Емералд проследи погледа му и разбра какво въздействие има върху него. Затова се отпусна по гръб, вдигна гъбата и я стисна. Водата потече по изящните й рамене. Потопи отново гъбата и повдигна единия си крак, за да го облее. Това бе достатъчно. Устните й се извиха в доволна усмивка, когато видя как Шон сваля сакото и развърза вратовръзката си.
Миг по-късно плъзна ръце под нея, повдигна я от ваната и я сложи в скута си. Не го бе грижа, че водата се стичаше и мокреше дрехите му. Целуна я по ухото.
— Не виждам защо да не направим и двете неща. Ще те заведа във Воксхол, а после ще се качим на кораба и ще отплаваме.
Емералд завъртя задничето си, за да се нагласи по-удобно.
— Не искам да изпусна фойерверките — невинно рече тя.
Шон захапа лекичко ухото й.
— Аз ще ти дам проклетите фойерверки!
— Обещаваш ли? — Облегна се на ръцете му. Членът му себе втвърдил и набъбнал и издуваше мокрите панталони.
Шон обхвана с длани заоблените й гърди и леко ги повдигна. Те бяха толкова чувствителни, че Емералд извика. Той мигом застина.
— Да не би да те нараних, любов моя? Аз съм толкова груб дявол.
Младата жена вдигна ръка и го погали по бузата.
— Разбира се, че не си ме наранил. Ти никога не би могъл да го сториш.
Когато Джак Реймънд се върна при кея Ботолф, където се намираше главното управление на „Монтагю Лайн“, се изненада от присъствието на Бауърс, капитан на „Суолоу“, и неговия помощник в кабинета на Уилям Монтагю. Двамата моряци не виждаха смисъл да си губят времето с обяснения защо са позволили на екипажа да загуби кораба. Затова стояха безмълвно, докато Монтагю беснееше и ги отрупваше с всевъзможни обиди. Накрая нареди на капитана да накаже екипажа си заради малодушното и недостойно поведение. Моряците не споменаха, че не им е платено за курса до Ирландия, но когато Монтагю ги заплаши, че няма да има възнаграждение до края на годината, вече бяха готови да се разбунтуват.
Всичко това беше добре дошло за Джак. Може би страхът за годишните заплати щеше да ги направи по-податливи на неговия план. Ако се съгласяха, щеше да им обещае щедра сума. Погледна към Монтагю.
— Е? — изрева тъстът му.
— Имаме нов кораб. Сигурен съм, че капитан Бауърс ще предупреди хората си и в бъдеще ще бъдат по- внимателни.
— Тези копелета не заслужават друг кораб! — изрева Уилям, но това бе само за изпускане на парата.
Джак Реймънд упъти моряците към „Гибралтар“ и им изтъкна положителните му качества. Освен това се постара Уилям да научи, че се е наложил над Джон, който е настоявал да купят някаква ирландска шхуна.
Накрая останаха насаме.
— Ще отида да се уверя със собствените си очи, че този кораб си заслужава парите. Може би ще вечерям „При Уитби“. Ще се срещнем там в осем часа.
Реймънд се присъедини към капитан Бауърс и помощника му, които тръгнаха да събират хората си от „Кърваво ведро“, свърталището, където Джак никога досега не се бе осмелявал да влезе. Там завари двама моряци от „Херон“, друг кораб на Монтагю, и боцмана му.
Седна при тях.
— Аз черпя. Имам едно предложение, което ще напълни джобовете ви с пари.
Мъжете наостриха уши и впериха погледи в него. Интересът им обаче продължи, докато Реймънд не спомена „Полумесец“.
— Откъде, по дяволите, ще се сдобием с толкова барут — неохотно попита капитан Бауърс.
— Господи, та аз нямам намерение да хвърлям във въздуха цялото пристанище. Не е необходим чак толкова експлозив, за да се взриви един кораб.
— А как ще го качим на борда — рече скептично помощник-капитанът. — О’Тул има денонощна вахта.
— Давам ви по две лири, ако унищожите „Полумесец“!
Те поклатиха глави.
— Пет!
Капитан Бауърс въздъхна с огромно съжаление.
— Не бих се съгласил на никаква цена, О’Тул е безжалостен.
Джак се направи.
— Долни страхливци! За десет лири мога да накарам да убият човек, а всеки моряк в лондонското пристанище ще ми отреже ръката и за половината сума.
С тези думи изхвърча от кръчмата. Боцманът на „Херон“ го последва.
Щом останаха сами, капитан Бауърс се подсмихна.
— Ако уведомим О’Тул, той ще ни даде два пъти повече от Джако.
Даниълс, боцманът на „Херон“, забърза след Джак Реймънд, за да го настигне, преди да е сключил сделката с някой друг. Заради войната с Франция не бе трудно да се достави барут. Складовете на флотата бяха претъпкани с всевъзможни експлозиви.
— Аз може би се интересувам от предложението ти, приятел. Да се достави буре с барут е детска игра, но да се запали фитилът не е шега работа. Явно на твоите хора от „Суолоу“ не им стиска.
— Как ще го качиш на борда?
— Има си начини.
— Например?
— Мога да се мушна, докато товарят стока. Или да пробия дупка в корпуса. Ти не бери грижа за това.
— Ще ти дам пет лири сега, а останалите утре, когато свършиш работата.
— Искам ги накуп, приятел. Барутът е опасно нещо…
Джак не възрази, отброи монетите и ги пъхна в ръката му.
Даниълс плю върху тях и се усмихна. Знаеше, че търговските кораби рядко правят курс до Дъблин, без да пренасят някоя контрабандна стока. Само трябваше да изчака. Под прикритието на мрака всички бурета изглеждаха еднакви.
Шон и Емералд вървяха хванати за ръка из увеселителните градини на Воксхол. Алеите под дърветата бяха романтично осветени от цветни китайски фенери. Между лехите, статуите и фонтаните се виеха пътечки, които извеждаха към танцови площадки и най-различни атракции.
Спряха, за да погледат двойка актьори, и се смяха от сърце на малката сценка, представяща вечната битка между половете. Емералд се присъедини към актрисата и извика:
— Бракът е узаконено робство, институция на тиранията!
Останалите жени се присъединиха към нея и освиркваха мъжа всеки път щом понечеше да си отвори устата.
Шон издърпа спътницата си от тълпата и рече през смях:
— Изглежда обичаш да сееш раздори. Май трябваше да те заведа на боксов мач.
— Не, не мога да гледам как двама мъже си разменят юмруци.
— Не винаги са мъже. При „Фигс“ в Оксфорд Роуд има двубои за жени. Стискат по половин крона във всеки юмрук. Ако изтърват, губят.
— Измисляш си!
— Не, не си измислям. Лондончани са най-странните хора на земята.
Емералд се разсмя.
— Май си прав. Само погледни тези хора. Те не са дошли тук, за да видят Воксхол, а по-скоро Воксхол
