беше слаб и неубедителен. — Така ли се отплащате за услугата?
С повелителен жест високият мъж го накара да замълчи.
— Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда, и светият нека бъде и занапред свят.
Те просто са луди, отчаяно помисли Николай. Как да се разбереш с ненормални хора?
Обезоръжен, пред дулата на четири пистолета, той се чувстваше гол и беззащитен. Какво можеха да означават загадъчните думи на предводителя на йоанитите? Че не се интересуват от това, дали е постъпил почтено към тях? Или че предварително са го осъдили на смърт? Тогава защо не го бяха застреляли заедно с пилотите? Какво още искаха от него?
Някой грубо го подбутна изотзад и той покорно закрачи надолу към трите огъня. В червеникавата им светлина различи до тях още човешки фигури, застанали край камара сандъци или кутии. По дяволите, всичко изглеждаше готово за проклетия им експеримент! Досега не са успели, така твърдеше Буше. Но ако успееха този път, мястото щеше да стане нездравословно на много километри наоколо. Трябваше да избяга незабавно!
Огледа се и разбра, че няма шансове. Амадеус и Амброзий се бяха присъединили към групата, което несъмнено означаваше, че двамата пилоти са мъртви. Никой от осмината не бе прибрал оръжието си, дори и брат Дезире, който мъкнеше на рамо торбата с диамантите.
На петдесетина метра от огньовете високият мъж спря и мълчаливо посочи към един самотно растящ стар бук. От всички страни в дрехите на Николай се вкопчиха жилави пръсти. След миг той бе тласнат до дебелото стъбло. Грубо издърпаха ръцете му назад и в китките му се вряза въже.
— Хей! — изкрещя той. — Какво правите? Не искам да стоя тук, трябва да си вървя!
Вместо отговор йоанитите продължаваха да го омотават с въжета. Водачът им бавно се приближи. Сега в погледа му гореше трескава, безумна светлина, по-силна от отразените пламъци на факлите.
— Тия думи са верни и истински — изрече той напевно, като в транс. — Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.
Внезапно Николай осъзна какво се крие зад тези слова от Библията и му се стори, че се превръща в кух съд, пълен догоре с късчета лед. Йоанитът си въобразяваше, че върши благодеяние, като го приобщава към самоубийственото им начинание. Безумци, безумци, безумци! Той трескаво напрегна мускули в безуспешен опит да се изтръгне от яката хватка на въжетата.
— Пуснете ме! Не искам да умирам, негодници!
Нищо не помагаше. Беше вързан здраво. Високият мъж укоризнено поклати глава.
— А колкото до страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. — Човекът се обърна към спътниците си и повиши глас: — Блажени, които изперат дрехите си, за да имат правото да дойдат при дървото на живота и да влязат през портите на града. И Духът, и невестата казват: Дойди. И който чуе, нека рече: Дойди. И който е жаден, нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.
Сякаш по сигнал йоанитите започнаха да смъкват грубите дрехи и останаха в дълги бели одежди. Водачът пак посочи към дървото.
— Брат Амброзий! Напиши прочее това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилници. — Той отново погледна Николай и добави с почти нормален човешки глас: — Седем, седем, седем… Ще запиташ тогава защо не азотът, седмият елемент, а шестият, въглеродът, става оръжие на Божието провидение? Числото е скрито, братко мой, скрито от глупците и неверниците. Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест. Разбираш ли сега великата тайна? Та нима основата на човека не е шестицата на въглерода, заменена от Евангелиста със съседно число, тъй че само просветеният да проумее?
— Пусни ме — безнадеждно помоли Николай. — Аз не съм от вас.
Още докато изричаше молбата, той осъзна, че всичко е напразно. Йоанитите го гледаха със съчувствие, както любящ родител би гледал болно дете, което отказва да изпие горчивото лекарство.
— Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш. — Високият мъж му обърна гръб и извика: — Идете, та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв!
Настана тишина. Дори вятърът бе престанал да шушне в листата на дърветата. Йоанитите бавно, като роботи слизаха към огньовете, където ги чакаха другите, вече също облечени в бяло. Брат Амброзий заби факлата си в рохкавата пръст и седна близо до дървото с хартия на коленете и перо в ръка. Какво щеше да записва? И какъв смисъл да го прави, щом след малко ядреният взрив щеше да изпепели записките? Не, в поведението на тия безумци се криеше своеобразна логика. Навярно бяха предвидили вероятността за нов неуспех и искаха да документират целия ход на опита за евентуален бъдещ анализ.
Николай се взря в Амброзий. Йоанитът изглеждаше съвсем млад, едва ли имаше и двайсет години. Дълга руса коса и рядка червеникава брада обгръщаха лицето му със светъл ореол. В полумрака очите му излъчваха синкав блясък като току-що полирана мед. Как можеше в толкова ранна възраст доброволно да приеме смъртта? И дали нямаше да се окаже поне малко по-разумен от останалите?
— Хей, Амброзий, чуй ме! — прошепна той и изпъшка от внезапно избухналата в гърдите му надежда, когато младежът извърна глава да го погледне. — Слушай ме добре, приятел. Трябва да ме развържеш. Никой не ни обръща внимание, сега е моментът да се измъкнем. Прехвърляме билото и сме спасени. — Говореше трескаво, забързано, без да подбира думите. — Оттатък е животът, момче. Какво си видял ти от живота? До Велтбург няма и петдесет километра. Можем заедно да отидем там. Имам пари, много пари. Всичко ще ти осигуря — жени, пиене, хашиш, развлечения. Какво ще спечелиш, ако останеш тук? Ония долу ще се справят и сами. Защо трябва да умираш?
Той спря да си поеме дъх и в тишината се раздаде тънкият, почти детски глас на Амброзий:
— На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава.
— Но аз не искам да умра така! — яростно възрази Николай. — Нямаш ли поне капчица християнско милосърдие?
За момент йоанитът са замисли, после кимна и бавно се изправи. Поддава се, тържествуващо помисли пленникът. Успях! Ще се измъкна, може би още има време…
Беше толкова уверен в успеха, че не осъзна какво става, докато младежът не привърши да изписва знака върху челото му.
— Ти ще гледаш лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им — тихо изрече Амброзий, отстъпвайки назад.
— Да ти пикая на цитатите! — изкрещя Николай Бенев. — Не може ли да говориш по човешки, копеле мръсно?
Вместо отговор йоанитът откъсна парче от полата на дългата си бяла дреха и го натъпка в устата му. После пак седна на земята.
От изгарящото чувство за безпомощност Николай изстена и блъсна тила си в дънера. Не усети болка, само черепът му тъпо изкънтя. Свършено! Беше изтървал и последния си шанс.
— Първа кутия, пет килограма — раздаде се спокойният глас на монаха.
Долу, сред триъгълника от огньове, един човек в бяло пристъпи напред с неголямо сандъче в ръце, наведе се и изсипа съдържанието на земята. Друг хвърли върху черната купчинка шепа искрящи диаманти. Отляво вече се задаваше трети йоанит, носещ подобно сандъче.
Стрити дървени въглища, помисли с ужас Николай. Чист въглерод… всъщност дали е чист? Господи, не мога да повярвам, че е толкова елементарно! Невъзможно, те ще се провалят, трябва да се провалят! Буше казваше, че вече имат три неуспешни опита. И сега ще е така. Това е просто нелепо — да вярваш, че един тон смес от въглища и диаманти може да избухне като атомна бомба. Кой изобщо е пуснал този тъп слух? Но Бержерон е успял… Глупости! Жак Бержерон е мъртъв, разстрелян преди петнадесет години. Останалото е мълва. Кой е видял Арденския взрив? Кой ще гарантира, че наистина е било ядрена експлозия?
Ала мислите не помагаха. Ужасът се стичаше по цялото му тяло на ручейчета от пот със странно остра, животинска миризма. Въпреки всички доводи нещо му подсказваше, че йоанитите не грешат, че само след минути котловината ще се превърне в езеро от ослепителен, невъобразимо жарък огън, под който се
