всеки петък точно в шест? Нищо чудно да е скрит мазохист. Би му подхождало.
— Не се разсейвайте, Бенев — леко повиши глас Ален Буше. — Смея да твърдя, че от този разговор зависи бъдещето ви и дори нещо повече. Затова напрегнете мозъка си и ми кажете какво сте чувал за йоанитите.
Николай трепна. Ноктите му неволно се впиха в ръба на нара.
— Йоанитите? Та аз никога…
— Не ставайте смешен! — отсече полицаят. — Знам, че нямате нищо общо с ония смахнати… Просто искам да разбера какво ви е известно за тях.
— Ами йоанитите… — Николай се поколеба, помъчи се да събере мислите си. Разбираше, че от отговора му зависи много. И най-лошото беше, че не може да реши дали трябва да демонстрира осведоменост, или не. — Религиозна секта, нали така? Смятат, че Страшният съд, описан в Откровението на Йоан, вече е започнал и всеки опит за спасение противоречи на Божието провидение. Доколкото съм чувал, те искат да унищожат света чрез ядрен взрив на въглищни залежи в Англия или Франция… — Той отново се поколеба, после реши да рискува. — За целта им трябват диаманти…
— Те имат диаманти — прекъсна го Буше. — Имат всичко, което им е нужно, за да взривят въглищните пластове в Уелс и да ни пратят по дяволите заедно с цялото земно кълбо. Само едно им липсва. Какво е то според вас?
Николай мълчаливо вдигна рамене. Нямаше смисъл да опитва с догадки, едва ли щеше да налучка верния отговор. А и полицаят не изглеждаше особено заинтересуван от мнението му.
— Знания, Бенев — обясни Буше с търпелив учителски тон. — Най-дефицитната стока в нашето сложно време. Знания. Казахте, че за ядрения взрив им трябват диаманти. Добре, да приемем. Колко диаманти? Как ще ги използват, за да предизвикат верижна реакция във въглерода? Каква точно е критичната маса? Мълчите. За щастие това не е известно и на йоанитите. Иначе ние с вас, мон ами, отдавна да сме се превърнали в облачета пара. Но те нямат представа как да стигнат до желания резултат. И изглежда, че никой не е наясно след прискърбната смърт на Жак Бержерон. Така опираме до следващия въпрос, на който ще чакам да ми дадете отговор. Какво да правят благочестивите йоанити при това положение?
— Експеримент — подхвърли Николай.
— Превъзходно! Най-логичното решение. Като хора не по-глупави от нас, господа йоанитите отначало са се помъчили да открият повече информация относно Арденския взрив. Обаче моите френски колеги са си свършили работата добре… дори прекалено добре. Останали са само познатите ви слухове за критична маса около един тон и за ролята на диамантите като ускорител на процеса. Очевидно се налага провеждането на експеримент. И доколкото ми е известно, йоанитите наистина са опитвали да постигнат ядрена експлозия — веднъж в Италия и два пъти в Германия. Явно без успех, защото неотдавна са решили да си изпробват късмета още веднъж. Вече на наша територия. При това с ценната помощ на един дребен контрабандист, с когото в момента имам честта да разговарям.
Николай скочи от нара и веднага спря. От бастунчето на Буше бе изхвръкнало напред дълго лъскаво острие, насочено към гърлото му.
— Спокойно, мон ами — заповяда полицаят. — Седнете удобно и не ме прекъсвайте с неуместни емоционални изблици. Дишайте дълбоко и равномерно, това облекчава. Може би искате да възразите? Може би искате да кажете, че някой си Гастон не ви е предлагал да пренесете петнадесет килограма диаманти?
— Аз отказах — глухо промърмори Николай, сядайки пак на коравите дъски. — И въобще… откъде знаете?
Буше се усмихна. Макар и студена, усмивката беше първата проява на нормални човешки чувства, откакто бе влязъл в килията.
— Такава ми е професията, Бенев. Длъжен съм да знам какво ли не. А колкото до отказа… разбирам ви. Диамантите са опасно нещо, за тях се полага линч на място. И все пак не сте прав. Помислете поне малко за душевните терзания на горките йоанити. Всичко е готово за експеримента им, скъпоценните камъни са налице, остава само да бъдат пренесени до тук. Обаче никой не желае да им направи толкова дребна услуга. Не е ли отчайващо? Лично мене дълбоко ме трогва подобна преданост на една кауза, каквато и да е тя. Затова реших, че все пак някой ще трябва да пренесе пратката. Вие, Бенев.
Този път острието изпревари порива на Николай да скочи от нара и той остана седнал, само леко се приведе напред.
— Очевидно не сте съгласен — поклати глава полицаят. — Да, мон ами, парите развращават човека. У вас е повехнал духът на предприемчивостта, откакто забогатяхте благодарение на стария Розенхайм. Между другото знаете ли, че тази нощ и новата му къща е изгоряла… за съжаление вече наистина заедно с притежателя си. Подозирам, че някой не му е простил шегата от миналия месец. И понеже достопочтеният лихвар след рублите бе почнал да колекционира австралийски долари, днес вие ставате още по-богат. Но това няма да ви попречи да изпълните задачата, за която моля най-учтиво.
— Не можете да ме накарате! — вирна глава Николай.
— Не мога ли? Добре, нека разсъдим заедно какви стимули са ви необходими, за да приемете молбата ми. Материални? Изключвам ги, както казах, днес вие сте заможен човек. Един съвет — сложете по-свестни ключалки на апартамента си, лично аз без затруднения съм влизал в него. И тъй, материалните стимули отпадат. А моралните? Вие навярно не горите от желание да помагате на мен или на генералния секретар Аренс. Но помислете срещу кого ще бъде насочена акцията. Група французи, готови на всичко, за да постигнат безумната си цел. Те искат да унищожат цялата Земя — и ви уверявам, че макар да изглежда фантастично, това не е толкова трудно. В полицейската професия винаги е било най-сложно да се предотвратят действията на фанатици самоубийци.
Николай мълчаливо поклати глава.
— Разбирам — кимна Буше. — Личният егоизъм е по-силен от грижата за съдбата на света. Да прехвърлим на други тази неблагодарна задача, казвате си вие. Много добре. Остава ни последният и най- мощен стимул. Страхът. Предполагам, няма да се усъмните, ако ви заявя, че разполагам с достатъчно улики, за да ви осъдя на смърт още в тази минута. А и самата поверителност на разговора ни е солиден довод в полза на вашето отстраняване при евентуален отказ. Вие сте разумен човек, Бенев, и трябва да сте наясно, че от тази килия ще излезете само като куриер на йоанитите.
— Мога да избягам после — възрази Николай.
— Естествено. Обаче ви уверявам, че въпреки териториалната ограниченост на Велтбург моят обсег на действие е твърде широк. Полицаите от цял свят са като пролетариите на стареца Маркс — обединяват се. В случай че и този намек не ви е достатъчен, ще се опитам да направя малък психологически анализ. Вие сте емоционална и същевременно затворена личност. Подобни хора ограничават своите връзки с обществото и изграждат черупка около себе си. Или броня, както предпочитате. Уви, всяка броня има слаби места. През тях се промъква дълбока привързаност, дори бих казал обич към един или неколцина приятели. И двамата знаем за кого точно става дума. Знаем също така какво ще им се случи, ако решите да се измъкнете, без да услужите на йоанитите. Е, признайте, не съм ли прав, предполагайки, че имате всички основания да ни сътрудничите?… Впрочем не, не казвайте нищо. Избягвам да накърнявам излишно самолюбието на хората си. Разговорът беше изчерпателен, изводите са направени и не ми остава друго, освен да ви върна личните вещи и да помоля да ме последвате.
Буше пристъпи към нара, вдигна вехтото палто и измъкна от джобовете пистолета и ножа, които бе конфискувал преди час. Без да поглежда пленника, той му подаде оръжието, после бавно излезе в коридора. За него разговорът наистина беше приключен. Смяташе, че е предвидил всички възможни ходове на жертвата си, и най-неприятното бе, че докато препасваше колана си, Николай напразно се мъчеше да намери поне мъничка пролука в желязната логика на разсъжденията му. Мрежата беше изтъкана безупречно. Нямаше изход, освен да се подчини.
— Чакам ви, Бенев — подкани го Ален Буше.
Мишин, каза си Николай, крачейки по коридора след полицая. Само Мишин може да измисли нещо против плановете му. Двамата прекалено много си приличат в някои отношения. Бог ми е свидетел, не желая да се включвам в играта на Буше, та дори и против йоанитите. Всички знаем как стават тия работи — започваш честно и почтено, сетне, докато се опомниш, вече си се превърнал в най-обикновен доносник. Не искам!
