Вече решила как ще е най-добре да действат, Койла предаде плана си на останалите на езика на знаците. Тя и двама от оръженосците щяха да минат отдясно, където беше по-малката къща, Хаскеер и другите трябваше да се приближат към голямата. Обясненията й завършиха с красноречив жест — прокара пръст през гърлото си.
Изчакаха още известно време, за да са сигурни, че обстановката няма да се промени. Осъзнаваха ясно рисковете от прекосяването на откритата местност. Изминаха няколко минути. И тогава, сякаш по благоволение на боговете, часовоите от едната двойка им обърнаха гръб и започнаха тихо да си шушукат. Събратята им от втория пост също бяха полуизвърнати към орките.
Хаскеер и Койла първи напуснаха укритието и се затичаха. Оръженосците се разгърнаха зад тях.
Пъхнала нож между зъбите си и с още един в дясната си ръка, Койла се носеше безшумно по тревата. Беше на половината път до къщата, когато часовоите прекъснаха разговора си и се разделиха.
Койла замръзна неподвижно и даде знак на останалите да последват примера й.
Без да поглежда към тях, първият часовой стигна ъгъла на къщата и се скри зад него. Вторият все още бе с гръб към Койла и ровичкаше с крак в тревата.
Тя погледна към голямата къща. Пазачите там все още не ги бяха забелязали. Групата на Хаскеер бе някъде назад и встрани, защото от мястото си Койла не можеше да ги види.
Изминаха няколко секунди. От поста я деляха около трийсетина крачки. Вдигна ръка и хвърли ножа с всичка сила. От инерцията на замаха се приведе напред и издиша рязко.
Беше се премерила точно, защото ножът попадна точно между лопатките на коболда. Чу се приглушено «фуп». Пазачът падна, без да издаде звук.
Койла хукна напред и оръженосците я последваха. Пристигнаха на място тъкмо когато вторият коболд се задаваше иззад ъгъла. Оръженосците се нахвърлиха върху изненадания коболд и го посякоха, преди да успее да си извади оръжието. Краят му бе безмилостен и брутален.
Двете тела бяха извлечени встрани. Койла и останалите се притаиха и се втренчиха в голямата къща. Групата на Хаскеер се прокрадваше към своята цел.
Почвата около голямата къща бе изпотъпкана от киргизилите и придвижването в калта бе значително по-трудно. Хаскеер, който не обръщаше внимание на такива подробности, но пък беше достатъчно самонадеян, успя да затъне с единия крак в калта и докато го вадеше, се преметна през глава, а мечът му отхвърча настрани.
Коболдът, към когото се прокрадваха, го чу, обърна се и зяпна от изненада. Хаскеер задраска отчаяно към меча си, но осъзна, че е твърде далеч от него. Затова сграбчи един камък и го хвърли. Камъкът удари коболда в долната челюст и от раната рукна тъмна кръв. Миг по-късно оръженосците го достигнаха и довършиха започнатото.
Хаскеер вдигна меча и продължи нататък. Вторият коболд обаче вече го очакваше, оголил ятагана си. Успя да отбие първия удар, но със следващия Хаскеер го повали на земята и сетне го довърши с промушване в гърлото.
И този път телата бяха извлечени чевръсто настрани.
Задъхан, Хаскеер се озърна за Койла и размени победни жестове с нея. След това, пак със знаци, двамата се уговориха да претършуват къщите.
Тази, пред която се бе събрала групата на Хаскеер, беше без прозорци. За врата й служеше един отвор, закрит с грубо чергило. Хаскеер повдигна внимателно чергилото, като се ослушваше и за най-малкия шум. Сиянието на зората бе достатъчно, за да види какво има вътре.
Там имаше коболди. Бяха налягали на пода, в плътни редове, чак до отсрещната стена. Оръжията им бяха разхвърляни наоколо.
Хаскеер неволно затаи дъх, от страх, че и най-малкото движение може да разбуди тази малка спяща армия. Заотстъпва бавно назад. Един от спящите до вратата коболди се размърда в съня си. Хаскеер замръзна и остана така, докато се увери, че не са го забелязали. След това спусна бавно чергилото и се подпря облекчен на стената.
Чергилото се размърда. Хаскеер и останалите орки го гледаха като омагьосани.
Един сънен коболд излезе навън и направи няколко крачки право напред, без да се оглежда. Спря и с все така унесено изражение започна да се облекчава, изпускайки право пред себе си димяща струя урина. Хаскеер се прокрадна зад гърба му и го улови за шията. Последва кратко сборичкване. Струята на коболда се замята във всички посоки. С едно последно и силно движение Хаскеер прекърши врата му.
Но дори след това Хаскеер остана неподвижен и се заослушва напрегнато. Успокоен, че не са ги чули, той метна трупа на рамо и го отнесе в дълбоката трева. Върху ботушите му продължаваше да капе жълтеникава урина. След като захвърли тялото на коболда в тревата, той изтърка ботушите си в крачолите на бричовете си.
Освен че бе по-малка, къщата, която бяха наобиколили Койла и оръженосците й, се отличаваше с още две неща. Имаше врата, и то затворена, и на едната стена имаше прозорец. Койла нареди на оръженосците да останат на пост и се прокрадна към вратата. Там спря и наостри сетива, опитвайки се да долови шумовете вътре. След като се поуспокои, чу равномерно похъркване.
Тя пристъпи до прозореца и пъхна глава в отвора.
Малката стая имаше трима обитатели. Двама от тях бяха коболдски пазачи, които седяха с изпружени на земята крака, с гръб към нея. И двамата изглеждаха заспали, а единият от тях беше източникът на похъркването.
Вниманието й обаче бе привлечено от третия обитател на стаята.
Завързано на единствения стол в помещението, седеше набито същество, по-ниско от коболдите. Имаше огромна, несъразмерна глава, кръгла като тиква, и щръкнали уши. Грубата му козина беше зеленикава. В ъгъла, под който се извиваше шията му, личеше нещо хищническо. Издължените му очи бяха скрити под месести клепачи и заобиколени от гъста мрежа подкожни вени. Темето и лицето му бяха неокосмени, ако се изключеха гъстите бакенбарди от червеникавокафява козина, която беше изрусяла по краищата.
Съществото бе облечено в мръсна сива мантия. Краката му бяха напъхани във високи до прасците ботуши с катарами, които бяха виждали и по-добри времена. Там, където се виждаше — по лицето и ръцете, кожата му не беше като оркската, а набръчкана като на змия. Койла предположи, че съществото е много старо.
В мига, когато й хрумна тази мисъл, гремлинът отвори очи и я видя.
Очите му се разшириха, но въпреки опасенията й, не издаде никакъв звук. Гледаха се в продължение на няколко секунди, сетне Койла се дръпна назад.
Описа накратко, предимно с езика на жестовете, онова, което бе видяла вътре, и нареди на оръженосците да останат по местата си. След това махна на Хаскеер. Той напусна групата си и се присъедини към нея.
Когато изкатериха билото, Страк вече бе започнал да губи търпение.
— Погрижихме се за всички пазачи — Докладва Хаскеер. — В голямата къща е събран целият отряд. Поне така ми се стори. На тези дребосъци им трябва малко място.
— Някакви следи от цилиндъра?
Хаскеер поклати глава.
— Не — додаде Койла. — Но в малката къща видях нещо интересно. Там държат един затворник, Страк. Гремлин. Изглежда ужасно стар.
— Гремлин ли? За какво им е притрябвал?
Койла сви рамене.
Хаскеер едва се сдържаше.
— Ама какво чакаме? Да вървим да ги избием до крак, докато още спят!
— И това ще стане — успокои го Страк. — Но ще го направим както трябва. Не забравяйте, че сме тук заради цилиндъра. Това е единствената ни възможност да го открием. Но освен това не искам пленникът да пострада.
— Че защо?
— Защото врагът на моя враг, е мой приятел.
Тази идея очевидно бе чужда на Хаскеер.
