Тя го огледа. В очите й се четеше тревога.
— Даваш си сметка, че това е налудничаво, нали?
— Да имаш по-добра идея?
За един кратък миг се надяваше, че тя ще отвърне утвърдително.
Измина един час, през който Върколаците се готвеха за предстоящата схватка. След като прегледа оръжията си, Страк отиде до навеса, където бяха оборудвали лазарет. Алфрей сменяше превръзката на Меклун, докато в другия край лежеше Дариг с влажна кърпа на челото. По празния израз на лицето му и застиналата на устните измъчена усмивка, се виждаше, че младежът е дълбоко упоен. На трепкащата светлина на фенера Страк забеляза, че чаршафът, с който бе завит, е подгизнал от пот.
— Тъкмо на време — подметна Алфрей. — Ще ми трябва помощ.
— Готов ли е?
Алфрей погледна към Дариг. Младежът се изкиска на сън.
— Дадох му достатъчно пелуцид да поваля цял батальон. Ако и сега не е готов, никога няма да бъде.
— Мънички махагонови канарчета с вързани клюнчета — промърмори трескаво Дариг.
— Какво искаш от мен? — попита Страк.
— Първо извикай още някой. Ще са нужни поне двама да го удържат.
— Мънички птички… — повтори Дариг. — Мънички… мъничкииии…
Алфрей коленичи до него.
— Успокой се — прошепна той. Повдигна чергилото, зърна Джъп наблизо и го повика. Джуджето дотича и се пъхна под навеса.
— Имаш късмет — осведоми го Страк. — Ще държиш точно крака, който ще режем.
Под навеса вече нямаше свободно място. Джъп зае неохотно позиция при краката на оръженосеца.
— Май ще трябва да стъпя върху него — рече той.
— И без това едва ли ще забележи.
— В реката има невестулка — обяви Дариг.
— Дадоха му малко пелуцид за болката — обясни Страк.
Джъп повдигна вежди.
— Малко? Като гледам, май здравата се е надрусал.
— Е, каквото и да е, няма да действа вечно — припомни им Алфрей. — Да се захващаме за работа.
— Реката… реката… — повтаряше Дариг, облещил очи.
— Хвани го за глезените, Джъп — нареди Алфрей. — Страк, ти го натисни за ръцете. Не искам да мърда, когато започна.
Двамата направиха каквото им се каза. Алфрей дръпна чаршафа, който покриваше ранения крак. Раната бе тъмновиолетова и гноясала.
— Богове! — промърмори Джъп.
Алфрей я попи с кърпа.
— Грозна картинка, нали?
Страк сбърчи нос.
— И тази сладникава миризма. Къде точно ще режеш?
— Ето тук, през бедрото, високо над коляното. Номерът е да го направя бързо. — Той приключи с почистването на раната и пусна кърпата в едно ведро. — Дръжте здраво, само това искам.
След тези думи Алфрей изскочи от навеса. В една дупка на няколко крачки от лазарета бе запален неголям огън.
— Ей, ти! — извика той на един оръженосец. — Стой тук и ми подавай каквото ти кажа! — Войникът кимна и се приближи.
Алфрей измъкна мократа кърпа от ведрото и улови с нея нагорещения кинжал. Острието му излъчваше яркочервено сияние. Сред пламъците лъщеше още едно острие — на брадва.
Когато се върна под навеса, Алфрей извади от джоба си топка плетено въже.
Дариг се засмя блажено.
— Свиня на кон, свиня на кон, свиннн…
— Дъвчи! — нареди Алфрей и пъхна топката в устата му.
— Сега ли? — попита Страк.
— Сега! — Алфрей започна да работи с нагорещеното острие. Очите на Дариг се разшириха и той взе да се дърпа. Джъп и Страк едва го удържаха.
С няколко бързи и опитни движения Алфрей отвори раната. Отметна кожата настрани и започна да дълбае навътре. Дариг удвои усилията си и изплю въжето. Агонизиращите му викове пробудиха Меклун, който се размърда неспокойно, но скоро Алфрей успя да напъха топката обратно. Притискайки я с длан, той продължи да работи. Малко след това костта се оголи.
Дариг извика силно и изгуби съзнание.
Алфрей захвърли кинжала встрани и нареди:
— Брадвата!
Подадоха му я над главата на Страк, също увита в мокра кърпа. Острието й бе нажежено до бяло.
Алфрей сграбчи дръжката с две ръце и я вдигна високо. Прицели се, въздъхна и стовари оръжието с всичка сила. Острието се вряза с приглушено «туп» право в целта. Страк и Джъп почувстваха сътресението от удара. Но кракът бе отсечен само наполовина.
Дариг отново дойде в съзнание с безумен израз на лицето и пак започна да се дърпа. Изплю въжената топка и закрещя. Никой нямаше свободна ръка, за да му запуши устата.
— Побързай! — обади се Страк.
— Дръжте го здраво! — отвърна Алфрей, измъкна брадвата и замахна отново.
Вторият удар също попадна в целта и бе по-силен от предишния. Почти свърши работа, ако не се брояха повлеклата от сухожилия и кожа. Третият удар прекъсна и тях, а острието продължи надолу, сряза одеялото и се заби в земята.
Писъците продължаваха. Страк им сложи край, като халоса Дариг по слепоочието.
— Сега трябва да спрем кръвта — каза Алфрей, след като дръпна настрани ампутирания крайник. — Подай ми лопатката! — викна той на оръженосеца.
Острието на лопатата също бе нажежено до червено.
— Май е достатъчно горещо — обяви Алфрей, след като го огледа критично. — Дръжте го пак. Чака го още едно тежко преживяване.
Той опря плоската част на лопатката към чуканчето. Въздухът се изпълни със задушливата миризма на изгоряла плът. Дариг отново се свести и изпразни дробовете си със силен вик, но шокът и кръвозагубата бяха оказали своето въздействие. Виковете му утихнаха бързо.
Джъп и Страк продължаваха да го държат, докато Алфрей посипваше раната с алкохол, а след това я увиваше с превръзки.
— Май дишането му се поуспокои — обяви Алфрей. — Свършихме добра работа.
— Ще прескочи ли трапа? — попита Джъп.
— Шансовете му са равни. — Алфрей уви ампутирания крак в предварително приготвена кърпа. — Сега му е нужна почивка и здрава храна, за да възстанови силите си. — Той пъхна кървавия вързоп под мишница.
— Виж това е трудно — поклати глава Страк. — Не разполагаме с излишни припаси, а и не мога да отделя хора за лов.
— Остави на мен — успокои го Алфрей. — Аз ще се погрижа за това. А сега излизайте и двамата. Тревожите пациентите. — Той ги избута навън.
Страк и Джъп се озоваха пред навеса, загледани в спуснатото чергило.
