След като се отдръпна на безопасно разстояние, Николай многозначително разклати пистолета, после хвърли бърз поглед към находката. Не изглеждаше нещо особено. Плосък пакет, обвит в мушама и омотан на кръст с няколко реда канап. Подметна го на длан, за да прецени тежестта.
— Остави го на място! — заповяда непознатата. Гласът й изплющя като камшик — толкова рязко и властно, че той направи крачка към раницата, преди да се опомни. Значи това беше, това я плашеше. Тук, в пакета бе тайната, която можеше да прати една жена на рисковано пътуване през границата.
Сега наистина не трябваше да я изпуска от очи. Като си помагаше със зъби, той разхлаби възела и смъкна канапа.
— Ще те убия — мрачно обеща непознатата.
Той понечи да отговори, но реши, че ще е по-добре да премълчи. Първо щеше да види какво има в пакета и чак после да приказва.
Под мушамата лежеше плик от кафява амбалажна хартия. Николай го разкъса, извади съдържанието и озадачено се почеса по тила с дръжката на пистолета. В ръката му се белееше пачка ситно изписани листове, сгънати на две и пристегнати с ластик. Почеркът беше дребен, но четлив и изпълваше без поле цялата повърхност, като че пишещият се бе стремил да пести хартията. Думите бяха английски, примесени обилно с гръцки символи, цифри и някакви съвсем непознати знаци.
— Добре де, видя каквото искаше — уморено въздъхна жената. — Хайде сега чети, щом си толкова умен.
Той послушно се загледа в листа. Езикът беше познат, повечето думи — също, но събрани заедно, те се превръщаха в непроницаема абракадабра. Погледът му скачаше от ред на ред.
… в тази област атомите с потенциал на йонизация, по-малък от този на водорода — C, Mg, Fe, Ca и др., — се йонизират от излъчване с ? > 912 А…
… необходимост от допълнителна проверка на линиите на поглъщане K в спектрите на горещи звезди…
… други механизми, тъй като Lc квантите не са главният йонизиращ агент…
Николай отпусна ръка. Не разбираше нищо, по дяволите, и най-вече не разбираше едно — какво толкова се криеше в тези записки? Времето на чистата наука бе отминало преди двадесет години и сега с подобни неща биха се занимавали само полусмахнати старци, оцелели по чудо в годините на глад и мизерия. Какво общо можеше да има с тях жената отсреща?
— Остави листовете — каза тя вече без злоба. — Ако искаш, вземи морфина. Ще ти дам и парите си, към двеста франка, нямам повече.
С кисела гримаса Николай остави сгънатите хартии върху празната раница. Добра печалба, няма що! Двеста франка и десет ампули морфин… Сви рамене. Какво пък, на негово място някой от хората на Баумщед не би се поколебал да я застреля и за по-малка сума.
— Откъде идваш? — запита той.
— От Австралия.
— Ъ?
— Австралия — търпеливо повтори жената и за пръв път се усмихна леко, като че се чудеше дали да се смее, или да негодува от глупостта на човешкия род като цяло и на Николай в частност. — Сега остава да ме питаш дали имам австралийски долари.
— И имаш ли?
— Не, колкото и да ти е тъжно. Нямам. Отдавна ми ги измъкнаха по-опитни мошеници от теб.
— Чакай — каза той почти умолително. — Чакай. Будалкаш ме, нали? Ами че Австралия е на хиляди километри оттук…
— Десетки хиляди — поправи го тя. После гласът й изведнъж стана деловит. — Слушай, мой човек, дай да не си губим времето. Видя каквото имаше за виждане, осигури си известна печалба… Какво повече искаш? Да ме убиваш, явно нямаш намерение, а да ме изнасилваш, просто не те съветвам. Тъй че ще бъде във взаимен интерес да се споразумеем — за теб парите и ампулите, за мен записките и останалия багаж, който и без това нищо не струва. Съгласен?
Николай въздъхна. Глупости правя, помисли той, прибирайки пистолета в кобура. Не само хората на Баумщед, даже Гастон, въпреки френската си галантност, би ми се смял за тая идиотска доверчивост. Обаче какво да правя, човек си има и гордост в края на краищата. Собственото достойнство струва повече от двеста франка и малко морфин.
— Прибирай си парцалите — каза той. — Заедно със записките, парите и стъкларията. И без тях ще преживея.
Жената неуверено пристъпи към раницата, спря и изпитателно се вгледа в лицето му.
— А, и още нещо — отмъстително прибави Николай. — Споразумението важи и за двамата, нали? Няма да ме стреляш… и няма да ме изнасилваш.
Този път тя не намери какво да каже.
4
Коза, вироглава коза, яростно помисли Николай, прокарвайки с резки движения бръснача по изпънатия колан. Трябваше да я пратя да си върви без повече приказки. Проклет народ са това жените — дай им пръст, ще ти отхапят цялата ръка.
Острието проблясваше в жълтеникавата светлина на свещта. Той го опипа с показалец и се обърна към мивката. В полумрака на тясната баня огледалото приличаше на прозорче към съседно помещение, откъдето надзърташе някакъв съмнителен тип — гол до кръста, рошав, брадясал, с тъмни кръгове под кръвясалите очи. Николай го огледа изпитателно и поклати глава. Физиономията отсреща не вдъхваше доверие. Нищо чудно, че жената го бе помислила за човек на Баумщед.
Обаче няма да се преобличам, упорито си каза той, докато топеше четката в канчето с топла вода и я разтъркваше върху парчето груб кафяв сапун. Няма да се преобличам… и точка! За каква се мисли тая досадница? Мишин ме харесва и такъв, отец Донован също, даже Гастон ме харесва, само тя ще ми се прави на благородна девица. Да беше срещнала мосю Гастон, че да видим каква песен щеше да запее тогава.
Бръсначът със скърцане взе да смъква тридневната четина по бузите му и след малко отражението отсреща придоби съвсем поносим вид.
Той изплакна пяната от лицето си, позареса се с мокра ръка и реши, че е сторил достатъчно. Взе свещта, мина в тъмната спалня и неуверено спря пред широкото легло, върху което бе проснат тъмносин костюм. Чувстваше се озлобен и недодялан като дресирана мечка. Положение, по-лошо и от губернаторското, както обичаше да казва Мишин. Психологически мат, би добавил отец Донован. Или по- точно — цунгванг10. Откъдето и да погледнеше ситуацията, нямаше изход, който да задоволи самолюбието му. Естествено, можеше да пратя оная коза по дяволите, да грабна раницата и да се измъкна тихичко в нощта. Той се усмихна, представяйки си как жената чака още половин час, накрая не издържа и се качва горе, за да открие, че е зарязана заедно с всичките си приготовления. Не ще и дума, мисълта беше приятна, само че бягството би означавало да отстъпи пред нея, да се предаде. Както преди малко, когато бе слязъл долу, без да подозира каква клопка му е подготвена. Непочтено беше от нейна страна — меко казано, непочтено — да подреди масата, да се наконти и да го посрещне с гнуслива гримаса на крайно неодобрение.
Споменът за унижението го накара да стисне зъби. Добре, драга, помисли той, посягайки към закачената на стола бяла риза, щом ще се преструваме на елегантни и изискани, имаш картбланш от мене. Батко ти Николай също е видял това-онова по дипломатическите приеми, нищо че още беше дребосък.
Вратовръзката го затрудни. Наложи се да направи три-четири опита, преди да се получи що-годе поносим възел, но затова пък успехът му вдъхна увереност. Облечен в синия костюм, той отново мина в банята и застана пред огледалото.
Дъхът му спря.
Отсреща го гледаше съвсем друг човек, образ от отдавна отминала епоха. Гладко избръснатото лице
