уточни, че всички рицари трябва да се подчиняват на Кристиан Хоуксблъд, защото никой не познаваше по- добре от него коварния терен.
Завариха всички мостове разрушени, а бродовете — охранявани от пикардийски стрелци. Хората на д’Аркур се опитаха на два пъти да се прехвърлят през бродовете, но не успяха. Тогава Уорик изпрати сина си Робер начело на рицарите от херцогството Кларънс, но и те не успяха да преодолеят упоритата съпротива на пикардийците. Хоуксблъд непременно искаше да изпробва бойното си щастие, ала Уорик реши сам да поведе бойците. Но се натъкнаха на безброй непредвидени пречки — десетки коне затънаха в блатата край Сома и опитът за преминаване на голямата река се провали. Когато ги настигна крал Едуард III с ядрото на армията, гневът му нямаше граници, след като му съобщиха, че все още не е осигурено предмостие на другия бряг на Сома.
Хоуксблъд и оръженосците му се прибраха в походната си палатка. Пади и Али отлично разбираха, че господарят им се нуждае от почивка, може би дори от сеанс на медитация, преди да изпадне в едно от онези странни негови състояния, подобни на транс, когато го спохождаха свръхестествени видения. Кристиан легна по гръб на пода, а Али запали кандилото и посипа тамяна. Хоуксблъд напрегна докрай волята си, за да изтласка от съзнанието всички ненужни подробности. След това постепенно преодоля задръжките, причинявани от страха, времето, пространството, докато накрая останаха само възприятията за основните три елемента на природата — въздуха, земята и водата. Това бе състоянието на духа, обещаващо чудеса: непознатото ставаше познато, далечното — близко, невъзможното — възможно.
Когато Хоуксблъд излезе от хипнотичното си състояние, видя, че до него стоеше принц Едуард.
— Къде е кралят?
— Отново свиква Военния съвет. Дойдох да те заведа при него.
В очите на Черния принц се четеше безмълвният въпрос, но принцът и Хоуксблъд бяха толкова близки приятели, че никой не разпитваше другия. Преди да влязат в кралската палатка, отвън дочуха разгорещени гласове. Затрудненото положение на английската армия бе опънало докрай нервите на пълководците.
— Ваше Величество — заговори Хоуксблъд, — успях да узная, че френската кавалерия вече е стигнала в Амиен и продължава по пътя към Абевил. Армията на Филип Валоа се движи успоредно с нашата. Няма да бъде преувеличение, ако кажа, че тяхната войска е поне четири пъти по-многочислена от нашата.
Избухна буря от протести. В повечето от гласовете се долавяше страх. Крал Едуард се приближи до картата и гневно извика:
— Проклет да е Филип Валоа! Решил е да ни притисне в триъгълника между неговата армия, непроходимата долина на Сома и Ламанша.
— Трябва да прекосим обратно Ламанша — обади се Робер де Бошан.
Принц Едуард го погледна с такова презрение, че Робер де Бошан едва се сдържа да не извади меча си.
— Ние вече сме изпратили заповед до флотата да се приближи към френския бряг в нашата провинция Понтио и да навлезе в устието на Сома, ала вероятно все още не са я получили.
Д’Аркур безпомощно сведе глава, измъчван от угризението, че е вкарал английската армия в капан.
Робер де Бошан, заобиколен от двама от рицарите на принц Лайънъл, хапливо процеди:
— Откъде този арабин е научил всичко това?
— Как да сме сигурни, че не е предател? — извика един от рицарите.
Това бе най-тежкото обвинение, което един рицар можеше да отправи към друг. Всички обърнаха погледи към Хоуксблъд. В очите им се четеше подозрение. Кристиан впи поглед в лицето на баща си.
— Получих тези сведения от един пленник — излъга той. — Бяха необходими само малко изтезания и той каза всичко, което знаеше. Каза ни още, че близо до устието на Сома има удобен брод.
Кралят и Уорик въздъхнаха с облекчение, но Робер де Бошан не се предаде.
— Откъде да сме сигурни, че това не е капан? Някой друг присъствал ли е на разпита на французина?
— Аз — хладнокръвно заяви принц Едуард.
— Покажи ни го на картата — заповяда кралят.
Хоуксблъд се приближи до масата и очерта с пръст мястото около устието на Сома.
— Местността се нарича Бланш так. Този брод може да се прекоси при отлив.
— Бланш так означава „бял камък“ — замислено се обади д’Аркур. — Може би е гранична област между две графства.
Крал Едуард вдигна ръце и всички млъкнаха.
— Трябва да разберете, че повече не можем да се надяваме на помощта на нашите съюзници от Фландрия. Единствената ни надежда е да прекосим Сома и да се укрием в нашата провинция Понтио.
— Трябва да останем в Понтио, докато пристигне флотата и се приберем отвъд Ламанша — подкрепиха го граф Нортъмбърланд и граф Ланкастър.
Крал Едуард и Черния принц се спогледаха, а Уорик погледна към Хоуксблъд. Знаеха, че кралят няма да напусне Франция преди решителното сражение с Филип Валоа. Принц Едуард се доближи до баща си.
— Аз и Хоуксблъд ще поведем авангарда към другия бряг на Сома.
Кралят с гордост изгледа сина си. Макар вече да се бе стъмнило, той заповяда на войските веднага да потеглят. Към полунощ авангардът стигна до Бланш так. Имаше прилив и бе невъзможно да прекосят реката. Докато чакаха отлива, Хоуксблъд заговори с принца.
— Благодаря ви за доверието, Ваше Височество.
— Ти си имал видение. Това е сила, която малцина притежават. — Погледна към тъмните води на реката. — И преди си имал видения. — Това не беше въпрос, а констатация.
— Да. Сведенията за присъствието на френската флота в Хелвеция също получих благодарение на едно от моите видения — призна той. — Никога не съм посещавал това пристанище.
— Уорик знае ли за това?
— Не съм казвал на никого — отвърна Хоуксблъд. — Кой ще ми повярва?
— Аз ти вярвам, приятелю.
Връзката между тях бе станала толкова силна, че и двамата знаеха — ще бъдат приятели до края на дните си.
Най-после цялата английска армия стигна до бреговете на Сома. Реката бе много широка и доста дълбока и бе невъзможно да я преминат. Освен това на отсрещния бряг ги очакваха две хиляди пикардийци. Войниците бяха изморени, а някои вече напълно отчаяни. Надигнаха се много протестни гласове. Бойците недоволстваха, че ако не се махнат от тази проклета местност, ще затънат до един в непроходимите блата, а след като видяха брода при Бланш так, напълно се обезвериха.
На разсъмване започна отливът. Върху лицата на воините се четеше надежда, примесена със страх. Всички си припомниха разделянето на Червено море, описано в Библията, ала водата все още стигаше до кръста. Тежките коне и каруци щяха да затънат в плаващите пясъци.
Кралят и граф Уорик наблюдаваха с възхищение как Хоуксблъд и принц Едуард решително нагазиха във водата. Копитата на конете им не затънаха — дъното на реката бе покрито с камъни.
Едуард III нареди на стрелците с дългите лъкове да навлязат във водата. Те успяха да изтласкат пикардийците с дъжд от стрели. Уорик заповяда останалата част от армията да се приготви за прекосяването на Сома.
Французите все още бяха много близо до тях, но точно както в библейската притча, високият прилив ги заля и им попречи да преминат след англичаните.
Всички бяха убедени, че е станало чудо. Кралят и маршалите му поведоха армията към малкото село Креси, недалеч от брега на Ламанша. Беше двадесет и пети август и понеже знаеха, че французите няма да могат същия ден да преминат реката, всички с благодарност посрещнаха заповедта за почивка.
Кралят на Англия бе спечелил първия етап от кампанията — войските му бяха съсредоточени край Креси. Едуард III Плантагенет бе изключително суетен мъж — обичаше да бъде заобиколен с блясък и великолепие. Заповяда да издигнат огромна палатка от коприна в лазурен и златист цвят. Пред нея забиха пилон с кралското знаме с леопарди и лилии.
Полето на битката бе избрано много удачно леко наклонено, което позволяваше успешно да отблъснат атаката на французите откъм равнината. Каруците и палатките на войниците бяха разположени зад кралската палатка. В средата запалиха огромен лагерен огън и веднага се разнесе приятно ухание на печено
