— Дори онези двамата не са толкова глупави, че да запалят огън — увери я Страк.
— Тогава? — попита Алфрей.
— Да идем да проверим. — Той се извърна и подвикна на следващите ги оръженосци.
Навлязоха сред невисоки шубраци, които по тези места слизаха почти до брега.
На един хвърлей пред тях се изправиха неколцина оръженосци, които им замахаха. Веднага щом ги доближиха, те разказаха задъхано за решението на Хаскеер и Джъп да продължат сами.
— Само това ни липсваше! — кипна Страк. — Сега освен трупа трябва да спасяваме и тия двама идиоти.
— Как ще действаме? — попита Койла.
— Разделяме се на три групи. Ти ще поведеш едната. Калтмон и Дариг, вие оставате тук при конете. Значи ще разполагаме с… двайсет и шестима оръженосци. Аз и Алфрей ще вземем по осем. На теб се падат десет.
— Благодаря за оказаното доверие — рече Койла.
— Положението ти е по-особено от нашето, десетник. Объркаш ли нещо, изпадаш от дружината.
— Какъв е планът? — попита Алфрей.
— Пределно прост. Навлизаме от три страни в горичката. Първостепенната задача е да спасим Хаскеер и Джъп, а след това и Бретаг — стига да успеем. Въпроси?
Нямаше. Те се разделиха бързо на три групи и се отправиха в указаните посоки.
На Койла се падна десният фланг. Скоро след това навлязоха в горичката. Не се мяркаха никакви часовои. Видяха кладата и тялото на Бретаг, проснато на една скала, както и завързаните до него Хаскеер и Джъп. Двама човеци ги охраняваха, третият се занимаваше с някакъв ритуал. Останалите вълчеглави стояха по-назад, припявайки полугласно.
Койла се обърна към най-близкия оръженосец.
— Ти беше Слеттал, нали? — прошепна.
— Тъй вярно.
— Кои от вас са добри с лъковете?
— Колко добри? — смръщи вежди той.
— Колкото да уцелят от първи път онези, които пазят стотниците.
— Съжалявам, десетник. Бива ни с лъковете, но чак толкова…
— Трябваше да се досетя — въздъхна тя. — Добре, ще се справя сама. — Той й подаде лъка си, но тя махна с ръка. Нави един от широките си ръкави и отдолу се показа калъф с метателни ножове. — Предпочитам тези — рече тя и извади един от ножовете.
Слеттал погледна към двете цели и поклати глава.
— Едва ли ще успееш.
— Ще опитам. Бъдете готови да се хвърлите в атака, ако се получи. Ако не стане, първо нападаме двамата пазачи и онзи, дето се прави на жрец. И да убият стотниците, поне ще отмъстим за тях. А сега — пригответе се.
Тя си даваше сметка, чу другите Върколаци ще нападнат всеки момент. Нямаше време за губене. Избра за първия опит по-трудната цел — мъжът, който почти се бе скрил зад Хаскеер. Вторият, който държеше Джъп, бе полуизвърнат с гръб към тях. Този, когото сметнаха за водач или жрец, продължаваше да издава странни звуци. Ритуалът наближаваше своята кулминация.
Койла се премери за не повече от секунда и хвърли ножа. Острието все още пореше въздуха, когато метна и втория нож.
Човекът, който държеше Хаскеер, бе ударен в окото. Той се свлече по гръб, без да издаде нито звук. Другарят му бе прободен в гърдите и успя да изкрещи, преди да падне.
— Действайте! — извика Койла.
Оръженосците излязоха на полянката. В същия момент от другата страна се показаха Алфрей и Страк. Настъпи меле, екнаха викове, писъци, звънтене на стомана.
Докато тичаше към средата на поляната, Койла забеляза, че пламъците на кладата се държат някак странно. Горяха ярко, но непрестанно меняха цвета си. Ала сега не беше време да се занимава с подобни неща. Водачът на сектата, с изкривено от гняв лице, вече размахваше оголения си меч. С няколко скока тя се изравни с него и се размина на косъм с острието му. Миг след това клекна между стотниците и преряза въжетата им.
— Внимавай — идат! — предупреди я Джъп.
Към тях тичаха едновременно няколко мъжаги. Койла подаде един от ножовете си на джуджето. Хаскеер се въоръжи от поваления часовой. Без да губи време, той нададе боен вик и се нахвърли срещу противниците.
На Койла се падна водачът. Той се приближи към нея, цепейки въздуха с огромния си двуръчен меч. Койла се зае да отбива ударите му и да нанася свои всеки път, когато й се удаваше възможност.
— Диваци! — гневеше се той. — Мръсни гадини!
— Странни приказки от някой, който носи на главата си умряло животно — отвърна хладнокръвно тя, подклаждайки гнева му.
Последва нова яростна атака. Койла се навеждаше и отскачаше, блокирайки ударите, които не сварваше да избегне.
— Ритуалът! — не се успокояваше водачът. — Провалихте ми ритуала, глупаци такива!
Внезапно лицето му се изопна. Той спря, отстъпи назад, забравил гарда си и втренчи поглед над рамото й. Предполагайки, че това е някакъв трик, тя се отдръпна настрани и едва тогава надзърна през рамо. Това, което видя, накара ченето й да увисне.
Бретаг се надигаше. Протегна се, малко вдървено, сякаш да размърда старите си кокали. След това се надигна бавно и се изправи в цял ръст. В началото видимо се поклащаше. После пристъпи все така вдървено напред.
Койла с мъка откъсна очи от него и погледна към жреца. Той стоеше като истукан, с побеляло лице. Останалите участници в мелето бяха по-далеч от тях и все още не бяха забелязали какво става.
Трупът ги приближаваше с мрачна решителност, оставяйки след себе си тънки, прашни повлекла. Койла се напрегна, когато той я приближи. Стори й се, че мярна мъждукаща светлинка в кухите му орбити.
Едва сега водачът на сектата се съвзе и вдигна меч да се защити. Ала си личеше, че страхът е сковал тялото му. Трупът се приближи с изненадваща скорост и отби с лекота спускащия се меч. От гърлото на водача се изтръгна писък. Ужасяващ, изпълнен със страх. Човешки.
Към тях се приближиха неколцина от участниците в боя. Койла свали меча си, когато забеляза, че това са Страк и оръженосците му. Оръжията им бяха окървавени.
— Добре се справи — похвали я Страк.
Огънят постепенно загасваше. Подухна вятър и разсея дима. Видяха водача — проснат на земята, с неестествено изкривени крайници. Смъртта бе положила страховития си отпечатък на лицето му. Тя погледна към плоската скала. Трупът на Бретаг лежеше там, в същата поза, в която го бе видяла одеве.
— Какво има? — погледна я учудено Страк.
Тя примигна, помисли за миг, поклати глава и отговори:
— А, нищо. Сигурно е от… пелуцида. Все още ми е мътна главата.
По обратния път яздиха като гонени от триста дяволи. Бяха увили трупа на Бретаг в одеяло и го бяха привързали за един от конете.
До Каменна могила стигнаха за рекордно време. Улиците все тъй бяха изпълнени с тълпи. Централният площад изглеждаше три пъти по-многолюден и продължаваше да се пълни. Пробиха си път през множеството и стигнаха кордон от имперски стражници, които едва задържаха напиращата тълпа пред шатрата.
Появи се адютантът на генерала, който нареди да им сторят път. В шатрата бяха допуснати петимата офицери и двама оръженосци, които мъкнеха вързопа. Поставиха го на пода и развързаха въжетата.
— Вече не вярвах, че ще се справите — призна Крелим. — Бързо, нагласете го на трона. И
