистрата.
— Наложително ли е да излизаме навън, за да идем до Източната кула? — попита той.
— О, не, почитаеми господарю — отвърна младият монах. — Ще минем над храмовия кораб.
— Пак стълби! — изръмжа съдията.
Глава VII
Учителят Сюн говори за Ин и Ян. Съдията Ди задава нови въпроси.
Заедно със своя водач съдията отново измина вече познатия му път, който ги отведе до централната площадка на стълбите. Когато стигнаха над главния кораб на храма, те обърнаха гръб на коридора за склада и се упътиха към правоъгълен пасаж, осветен от един-единствен счупен фенер.
Съдията Ди внезапно изпита неприятното усещане, че някой го наблюдава. Обърна се рязко и забеляза как някакъв тъмен мъжки силует, сякаш облечен в сиво, като че се приплъзна към началото на коридора и после изчезна. Когато отново поеха напред, съдията се обърна към послушника:
— Този коридор често ли се използва от монасите?
— О, не, почитаеми господарю! Сега ви поведох по него, за да избегнем излизането на дъжда. Онези, които имат работа в Източната кула, се качват по витото стълбище, което е до вратата, точно срещу трапезарията.
Щом стигнаха до малката квадратна зала в западното крило, съдията спря, за да се ориентира.
— Закъде е тази врата? — попита той, като посочи един тесен отвор отдясно.
— За Галерията на ужасите, почитаеми господарю. Тя заема цялото ляво крило на централния двор, но ние, послушниците, нямаме право да влизаме там.
Съдията Ди знаеше, че всички големи даоистки манастири имат галерия, пълна с фрески или със скулптури, представящи със зловещи подробности мъченията, които грешната душа трябва да изтърпи, минавайки през десетте даоистки ада.
— Аз пък си мисля — отбеляза той, — че една разходка из подобно зловещо място е най-добрият начин да отдалечи душите на младите от греха.
Вече се изкачваха по стъпалата към площадката, на която се открояваше широката яркочервена врата на бившия императорски възпитател.
— Внимавайте, почитаеми господарю — предупреди го послушникът, — парапетът е повреден. Моля ви, вървете плътно зад мен!
Когато стъпи на площадката, съдията наистина забеляза, че парапетът е счупен. Той се наведе над зеещия отвор.
— Това е стълбището, за което ви казах преди малко — обясни младият монах. — То стига до западното крило, три етажа по-долу, точно срещу трапезарията.
Магистратът подаде на водача си голяма червена визитна картичка и послушникът потропа на вратата на учителя Сюн.
— Влезте! — прозвуча силен глас.
Четири високи сребърни свещника осветяваха едър мъж, който седеше пред писалище, отрупано с книги и изписани листа. Младият монах се поклони дълбоко и му представи визитката на съдията. Като й хвърли бърз поглед, учителят Сюн пъргаво стана и се запъти към него.
— Значи вие сте магистратът на областта — каза той със звучен глас. — Добре дошъл в манастира „Утринни облаци“, Ди.
С почтително кръстосани ръце под широките си ръкави, съдията се поклони и отговори:
— Скромният чиновник, изправен пред вас, многоуважаеми учителю, благославя случая, който му дарява така очакваната възможност да поднесе своите почитания на една толкова видна личност като Негово превъзходителство.
— По дяволите протоколните празнословия, Ди — извика бодро Сюн Мин. — Седнете, моля ви, докато сложа малко ред в цялата тази бъркотия.
Той седна зад писалището и се обърна към послушника, който сервираше чая.
— Благодаря ти, дете мое. Можеш да се оттеглиш, сам ще се погрижа за госта си.
Отпивайки на малки глътки ароматизирания с жасмин чай, съдията изучаваше домакина. Учителят Сюн бе висок почти колкото него, но бе по-масивен и мощният му врат се губеше между плещи на борец. Въпреки че наближаваше шейсетте, по гладката му розова кожа не се забелязваше никаква бръчица. Къса сива брадичка обграждаше лицето му, а посребрената му коса, пригладена назад, за да изпъкне широкото му чело, плътно очертаваше обемистия свод на черепа. Тъй като беше светски даоист, не носеше специална шапка и тънките мустачки рязко контрастираха с гъсталака на рунтавите вежди. Всичко в него говореше за личност от необикновен мащаб.
Щом приключи с огледа си, съдията се зае да разчита окачените по стените даоистки текстове. Накрая учителят Сюн избута книжата и като изгледа втренчено съдията с острия си поглед, попита:
— Чух за някаква злополука… Нищо сериозно надявам се?
— Не, не! След двуседмичен престой в столицата тази сутрин потеглих със семейството си за Ханюан. Смятах да се приберем в Ямън за вечеря, но насред планината ни свари силна буря и колелото на колата ни се счупи. Бях принуден да помоля игумена да ни подслони тази нощ, но разчитам рано сутринта да тръгнем, тъй като ме уверяват, че тези бури винаги са краткотрайни.
— Вашето премеждие ми предоставя щастието да се запозная с вас! — отбеляза Сюн с усмивка. — Много ми е приятно да разговарям с млади способни магистрати, които имат бъдеще. Отдавна трябваше да ни посетите, Ди, този манастир е под вашата юрисдикция!
— Небрежността ми е непростима — побърза да отговори съдията, — но имахме толкова неприятности в Ханюан, че…
— В течение съм — прекъсна го Сюн. — Вие свършихте добра работа, Ди. Благодарение на вас на процъфтяващата империя бяха спестени доста размирици.
Съдията се поклони.
— Възнамерявам скоро да се завърна тук, за да се запозная с учението на Ваше превъзходителство — каза той.
Дали, след като този висш сановник с огромен опит показваше толкова благоразположение, щеше да разкаже за жената с отрязаната ръка… Поколеба се за миг, после се реши и попита:
— Бих ли могъл да си позволя да се посъветвам с негово превъзходителство по повод една странна сцена, на която съвсем наскоро станах свидетел?
— Разбира се! За какво става дума?
— Да си кажа право, и аз не зная точно — отговори малко смутено съдията. — Когато отивах към предоставения ми апартамент, присъствах, за няколко секунди само, на сцена, която би трябвало да се е разиграла преди повече от век, когато войниците са изтребили въстаниците тук, в манастира. Смятате ли, че такова нещо е възможно?
Учителят Сюн се отпусна назад в стола си.
— Но, да — отговори сериозно той. — Не ви ли се е случвало понякога да влезете в празна стая и да знаете, да сте уверен, че малко преди вас там е бил някой? Невъзможно ви е да обясните тази увереност, просто усещате. Това явление всъщност се тълкува много просто: този, който току-що е излязъл, е оставил нещо от себе си в стаята. При това без да извърши нещо особено, може просто да е разлистил някаква
