— Не плачи, скъпа. Ще се върна с чест от тази война и ще заслужа рицарското си звание.
Девойката боязливо се усмихна. Знаеше, че мъжете на обичат сълзите.
— Студено ми е.
Едуард стана от леглото, наметна я с халата си и отиде да запали огъня в камината. Черният халат с извезания на него огнедишащ дракон на Уелс бе прекалено голям за нея и тя сякаш се загуби в нето.
— Всяка нощ ще препрочитам писмата ти — обеща му тя.
Младият мъж я взе в обятията си.
— Страхувам се, че няма да можеш, любов моя. Заради твоята и моята безопасност трябва да ги унищожиш.
— Не! — извика тя. — За мен те са частица от теб и не мога да се разделя с тях!
— Ще ги прочетем заедно за последен път и после ще ги изгорим. — Той попи с устни сълзите й и целувките му заглушиха риданията й.
Със задавен от сълзите глас Джоан започна да чете писмата. Целуваше всяко писмо и го подаваше на Едуард, за да го хвърли в пламъците. Двамата втренчено гледаха как листата се превръщат в пепел, и се чувстваха сякаш принасяха в жертва душите си.
Джоан зачете едно от последните му писма:
Всеки следобед крал Едуард Ш и неговият маршал Уорик събираха членовете на Военния съвет, съставен от най-благородните и смели рицари на Англия. Присъстваха принцът на Уелс и синовете на Уорик. Граф Уорик предложи да удостоят с чин маршал френския рицар Годфри д’Аркур, защото никой в Англия не познаваше по-добре от него терена на бъдещите бойни действия.
От две години английски войски се сражаваха в различните части на Франция. Откакто Филипа Фландърска се омъжи за Едуард III, фламандците бяха съюзници на Англия. Английски войски постоянно пребиваваха в Брюге, Гент и Ипър и оттам извършваха чести набези до френската граница.
Брабант също беше съюзник на Англия, но между Фландрия и Брабант се намираше Турен — владение на Филип Валоа. Съюзниците на Англия настояваха пред Едуард III първо да нападне Турен, но той имаше резиденция в Бордо и кралското семейство прекарваше там голяма част от годината. Английската корона владееше богатите южни провинции Гаскон, Гайен и Поату, които образуваха огромната област Аквитания. Като резултат англо-норманите притежаваха обширни земи главно в Южна Франция, където винаги бе имало силни английски гарнизони, за да защитават замъците им от нахлуването на французите. Ала понастоящем голяма част от английските войски в гарнизоните бе избита и те отчаяно се нуждаеха от попълнения.
Крал Филип Валоа постави сина си Жан Нормандски20 начело на огромна армия, която заплашваше да нахлуе в южните провинции, които от два века се владееха от Англия.
На военния съвет на Едуард III не всички благородници бяха на едно и също мнение. Повечето от тях — особено тези, които владееха земи около Бордо — настояваха войските да дебаркират в Южна Франция. Друга част, които имаха интереси във Фландрия, начело със сър Уолтър Мани, убеждаваха краля, че не трябва да изоставя фламандските си съюзници. Всички се струпаха около картата, разстлана върху грамадната маса. На нея бяха разположени миниатюрни макети на войници и военни кораби.
Кралят се умори от дългия спор и ядно махна към граф Уорик.
— Къде ще дебаркираме — в Бордо или във Фландрия?
Когато прославеният воин заговори, всички млъкнаха.
— Нито на едното, нито на другото място! Пълна глупост е да преплуваме Бискайския залив с двадесетхилядна армия. Ако дебаркираме на нормандския бряг, Филип ще бъде принуден да раздели армията си на две половини, едната от които трябва да потегли на север, за да се бие с нас. Но преди да се приближи, ние ще окупираме голяма част от Северна Франция и ще съберем достатъчно голяма плячка, която да покрие разходите за кампанията. След това може да се съединим с фламандските войски и да увеличим числеността на нашата армия. Ако слуховете за многобройната армия на Филип са верни, ние лесно ще можем да се върнем в Англия през Дувърския проток.
Хоуксблъд внимателно слушаше баща си и се изпълваше с възхищение от стратегическите му умения. Уелският принц, който от малък изучаваше военна стратегия, бе изцяло съгласен с плана на граф Уорик.
Крал Едуард III огледа присъстващите. Повечето защитават, но крайното решение принадлежеше на краля, затова той побърза да одобри плана на Уорик.
Последната вечер в Уиндзор кралят прекара със семейството си. Посети шумната детска стая, където бяха по-малките му деца. Отдели специално внимание на принцеса Изабел и й обеща, че ще й потърси подходящ съпруг, след това поговори с принц Лайънъл. Нареди му да се грижи за майка си и да й помага в управлението на кралството.
Накрая отдели време за Джон Гонт. Искаше да поговори сериозно с по-малкия си син.
— Ако нещо се случи с мен, Джон, искам от теб да бъдеш предан на Черния принц. Ти си най-умният от цялото семейство. Едуард ще се нуждае от съветите и подкрепата ти. А когато пораснеш, той ще се нуждае от обединените войски на Гонт и Ланкастър.
— Разбирам, татко — сериозно отвърна Джон. — Лайънъл само ще ни създава затруднения. Заобиколен е с хора, които го използват с користни цели. Едуард знае, че аз винаги ще бъда на негова страна.
— Ти наистина си разумно момче. — Кралят одобрително го потупа по рамото. Този жест означаваше за Джон много повече от скъпоценните камъни на кралската корона.
По време на вечерята в голямата зала Катерин де Монтегю не бе удостоила краля дори с поглед. Графиня Солсбъри бе вбесена, че наследницата на графство Кент е подписала брачен договор със сър Джон Холънд, когато нейните земи и замъци бяха обещани на сина й.
Веднага след вечеря тя напусна залага, без да му кимне за лека нощ. Едуард бе решил да изясни недоразумението помежду им, преди да тръгне на най-важната война в живота си.
Един поглед върху лицето й, когато отвори вратата на стаята й, му бе достатъчен да разбере, че тя е изпълнена със злоба към него.
— Катерин, на мен също не ми харесва фактът, че лейди Кент се е държала доста лекомислено и е окуражавала двама мъже едновременно.
— Но ти си кралят, за Бога! Ти можеш да й заповядаш да се омъжи за Уилям!
— Катерин, сър Джон Холънд притежава напълно законен договор, подписан от Джоан и брат й, графа на Кент. В този случай нямам власт да заповядвам. Църквата е тази, която трябва да реши. Ще уведомя папата в Авиньон.
Гневът на графиня Солсбъри поутихна, ала студенината в сърцето й към Едуард не изчезна.
— Имам други новини за теб, които сигурно ще те зарадват. — Той внимателно се вгледа в лицето й. Очите й заблестяха и тя затаи дъх, изпълнена с надежда. — Макар че това е против интересите на Англия, предложих размяната на граф Мъри срещу граф Солсбъри.
Катерин сграбчи ръката му, разтреперана от щастие.
— Филип Валоа прие с радост предложението за размяната — тихо добави той.
Катерин падна на колене пред него. Лицето й сияеше, красивите й очи бяха пълни със сълзи на радост и облекчение.
— Едуард, любов моя, благодаря ти с цялото си сърце. — В този миг студенината й се стопи. Сега бе готова на всичко заради него. Тялото й му принадлежеше.
Той я изправи и целомъдрено я целуна по челото.
— Уилям де Монтегю е мой скъп приятел. Той е истински щастливец, щом има толкова любяща и предана съпруга.
Кралят въздъхна и излезе от стаята. Запъти се към покоите на кралица Филипа. Тази вечер повече не трябваше да мисли за Катерин де Монтегю. Кралица Филипа го обожаваше с цялата си душа и сърце. Той също бе щастлив мъж.
