Крал Едуард III бе много суеверен и макар да не убеди самия себе си, искаше хората му да повярват в тези думи. Повика Уорик и Уелският принц настрани:
— Едуард, смятам веднага да те удостоя с рицарско звание. Ако аз бъда убит в боя, ти трябва да поведеш войските.
— За Бога, татко! Искам сам да заслужа рицарското звание!
Уорик му направи знак да замълчи.
— Ще го заслужите, Ваше Височество, и то стократно, не се страхувайте за това.
Донесоха сандъка с кралските отличия и един час след дебаркирането на френска земя кралят обяви първите новопосветени рицари. Принц Едуард коленичи пред баща си, а от двете му страни коленичиха Уилям де Монтегю и Робер де Бошан. Едуард III допря меча си до рамото на Уелския принц, а след това стори същото и с другите двама благородници. И тримата получиха златни шпори, които бяха отличителен знак за рицарско звание.
Годфри д’Аркур изпрати неколцина съгледвачи в лагера на французите. Още същия ден английските войски започнаха похода във Франция.
През първите седмици почти не срещнаха съпротива. Англичаните превземаха град след град — Барфльор, Валон и Карантон. Каруците натежаха от плячка — оръжия, сребърни съдове, златни свещници и разпятия, гоблени, килими, мебели и картини, които след това изпращаха по корабите за Англия. По- знатните пленници бяха изпратени в Бордо и за тях бяха поискани големи откупи.
Кристиан Хоуксблъд поведе отряда си към имението на барон Сен Ло. Познаваше много добре замъка и околността и лесно превзе крепостта. Взе като заложници барон Сен Ло и сладострастната му сестра. Когато Пади заведе французойката в палатката на Кристиан, тя отчаяно се хвърли в прегръдките му — красивата Лизет искаше да плати с тялото си за живота на брат си и своя. Хоуксблъд цинично се усмихна, тъй като тя изобщо не спомена за съпруга си.
— Той вече се е насладил на тялото ти — презрително подхвърли Пади. — Предложи нещо по- ценно.
— Пади — тихо измърмори Кристиан, но това бе достатъчно, за да накара оръженосеца да млъкне.
— Под замъка има огромни винарски изби! — извика Лизет. — В Сен Ло има повече от хиляда бъчви с отлежало вино.
— За Бога — подсвирна Пади, — та една бъчва съдържа хиляда литра!
— Престани да дрънкаш празни приказки, Пади. Искам да отведеш барон Сен Ло и сестра му в моята вила в Бордо. — Младият рицар отблъсна съблазнителните ръце на Лизет и повдигна брадичката й. — Ще останете във вилата ми, докато изплатите откупа. — Усмихна се и й намигна. — Ако съпругът ти реши, че не си заслужаваш откупа, ще ми платиш по друг начин, скъпа.
Когато наближиха Кан21, англичаните бяха нападнати от малобройна войска, предвождана от констабъла22 на Франция. Битката в града бе много ожесточена, но англичаните си проправиха път към крепостната стена, избиха арбалетчиците и поставиха дървено скеле, за да изкачат стената.
След залез слънце крепостта бе в техни ръце. Крал Едуард влезе в кабинета на констабъла на Франция и нареди да претърсят всички чекмеджета. Когато откри картата за нападение на Англия, съставена от норманите, той побесня от гняв. На картата подробно се виждаше как французите и норманите са смятали да поделят Англия. Подаде я на Черния принц, който бе наследил избухливия нрав на баща си. Очите на краля изпускаха гневни мълнии.
— Утре ще избиеш всички жители на Кан — заповяда той на Уорик.
— Това ще бъде заслужено отмъщение — потвърди принцът.
Граф Уорик погледна към Хоуксблъд. Познаваше добре буйния нрав на Плантагенетите, той самият бе закоравял в многобройните битки, но не можеше да приеме заповедта да се избият невинни жени и деца. Констабълът на Франция и армията му бяха победени, а по-голямата част от хората му бяха избити. Не бе необходимо да се пролива повече кръв.
Хоуксблъд разбра без думи какво иска да каже баща му.
— Ти убеди краля, а аз ще поговоря с принц Едуард — каза той на Уорик.
Кристиан заведе принца до крепостния насип. Жителите на града все още не бяха угасили пожарите, запалени от англичаните. Чуваха се отчаяните вопли на жени и деца, а нашествениците влачеха към каруците всичко по-ценно, което им се изпречеше пред очите.
— Успехът в тази кампания зависи от бързината ни, Ваше Височество. Трябва да прекосим северния бряг колкото може по-бързо, преди французите да успеят да се съвземат. Плячката в този град е по-голяма, отколкото очаквахме. Избиването на жителите ще ни отнеме няколко дни. Бойците ни ще изнасилват жените, преди да ги убият, а след това ще се напият до забрава. Така ще загубим още една седмица и в крайна сметка ще се забавим с половин месец.
Едуард въздъхна. Въздухът бе пропит с миризмата на кръв, пожари и смърт.
— По-добре запази гнева си за предстоящите битки.
Принц Едуард мълчаливо кимна. Съвсем отскоро бе посветен в рицарско звание и искаше да го заслужи в честен двубой с врага.
Доста по-трудно бе за Уорик да успокои жадния за мъст крал. В началото Едуард III не искаше и да чуе за отмяна на заповедта му. Графът му изтъкна необходимостта да напредват по-бързо към френската столица. Ала когато се появиха двама от съгледвачите на Годфри д’Аркур и донесоха радостната вест, че Филип Валоа е изпаднал в паника и е заповядал да приготвят Париж за обсада, кралят махна с ръка и се отказа от кръвожадното си отмъщение.
Съгледвачите разказаха също, че Филип заповядал да съборят всички сгради до градските стени. Крал Едуард гръмогласно се засмя при мисълта, че е изплашил до смърт краля на Франция. Но останалите вести не бяха толкова добри. Филип събирал огромна армия в равнината около Сен Дени, между Париж и Пуа. Съгледвачите не знаеха точния брой на противниковата войска, но в едно бяха сигурни: френската армия многократно надвишаваше английската!
Крал Едуард III тутакси изостави мисълта за отмъщението и събра Военния съвет. Пълководците решиха английската армия да потегли на поход призори, но не по крайбрежието, а на изток, към Лизио. След като превземат тази малка крепост недалеч от нормандския бряг, войските щяха да се спуснат към Париж по долното поречие на Сена.
Изтекоха двадесет и осем дни, преди английската армия да се доближи до Пуа. До Париж оставаха по- малко от четиридесет километра, но трябваше да се прехвърлят на другия бряг на пълноводната Сена. Внезапно се оказа, че никой в английския стан не знае поне приблизително числеността на противника. Някои вестоносци съобщаваха за петдесет хиляди, но други съгледвачи се кълняха, че французите били повече от шестдесет или дори седемдесет хиляди. Поне едно бе ясно: крал Филип е успял да събере всичките си войски от Южна Франция.
Крал Едуард реши, че ще бъде истинска лудост да се мисли за атака срещу Париж при такъв многочислен противник. Затова заповяда на сър Уолтър Мани да поведе неголям отряд на юг, да заобиколи френската столица с цел отвличане вниманието на врага, докато се завърши строежът на големия понтонен мост през река Сена.
За този обходен маньовър и за построяването на моста бяха необходими три дни и английските пълководци въздъхнаха облекчено, когато внушителното водно препятствие остана зад гърба им. Англичаните бяха притиснати от обстоятелствата и трябваше да действат без никакво протакане, защото се носеха слухове, че френската армия ги превъзхожда трикратно.
Това бе цената, която трябваше да заплатят заради мудното напредване през Нормандия — английската армия не пропускаше да оплячкоса нито един френски град, нито дори най-малкото селце. Кралят и Уорик знаеха за тази опасност. Всички пътища пред тях бяха почернели от отстъпващите френски войски. Британските пълководци принуждаваха тежковъоръжените войници да напредват с максимално възможната скорост през Нормандия, дори успяха да изминат сто километра за четири денонощия. Но най-трудното тепърва предстоеше.
Широката река Сома, с мочурища и тресавища от двата си бряга, можеше да отчае и най-смелите бойци. Кралят заповяда на двама от неговите маршали да поведат войските си напред, за да осигурят преминаването на основната част от армията през реката. Уорик взе двамата си сина, но не пропусна да
