дългата трапезария, беше много богата. Беше вече десет вечерта, когато Денвил предложи последния тост. Роз даде знак да запазят тишина.
— Мисля, че трябва да продължим веселбата в Гавърнмънт Хаус и да оставим насаме младоженците.
След потеглянето на двете карети Леопардът вдигна любимата си на ръце и я отнесе в къщата.
— Що за възмутителна постъпка! За да ги шокираш ли сложи яркожълто тази вечер?
Младата жена се потърка чувствено в него и плъзна предизвикателно длан по издутите му слабини.
— Щяха да бъдат шокирани, ако знаеха какъв ефект има върху теб яркожълтият цвят. Възбужда те до полудяване. Първия път, когато се появих с него, ме облада върху бюрото си.
— Преувеличаваш.
— Признавам вината си, милорд. — Тони умишлено докосна отново уголемения му член. — Отнеси ме до леглото.
— По дяволите леглото. Чаках цяла вечност, за да те заведа в моята баня.
Погледът му бе толкова напрегнат, че тя се изчерви при мисълта за всички неща, които знаеше, че щеше да прави с нея.
— Очите ти са сини като… задник на песоглавец — прошепна дяволито Антония.
И изпищя, тъй като Адам я ухапа по ухото.
Антъни бе отново в „Скокът на леопарда“ още с първите слънчеви лъчи. Адам и Тони бяха спали само два часа. Любовниците се притискаха един към друг, като си шепнеха, целуваха се, докосваха се. Не обърнаха внимание на бодрия глас на Антъни, който разговаряше с прислугата. С нарастването на страстта им всичко друго избледняваше, докато останеха само двамата, сами в рая.
Младият мъж я притисна към себе си и погали красивата извивка на бузата и шията й.
— Той няма да си отиде, да знаеш — прошепна тя.
— Антъни ли?
— Той е по-ужасен от напаст от скакалци. Исках да си направим една дълга закуска в леглото, а после да поплуваме в топлия, ухаещ басейн.
— Ще продължим довечера — обеща Савидж, припомнил си снощното им любене в басейна. — Дотогава всичките ти драскотини ще бъдат напълно зараснали и няма да се налага да бъда толкова нежен с теб.
Адам и Антъни прекараха първия си ден заедно, последван от още много други. Малко по малко той започваше да опознава все по-добре младежа. Савидж бе готов да се закълне, че „Скокът на леопарда“ вече го бе пленил. Разпознаваше симптомите на заболяването. Цейлон бе оказал същия ефект и върху него самия навремето. И той, разбира се, все още бе част от него, но неговото бъдеще и бъдещето на децата му беше в Англия.
— Възнамерявате ли да се връщате скоро в Англия — попита го един ден Антъни.
Савидж кимна.
— Ако Тони желае да се прибере у дома и е в състояние да пътува.
— Да не би да не е добре? — попита загрижено младежът.
— Не, добре е.
— О, разбирам — засмя се Антъни. — Ясно защо искаш да се върнеш в Идънуд. Господин Бърк вече приготви багажа на баба, а майка отиде да си почине до Бомбай, но на мен просто не ми се ще да си тръгвам.
— Защо не останеш в „Скокът на леопарда“? Договорът в Ийст Индия Къмпани изтича след година. Ако дотогава се проявиш като добър плантатор, ще те направя мой съдружник — предложи Адам.
— Сериозно ли говориш?
— Все едно, че сам Бог те изпрати при мен. Ти си отговорът на моите молитви. Какво повече бих могъл да искам от това да оставя „Скокът на леопарда“ в твои ръце? В Коломбо имам кораб, наречен „Нефритеният дракон“. Използвам го за пренасяне на стоки до и от Китай. Защо не се заемеш и с това? Забранявам пренасянето само на опиум и слонова кост.
Две седмици по-късно куфарите и сандъците бяха складирани пред къщата. Фабриката бе наново построена, а по полегатите склонове на „Скокът на леопарда“ се зеленееха новите чаени насаждения.
Адам Савидж за последен път отнесе своята съпруга от басейна в просторната спалня. Беше оставил на нея да прецени дали да останат, или да се върнат в Англия. Тя знаеше какви мечти лелее любимият й. Макар да обичаше „Скокът на леопарда“, бе дошло време да основат своята династия в Идънуд.
Адам се промъкна в леглото до нея, повдигна я и я разположи върху стегнатото си тяло.
— Скъпа моя, толкова съм влюбен в теб. Слава Богу, най-после повярва, че между нас с майка ти не е имало нищо.
Тя се надигна на колене върху му, сякаш се готвеше да се гмурне.
— Индиън Савидж, не ме мислиш сериозно за толкова наивна, нали? Просто стигнах до заключението, че си бил прав. Това наистина не е моя работа!
Чу ниско ръмжене дълбоко в гърлото му, преди да атакува. Не след дълго обаче и двамата мъркаха. Доста по-късно седяха облегнати на възглавниците й споделяха плановете си за бъдещето в мрака на уханната нощ. Савидж протегна ръка и взе една от любимите си пури. Запали я, всмукна дима й с наслада и се отпусна блажено назад. Когато погледна към Тони, се ужаси. Тя също пушеше.
— Какво, по дяволите, правиш?
— Нещо, което ти ме научи — отвърна тя, притворила очи. — Щом можеш ти, значи мога и аз.
„Мили Боже, прекрасна е!“ — помисли си той.
— Струва ми се, че ще трябва да се откажа от тях; само така мога да се надявам да престанеш да пушиш — заяви Савидж.
Антония смачка пурата си и се плъзна до него в леглото. Това бе достатъчно, за да го възбуди. Тази жена можеше да прави всичко с него, беше като тесто в ръцете й.
— Ммм! — измърка тя. — Чакай да я оставя върху камината. Ще я изпуша на сутринта!
Информация за текста
© 1994 Вирджиния Хенли
© 1997 Красимира Матева, превод от английски
Virginia Henley
Seduced, 1994
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Виржиния Хенли. Прелъстен
Редактор: Лилия Атанасова
ИК „Бард“, 1997
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13914]
Последна редакция: 2009-10-11 18:30:00
1
Идънуд — райска гора (англ.) — Б.пр.
