Съдията се озова на първия етаж, който бе абсолютно празен — фенери, разположени на голямо разстояние един от друг, разпръсваха бледа светлина из коридора и единствено шумоленето на брокатената му дреха смущаваше дълбоката тишина. Точно когато броеше вратите на втория коридор, му се стори, че дочува приглушен шепот. Ослуша се и долови потрепване на коприна зад себе си, а в ноздрите го удари аромат на блудкав парфюм. Той понечи да се обърне, но в главата му избухна разкъсваща болка и всичко потъна в мрак.
Глава IX
Съдията Ди се събужда в чуждо легло. Една млада актриса му разказва за своята любов.
Когато дойде на себе си, магистратът почувства, че хремата му внезапно се е влошила. Главата страхотно го болеше и изпитваше странно усещане за празнота в стомаха.
Деликатен женски парфюм го накара да отвори очи. Той с учудване забеляза сини копринени пердета и установи, че лежи в непознато легло. Полипа главата си с ръка, разбра, че шапката и превръзката му ги няма, затова пък отзад на темето му имаше голяма цицина. Той предпазливо я докосна с пръст и направи болезнена гримаса.
— Изпийте това — прошепна нежен глас. Госпожица Дин се бе надвесила над него с чаша в ръка. Прегърна го през раменете, за да му помогне да се изправи. Зави му се свят. Актрисата го поддържаше и след като изпи няколко глътки горещ чай, той се почувства по-добре. Споменът за случилото се малко преди да изгуби съзнание постепенно се възвръщаше.
— Някой ме удари изотзад! — каза той, като гледаше втренчено младата жена с подозрителен поглед. — Каква е вашата роля в тази история?
Госпожица Дин приседна в края на леглото и заговори с равен глас:
— Чух силен удар по вратата си. Като отворих, ви видях да лежите в безсъзнание, с глава върху прага на вратата. Предположих, че намерението ви е било да ме посетите и ви внесох вътре. Добре че съм яка, понеже сте доста тежък и никак не беше лесно да ви поставя в леглото. После мокрих слепоочията ви със студена вода, докато отворихте очи. Друго не зная.
Съдията смръщи вежди.
— Кой беше в коридора?
— Никой.
— Чухте ли стъпки?
— Не!
— Подайте ми парфюма си.
Госпожица Дин послушно откопча от колана си малка кесийка от брокат и я подаде на магистрата. Той я поднесе към носа си: парфюмът беше приятен, твърде различен от сладникавата блудкава миризма, която бе усетил, преди да загуби съзнание.
— Колко време бях в безсъзнание?
— Доста дълго, два часа може би. Сега наближава полунощ. — И като го погледна с хитра физиономия, попита: — Какво е заключението на негово превъзходителство: виновна или невинна?
Съдията не можа да сдържи усмивката си.
— Простете ми — каза той. — Мислите ми още не са се прояснили. Дължа ви наистина много, госпожице Дин. Ако не бяхте вие, този, който ме удари, навярно е щял да ме довърши.
— Пластирът върху главата ви е спасил живота — отговори тя. — Портокаловите кори са смекчили удара. Ако ги нямаше, вероятно черепът ви щеше да е разцепен.
— Съпругите ми настояваха да си сложа този компрес. Редно е веднага да отида и да им благодаря, но първо трябва да открия нападателя си.
Понечи да стане, но внезапен световъртеж го накара да полегне отново.
— Не бързайте толкова, ваше превъзходителство — извика госпожица Дин. — Ударът, който ви е бил нанесен, в никакъв случай не е шега работа! По-добре приемете помощта ми и се опрете на ръката ми, за да ви настаня в това кресло.
Когато го намести пред ниска разклатена масичка, домакинята потопи компреса му в меден съд с вода.
— Ще ви сложа отново превръзката — каза тя. — Така подутината по-бързо ще спадне.
Докато отпиваше от чая си, съдията изучаваше приятното и открито лице на младата актриса. Беше около двадесет и пет годишна. Без да е красавица, тя бе доста съблазнителна, а гъвкавостта й на добре тренирана акробатка придаваше на всеки жест особено изящество. Тясна черна рокля, прорязана от широк колан в черешово-червено, подчертаваше стройната й талия и твърдите малки гърди. Като нагласи превръзката и нахлупи отгоре шапката от черно кадифе, съдията се обърна към нея:
— Седнете да си поговорим, докато се съвзема още малко. Иска ми се да разбера защо интелигентно и хубаво момиче като вас е избрало тази професия? Разберете ме добре, аз не я смятам за непочтена, но ми се струва, че с вашите качества бихте могли да имате много по-приятен живот.
Госпожица Дин сви рамене, наля още една чаша чай на магистрата и отговори:
— Изглежда аз съм просто една капризна и упорита личност, ваше превъзходителство. Баща ми притежава малка аптека в столицата и за свое нещастие има и пет дъщери! Аз съм най-голямата. Той искаше да ме продаде за наложница на един търговец на отвари, мехлеми и очистително, на когото дължеше пари. Старецът беше доста отвратителен, но другата възможност, дом за удоволствия, никак не ми се нравеше. Винаги съм била силна и гъвкава, така че с бащино разрешение влязох в трупата на господин Куан. В замяна господин Куан даде на баща ми сумата, от която той се нуждаеше. Бързо се научих да играя в театрални представления, да танцувам, да жонглирам. След една година се издължих на своя директор с лихвите. Той е добър човек, никога не ме е ласкал, никога не ме е карал да приемам ухажванията на тези, които са ни наели, така че останах в трупата му. — Тя смръщи хубавото си носле и завърши: — Зная, че в очите на хората актьорите винаги са авантюристи, а актрисите — проститутки, но мога да ви уверя, че господин Куан е почтен човек. Колкото до мен, е, не претендирам, че съм светица, но никога не съм продавала тялото си и никога няма да го продавам.
— Вярвам ви, дете мое. Казвате, че Куан никога не ви се е натрапвал… бихте ли казали същото и за Мо Модъ?
— Той подтичваше след мен в началото. По-скоро по навик, отколкото поради истинско желание. Което не му попречи, разбира се, да приеме твърде зле отказа ми. Предполагам, че дребнавото му мъжко самочувствие е било наранено. Оттогава винаги се държи ужасно и съжалявам за това, тъй като той изпълнява прекрасно номерата с мен и бих искала да сме партньори в повече сцени.
— Начинът, по който се отнесе с госпожица Оуян на сцената, не ми хареса — каза съдията. Според вас Мо Модъ принадлежи ли към онази категория мъже, които изпитват перверзно желание да измъчват жените?
— О, не! Той кипва бързо, но не е истински лош. Можете да ми вярвате, познавам този тип мъже!
— Госпожица Оуян също ли отблъсна неговото ухажване?
Младата актриса се поколеба.
— Госпожица Оуян — отговори накрая тя — е отскоро в нашата трупа, и бога ми…
Без да довърши, тя бързо пресуши чашата си, хвърли я във въздуха и я посрещна с върха на пръчица, която взе от масата. Чашката се завъртя.
— Оставете това — троснато каза съдията. — Започва да ми се вие свят.
Когато тя ловко улови чашката и я постави обратно на масата, той настоя:
— Отговорете на въпроса ми, госпожица Оуян отблъсна ли ухажването на Мо Модъ?
— Няма нужда да викате, ще ви отговоря — каза студено младата жена. — Госпожица Оуян ми оказва малко повече внимание, ако разбирате какво искам да кажа. Аз съм безразлична към подобни неща, така че я държа на разстояние. Но Мо Модъ е убеден, че между нас двете има нещо затова я ревнува и я презира.
— Разбирам. Мо Модъ отдавна ли е в трупата ви?
— От една година. Не вярвам да е професионален актьор. По-скоро е момче, което обича да се скита из
