Империята, и си печели хляба по един или друг начин. Мо не е истинското му име, един ден видях, че на дрехата му бе написано Лю, но той каза, че я бил купил от някакъв вехтошар. И второ нещо: той вече е идвал в манастира.
— Откъде знаете това? — живо попита съдията.
— Още в самия ден, когато пристигнахме тук, спокойно се оправяше из коридорите. От тази злокобна грамада всички ни побиват тръпки и напускаме стаите си само в краен случай, докато Мо Модъ непрекъснато броди насам-натам, без да се страхува, че ще се изгуби.
— Бъдете нащрек с него, може да е опасен престъпник. Госпожица Оуян също много ме заинтригува.
— В какво я подозирате?
— В нищо. Но би ми се искало да науча нещо повече за нея — отговори съдията, като гледаше въпросително госпожица Дин.
— Обещах на господин Куан да пазя тайна — каза тя след кратко колебание, — но вие сте нашият магистрат и това променя нещата. Освен това не ми се иска да подозирате госпожица Оуян в лоши намерения. Не зная истинското й име, зная само, че идва от столицата и че е богата. Дала е голяма сума на господин Куан, за да го накара да предложи услугите ни на манастира „Утринни облаци“ по време на възпоменателните тържества и за да бъде ангажирана в трупата по този случай. Единствената й цел, заклела се тя, е да предупреди за нещо един човек, който се намира тук. Поради това тя трябваше да изпълни номера с мечката с избран от самата нея. Господин Куан не видя нищо нередно в това и тъй като по този начин получаваме двойно възнаграждение, веднага прие. Тя не участва в репетициите с монасите и остави на нас задължението да покажем на тези дръвници как да се оправят на сцената. Мо Модъ също не ни помогна много.
— Мислите ли, че те двамата вече се познават от по-рано?
— Не зная. Когато са заедно, непрекъснато се карат. Тази вечер тя се гримира така, че да прилича на госпожица Бао. Директорът ни я попита защо и тя му отговори, че така иска. Като ви видя да влизате в нашата гримьорна, господин Куан помисли, че неговото протеже е нарушило по някакъв начин закона и че вие сте се заловили с разследване. Това е цялата история, но моля ви, не казвайте на никого, че съм ви казала.
Съдията кимна. Това откритие не изяснява нищо, помисли си той. Напротив. Той стана, за да се сбогува с младата жена, но щом се изправи, усети, че му се гади. Направи й знак да го остави сам, втурна се към тоалетния шкаф в ъгъла и обилно повърна. След като изми лицето и среса брадата си, се почувства по- добре. Вече не му се виеше свят, главоболието бе изчезнало. Отпи последната глътка чай и повика госпожица Дин.
— Оставям ви — каза той усмихнат, — но още веднъж ви благодаря за навременната намеса. Ако някой ден имате нужда от помощ, потърсете ме. Никога не забравям направената ми услуга.
Младата жена сведе очи и започна да си играе с края на черешово-червения си колан. После внезапно вдигна глава и рече:
— Нуждая се от съвета ви, ваше превъзходителство. Става дума за много интимен въпрос. Малко ми е неудобно, но като магистрат вие вероятно сте се сблъсквали с всякакви случаи. Ето за какво се отнася: ако трябва да бъда откровена, несериозните любовни авантюри, които съм имала досега, не ми доставиха очакваното удоволствие. От друга страна, изглежда госпожица Оуян все пак ме привлича повече отколкото всичките момчета, които съм срещала досега. Непрекъснато си повтарям, че подобно чувство е нелепо и че скоро ще премине, но от друга страна, може просто да нямам предразположение за женитба! Ако се оженя за някой мъж, ще ми бъде неприятно да го направя нещастен. Как бихте ме посъветвали да постъпя, ваше превъзходителство?
Съдията Ди понечи да се почеше по главата, но болката спря ръката му. Задоволи се да си суче мустаците.
— Не вземайте прибързани решения — каза той. — Може просто да не сте обикнали истински тези мъже. Или може те да не са ви обичали както трябва. Уверявам ви, мимолетните връзки не могат да се сравнят с женитбата. Човек трябва за по-дълго време да поживее в непосредствена близост с някого, за да достигне до онова взаимно разбирателство, което е основата на щастливото съжителство. Госпожица Оуян печели от загадъчността. Като се прибави и особеното й внимание към вас, можем да обясним чувството, което ви вдъхва, но не бързайте да се хвърляте, без добре да размислите, в авантюра, която би могла завинаги да обърка вашите чувства и бъдещото ви поведение. По-добре дръжте тази жена на разстояние, докато в сърцето ви просветне, и изчакайте, не вземайте решение, без да сте сигурна в нея и… във вас самата. Като магистрат бих добавил и това: и двете сте пълнолетни и свободни и вашият любовен живот не ме интересува, тъй като законът се намесва само в случаи с малолетни или с хора които имат някакъв господар. Да оставим всеки да урежда частния си живот както му харесва, стига да не вреди на никого, ето това е духът на нашето общество и на законите, които го направляват.
— Дзун Ли непрекъснато подхвърля неуместни подигравки по наш адрес — промълви наскърбено актрисата.
— Не се притеснявайте от този глупак. Той си има и теория, че госпожица Бао щяла да стане монахиня против волята си.
— Но това е абсолютно невярно, ваше превъзходителство! Аз няколко пъти разговарях с младото момиче, стаята й е на този етаж. Тя е много щастлива, че ще се посвети на религията. Намекна ми, че е преживяла любовно разочарование и че желае да се оттегли от света.
— Отивах у госпожица Бао, когато ме нападнаха. Сега вече е много късно да я посетя. Ще изчакам до утре сутринта. Стаята на Мо Модъ на същия етаж ли е?
— Да, ваше превъзходителство. — Госпожица Дин преброи на пръсти. — Четвъртата отдясно след първия завой.
— Искам още веднъж да ви изразя благодарността си — каза магистратът, вече до вратата. — И не се измъчвайте излишно!
Тя се поклони с благодарствена усмивка и той излезе.
Глава X
Съдията Ди прекарва неприятни минути. Госпожица Оуян се разкрива в съвсем нова светлина.
Съдията Ди се огледа. Малко вероятно бе неговият нападател да го причаква навън, но човек никога не знае! Поуспокоен от тишината в коридора, той тръгна напред, като разсъждаваше върху неприятната случка, която бе преживял. За да му нанесе такъв удар, нападателят трябва да е бил силен и висок… Мо Модъ отговаряше на тези условия, но какъв би бил мотивът му? Съдията съзираше един: ако актьорът е някакъв неуравновесен тип, садист, и ако е чул магистрата да говори с игумена за трите починали момичета, може би се е опасявал, че ще започне следствие и ще се разкрие историята за жената с отрязаната ръка. Стига, разбира се, сцената, която бе наблюдавал от прозореца в коридора, да не е била халюцинация! Трябва да попитам игумена, каза си съдията, кой бе актьорът, който отвори вратата по време на разговора ни.
Историята на госпожица Оуян също го притесняваше. Това момиче се бе гримирало като госпожица Бао, за да „предупреди“ нея или майка й. За какво да ги предупреди? А и тя навярно е излъгала Куан. Твърде неправдоподобно е младо момиче от заможно семейство от столицата да притежава дресирана мечка. Не, госпожица Оуян по-скоро бе от някой пътуващ цирк и се бе присъединила към Куан по заповед на някой друг засега неизвестен. Доста объркана история!
Като поклати тъжно глава, съдията се спря пред четвъртата врата отляво след завоя. Почука. Както и очакваше, никой не му отговори. Не беше заключено, така че се откриваше прекрасна възможност да прегледа багажа на Мо Модъ.
Съдията влезе. В тъмнината едва различи някакъв полуотворен шкаф и маса със свещ върху нея. Тъкмо извади от ръкава си огнивото, когато зад гърба му се разнесе раздразнено ръмжене.
Той се обърна и забеляза почти на равнището на пода две зеленикави очи, които го гледаха вторачено и с неприязън. Малко по малко двете очи се повдигнаха, като в същото време паркетът заскърца от придвижването на тежко тяло.
