унасяше в сън, устните й се извиха в блажена усмивка. Никога досега не се бе чувствала по-добре.
Не помнеше някога да се е чувствала по-зле! Надвеси се над ръба на голямото легло и повърна в нощното гърне. Кейт Кенеди, чула обезпокоителните шумове, забърза към господарската спалня. Разкрилата се пред очите й сцена, я закова на място.
— Вие сте бременна — заяви без заобикалки икономката.
Емералд повдигна бледото си нещастно лице.
— И аз това си помислих. — В следващия миг й се повдигна. Наведе глава и отново повърна.
След като неразположението й премина, Кейт смени чаршафите и й помогна да се изкъпе. Макар че понякога езикът на възрастната жена бе доста остър, обикновено тя се държеше мило и внимателно. Дори се радваше на присъствието на Емералд в Грейстоун. Когато Катлин умря, изглежда отнесе със себе си и сърцето и душата на имението. Емералд бе внесла живот в голямата каменна къща.
Докато отхапваше от препечената филийка и отпиваше от разреденото вино, сърцето й преливаше от щастие. Емералд тайно се радваше на мисълта за дете. Единствената причина, поради която бе позволила на баща си да я убеди да се омъжи, бе надеждата да има деца, а мисълта, че именно Шон О’Тул е баща на детето, което растеше в утробата й, я изпълваше с неземно щастие.
Единственото, което я тревожеше, бе реакцията му. Той беше непредсказуем и властен мъж, който искаше да контролира хората и случайностите. Ако бебето не влизаше в плановете му, може би щеше да се ядоса.
Препечената филийка и разреденото вино успокоиха стомаха й. Емералд избра една от най-хубавите си рокли, вчеса старателно косите си и се спусна на долния етаж. Влезе в библиотеката, за да подреди книгите, които бяха докарали от Мейнут. Гледката на подвързаните с кожа томове й достави огромно удоволствие. Може би следобед ще вземе някой, ще отиде да навести Шеймъс и да му почете.
— Ето къде се криеш!
Тя вдигна изненадано глава и видя Шон. Не бе чула кога е влязъл.
— Много си красива в жълто. Слънцето е направило кожата ти златиста и струва ми се, че забелязвам истински ирландски лунички по върха на носа ти.
Младата жена умираше от желание да сподели новината с него, ала не знаеше как да пристъпи към деликатния въпрос.
— Тази сутрин си станала рано.
— Когато се събудих, се почувствах доста зле. Кейт смята, че съм бременна.
— Глупости! — сряза я Шон. — Според мен яде твърде много раци. — На челото му се появи разтревожена гънка и той помилва бузата й. — Или просто си слънчасала.
— Е, каквото и да е било, вече се чувствам много по-добре.
— Хубаво. Искам днес да си починеш. Вчерашните ни любовни изпълнения изтощиха и двама ни — смигна й той. — Радвам се, че си решила да се насладиш на по-малко уморителното четене.
Искаше да я види как се изчервява и тя не го разочарова.
— Мога да прекарам цяла година в тази библиотека и пак няма да ми омръзне. Тук има всичко — старинни легенди, вълшебни приказки, книги за приключения, исторически и географски четива. Смяташ ли, че на баща ти ще му харесат?
— Сигурен съм, особено ако и ти вървиш заедно с книгите. Много по-приятно е да гледаш една красива жена, отколкото да се взираш през телескопа.
След като Шон излезе, Емералд се замисли над думите и реакцията му. Той беше толкова убеден, че има и друго обяснение на сутрешното й прилошаване, че тя му по вярва. Обаче, когато на следващата сутрин отново й се повдигна и това се повтори няколко пъти през седмицата Емералд отново се запита дали не е бременна. Шон обаче ставаше много рано и затова не знаеше за сутрешните й неразположения. Всеки път, когато Кейт Кенеди споменаваше за състоянието й, той отказваше дори да обсъжда възможността за предстоящо дете.
След като икономката намекна за неохотата му, Емералд започна да се страхува. Явно той не бе доволен, че е бременна! А нямаше никакви съмнения, че детето е негово. Обаче пред закона бебето щеше да се смята официално за дете на Джак Реймънд, защото той все още бе неин съпруг. Емералд си представи колко собственически чувства ще има Шон и колко възмутен ще бъде от обстоятелството, че друг мъж се смята за баща.
Но може би това не е всичко. Може би просто Шон не обича деца. Възможно ли бе да е недоволен от новината, защото не желае да споделя Емералд с никое друго човешко същество? Сигурно трябваше да му даде време да свикне с мисълта.
Емералд тайничко се усмихна. Той можеше и да го отрича, но тя със сигурност знаеше, че носи под сърцето си детето на Шон Фицджералд О’Тул.
Реши занапред да не му казва нищо. Ще му отделя повече внимание, за да го накара да се увери, че го обича до самозабрава и че той е и винаги ще бъде господар на сърцето й, а след няколко месеца, когато гърдите й започнат да се наливат с мляко и коремът й порасне от плода на тяхната любов, повече няма да може да отрича очевидното.
Емералд въздъхна със задоволство. Закле се да бъде идеална майка. Всичко й се струваше толкова прекрасно. Никой и нищо не можеше да развали чудото, което тяхната любов бе сътворила!
Глава 23
Когато „Сребърна звезда“ — един от търговските кораби на О’Тул — пристигна в Грейстоун, неговият капитан Лиам Фицджералд донесе безброй съобщения за графа, а също и писмо за Емералд. Лиам го занесе на Шон.
Шон завъртя писмото в ръка и тутакси позна почерка на Джони Монтагю. Можеше да се досети защо й пише. Тогава я видя да излиза от градината, понесла голям наръч хризантеми.
— Здравей, моя красавице. На какво се дължи тази твоя необуздана страст към цветята?
— Никога преди не съм имала градина. Нашата къща в Лондон бе заобиколена от сив тротоар. Цветята там растат само в парковете. Като малка ме наказваха много строго, ако откъсна някое.
— Е, щом това те прави щастлива, можеш да обереш всички цветя в Грейстоун. Видя ли поляната зад конюшните? Пълна е с маргаритки.
— Всъщност тези цветя ме натъжават — меко рече Емералд.
— Ах, красавице, с всеки изминал ден все повече и повече заприличваш на истинска ирландска. Первазите на всички прозорци са отрупани с цветя. Можеш да си откъснеш каквото ти сърце поиска. Ти ги галиш, вдъхваш аромата им, радваш се на красотата им, а сега ми казваш, че те натъжавали.
— Защото са есенни. Лятото е толкова кратко… Докато се обърнеш и листата на дърветата вече са опадали и зимата е на прага.
За да прогони тъжното й настроение, Шон я взе в прегръдките си заедно с цветята и я вдигна високо.
— Нашето лято бе горещо и сладко. Никога не съжалявай, че си е отишло и никога не го забравяй, Емералд. Спомените ще го направят вечно. — Очите му потъмня от желание. — Вече няма да мога да вървя през мокра трева и да не се възбудя. Ти караш сезоните да разцъфтява.
Когато я пусна на земята, телата им се докоснаха и Емералд си помисли, че иска завинаги да остане в прегръдките му. Тогава Шон пъхна ръка под ризата си.
— Ето, има писмо за теб.
Погледна го със светнали очи. Бе адресирано до Емералд Фицджералд, а не до Емералд Монтагю, от което тя мигом разбра, че е от Джони. Не го отвори веднага. Първо потопи цветята във ваза и ги отнесе в библиотеката. Там се отпусна в дълбокото кресло до прозореца и счупи восъчния печат. От вътре изпадна второ писмо.
Скъпа Емералд,
Моля те бъди добра и го предай на Нан. Досега никога не съм изпитвал подобни чувства, към друго
