Вирджиния Хенли
Кристалната пещера
Глава 1
Съвършено оформената глава бавно изплува. После лъсна дългото тяло. Емералд1 не можеше да откъсне поглед от неговата блестяща, копринено мека повърхност.
Днес бе особено игрив. Грациозно се потапяше във водата, за да се извие в невероятна дъга. Внезапно се приближи. Почти се докоснаха. Молеше я, изкушаваше я да го възседне и да се понесат в най-вихрената езда.
Не можа да устои. Протегна ръка и нежно докосна блестящата кожа точно под главата, но той неочаквано избълва силна водна струя в лицето й. Топлият и солен вкус й бе познат и изпълни сетивата й с наслада. Повдигна с ръка ризата си и внимателно го възседна.
Отдавна бяха усвоили тази игра и той отлично знаеше какво трябва да направи. Мигом се изви, потопи се във водата и после отново изплува. Изчака я да си поеме дъх и със силен тласък отново се гмурна в дълбоките и тайнствени дълбини.
Емералд се бе вкопчила в твърдия лъскав гръб на делфина, докато той се стрелкаше към дъното на пещерното езеро, за да изплува отново на повърхността. Това бе любимата им игра от мига, и който се бяха срещнали.
Шон Фицджералд О’Тул бе застинал като омагьосан. Гледката бе спряла дъха му и развихрила въображението му. Чудното видение, яхнало делфина, приличаше на приказна нимфа. Ефирното създание навярно обитаваше кристалната пещера.
Първоначално я помисли за дете, зървайки сърцевидното й лице, заобиколено от тъмен пухкав облак. След миг осъзна, че това бяха косите й. Късата й бяла риза бе мокра и полепнала по младите й гърди. Те му напомниха сочни и твърди плодове. Тогава реши, че момичето с нежни и деликатни кости навярно е около шестнадесет. Не беше още жена, но бе достатъчно изкушаваща, за да го възбуди.
Когато смехът й зазвънтя сред високите стени на пещерата, Шон си помисли, че никога не е чувал по- омаен и пленителен звук. Митичната двойка очевидно бе свързана с любов, доверие и радост, каквито никога досега не бе срещал. Душата му се изпълни с благоговение и благодарност, че Бог му е отредил да попадне на това място и да стане свидетел на тази сцена. Тогава момичето и делфинът изчезнаха под водата и той се зачуди дали те не бяха само плод на въображението му.
Тъмните му очи огледаха пещерата. Омагьосваща красота! Високият свод блестеше във всички цветове на дъгата. Безброй отблясъци танцуваха по повърхността на водата и я превръщаха във вълшебно езеро. После се отърси от омаята и си напомни, че е на остров Ангълси в Уелс. Вероятно стените на пещерата бяха изградени от англезит2, примесен с оловен сулфат. Образуваните кристали бяха полупрозрачни и блестяха като диаманти.
Вроденото му любопитство го подтикна да ги огледа отблизо. Сребристите му очи изучаваха искрящата хубост с възхищението на познавач.
Изведнъж младата нимфа изплува на повърхността. Магията изчезна. Дългата й черна коса бе полепнала по раменете. Тя скочи от гърба на морското създание и се стрелна към ръба на езерото. Изкачи се чевръсто, без да обръща внимание на одрасканите си колене. Приличаше на мокро мишле. Просто едно обикновено смъртно момиче. Шон се изчерви на собствената си глупост.
Тя вдигна ръце, за да отметне мокрите кичури, полепнали по челото й, и тогава зърна непознатия, нахлул неочаквано в нейното убежище. Зелените очи се разшириха и изумено се втренчиха в него. Погледът й бавно обходи лицето му, после се плъзна надолу по врата, докосна широките рамене и голите мускулести гърди. Изучаваше го най-подробно и внимателно, сякаш той бе първият мъж, когото виждаше през живота си.
Шон О’Тул бе привикнал на възхитените подканящи погледи на жените. Но никога не му се бе случвало да го оглеждат така неприкрито, сякаш бе млад жребец за продан.
— Кой си ти? — зададе въпроса си като кралица на кристалното си царство.
Той отметна гордо глава.
— Шон О’Тул.
Лицето й светна.
— О! Ирландец! — Вече го оглеждаше с възхищение и обожание. — Моята майка е ирландка. Аз я боготворя! Тя е Фицджералд от Килдеър и е най-прекрасната дама на земята!
Шон й се усмихна. Сега вече знаеше коя е.
— Моята майка също е Фицджералд. Значи сме роднини. — Изискано се поклони.
— Чудесно! Сега разбирам защо си толкова красив!
— Красив?!
Блестящите очи на нимфата отново се плъзнаха алчно по тялото му.
Беше загорял. Белите ленени панталони, отрязани до коленете, ярко контрастираха със смуглата кожа. Черната му като въглен коса се спускаше на буйни къдрици, а очите му бяха със странен тъмносив цвят, който придобиваше сребрист оттенък на необикновената светлина в пещерата. Никога в живота си не бе виждала по-красиво човешко същество. Оказа се напълно запленена от него.
— Да излезем навън, за да те видя по-ясно.
Развеселен, Шон се съгласи. Иначе нямаше да е честно, след като той бе имал възможността да разгледа гърдите й. Запътиха се към изхода. Той бе с около тридесет сантиметра по-висок от нея. Прелестното младо момиче изглежда изобщо не осъзнаваше, че мократа й бяла риза е напълно прозрачна. Излъчваше невинността на дете, но по възхитените погледи, които му хвърляше, той усети първите вълнения на едва напъпващата й женственост.
Изтегнаха се върху златистия пясък под палещите лъчи на слънцето.
— Изглежда не за пръв път яздиш този делфин? — Все още беше омаян от необикновената гледка, на която бе станал неволен свидетел.
— Малък кит.
— Все едно. Това още един път доказва, че англичаните съвсем не са наясно с нещата, само си въобразяват, че са.
— Аз съм само наполовина англичанка — разгорещено възрази момичето.
— И наполовина морска сирена. Досега никога не съм виждал делфини в тези води. Те обичат топлите морета.
— Този сигурно е дошъл с Гълфстрийм. Ангълси има много мек климат и пролетта тук настъпва рано.
Устните му се извиха в лека усмивка.
— Говориш като по учебник.
— Енциклопедия.
Шон избухна в смях, разкривайки белите си зъби.
— Наистина си цяла енциклопедия, англичанке.
— Името ми е Емералд Фицджералд Монтагю. И съм наполовина ирландка! — Слънчевите лъчи бяха изсушили памучната й риза и тъмните й къдрици, които отново бухнаха като облак.
Шон се развесели.
— По-добре да не го казваш пред баща си.
Тъмна сянка пробяга по лицето й.
— Познаваш ли го? — Несъзнателно потръпна.
„Дали го познавам? Той е партньор в незаконната дейност на баща ми откакто съм се родил. Нашите бащи са свързани не само чрез браковете си, но и в нечестивия съюз на контрабандата, кражбите, пиратството и всякакви други измами от подкупа до предателството.“
— Страхуваш ли се от него?
— Наистина ме плаши. И не само мен, а и брат ми Джони.
Думите й събудиха състрадание в душата му. Как е възможно Уилям Монтагю да е баща на това неземно създание? Макар че момичето изглеждаше нетърпеливо да му се довери, Шон остана нащрек. Все пак тя бе дъщеря на английски благородник и следователно по рождение враг на ирландците. Въпреки че О’Тул и
