момиче и знам, че никога няма да изпитам. Душата ме боли, когато си помисля дали ще мога отново да я видя… Как бих могъл обаче да си мечтая една Фицджералд да изпитва мили чувства към мен, след като все още помня нещастната връзка между нашите родители? Но истината е, че не зависи от мен.
В края на миналия месец ходих до Съмърхил, една ферма в Мийд, за да избера и купя коне за армията. Когато узнах, че Мейнут е на по-малко от двадесетина километра, се метнах на коня и отидох да видя Нан. Никога преди не съм действал толкова импулсивно. За мен е истинско мъчение да бъда далеч от нея, а само един Бог знае кога отново ще мога да дойда в Ирландия.
Толкова много ви завиждам на вас двамата с Шон. Бих продал душата си само за един миг щастие, каквото открихте заедно.
Емералд вдигна поглед от листа. В този миг Шон влезе в библиотеката и седна зад бюрото, за да прочете писмата си. Джони Монтагю бе писал и на него.
„Херон“ и „Гибралтар“ щяха в края на седмицата да натоварят пет хиляди коня от пристанището Дройеда. Монтагю бил платил за тях в брой и щял да удвои парите си, след като ги достави на армията. Джон го уверяваше, че корабите не са застраховани, нито пък животните. Застраховките при такива случаи били много скъпи, тъй като винаги имало големи загуби.
Шон внимателно прочете и останалите писма и накрая вдигна поглед към Емералд.
— Утре ще трябва да отида до Мейнут. Ще дойдеш ли с мен?
Откъде би могъл да знае той, че тя се чуди как да повдигне въпроса за едно посещение в Мейнут? Беше сигурна, че не е отварял нейното писмо. Съмняваше се и че има свръхестествени способности, но по някакъв начин бе отгатнал желанието й.
— Какво те накара да ми го предложиш? — предизвикателно попита тя.
Граф Килдеър се усмихна.
— Просто една вярна догадка. Знам от кого е писмото ти. — Протегна своето. — Почеркът му ми е добре познат. В началото на миналия месец аз организирах нещата така, че Джони и Нан Фицджералд да бъдат доста време заедно. Неизбежното се случи. Предполагам, че брат ти е лудо влюбен.
— Нека да довърша вместо теб. Ти си решил, че един брат няма да си направи труда да пише на сестра си, освен по много важна причина. А когато си ме видял да прехапвам устни, си се запитал как ще доставя любовното писмо и си ми предложил да те придружа до Мейнут!
Шон я привлече в прегръдките си.
— Когато те видя да прехапваш устни, винаги ми идват наум порочни мисли.
— Престани! Как ще се изправя пред жените от семейство Фицджералд?
Той взе ръцете й, разтвори ги широко и я огледа от глава до пети.
— Ти си достойна съперница за всяка жена на тази земя, не само си красива, но и умна, духовита и смела. Не се преструвай, че нямаш кураж да се срещнеш с жените от семейство Фицджералд.
Тя го стрелна дяволито с поглед изпод дългите си мигли.
— Аз не само ще се срещна с тях, но ще бъда с гордо вдигната глава. Та нали също съм Фицджералд!
Шон обхвана лицето й в шепи.
— Но най-красивата!
Емералд се повдига на пръсти и му поднесе устните си. Той обсипа лицето й с малки и страстни целувки. След миг се отдръпна с неохота.
— Чака ме доста работа.
— Разбира се, сър, усещам доказателството за това. — Плъзна длан между телата им и погали онази част от тялото му, която внезапно бе предявила нуждата си от внимание.
Ръцете на Шон се пъхнаха под полите й и погалиха голите й бедра.
— Радвам се, че прекарваш толкова време в библиотеката, може да се окаже доста полезно за образованието ти.
Емералд прокара върха на езика си по горната му устна.
— Трябва и подходящ учител, и помагала…
— Напълно си права, наистина се нуждаеш от бюро. — Повдигна я и я постави върху полираната повърхност. Разтвори широко коленете й и се пъхна между тях.
— Изпитвам неутолима жажда за познание — увери го тя, вдигна ръце и зарови пръсти в черните му къдрици.
Шон разкопча панталоните си и изпъшка, когато набъбналият и пулсиращ член щръкна навън.
— Аз съм много взискателен учител!
Тя се изви предизвикателно към него, после се отдръпна.
— Нека да започваме с урока.
Едва изрекла тези думи, ръцете му обхванаха задничето й и той проникна в нея. Бе очарован от липсата на всякакви задръжки. Очевидно притежаваше силата да я накара да забрави и за слугите, и за факта, че е средата на деня.
Телата им толкова горещо копнееха едно за друго, че след секунди и Шон забрави за всичко. Страстта им избухна опустошително и диво. Устните му заглушиха виковете на Емералд. Освобождението му бе толкова силно, че тя изкрещя, когато горещото му семе се изля в нея. Ненаситната й кадифена ножница го държеше толкова здраво, че изцеди и последната капка.
— Взех ли изпита, сър? — промърмори Емералд, когато отново можеше да мисли.
— С отличен — дрезгаво отвърна Шон и добави: — Сега трябва да се погрижа за други неотложни дела, но остава домашното.
Емералд избра няколко книги, които да занесе в наблюдателната кула, после съвсем импулсивно взе и една от вазите с хризантеми.
Щом я видя, лицето на Шеймъс светна.
— Ставаш все по-красива; моето момче изглежда добре си знае работата.
Тя се изчерви, питайки се дали господин Бърк бе научил от Кейт, че вероятно е бременна.
— Моята Катлин цъфтеше и сияеше, когато беше бременна. И ти си същата.
— Значи вие знаете тайната ми — меко промълви младата жена.
— Каква тайна? Всеки, който има очи, може да види, че си като зрял плод.
— Освен Шон…
— Е, това е първото му дете. — Наведе се към нея, сякаш щеше да й довери нещо. — Мъжете не се чувстват удобно при тези безкрайни разговори за бременности и раждания. Имаш нужда от жени, с които да споделяш.
— Аз нямам семейство…
— Ти си Фицджералд! В къщата има повече жени от твоя клан, отколкото пчели в кошерите.
— Усещам техните ужилвания… Жените Фицджералд ме мразят…
— Стара история. Тогава ти им бе съперница. Вече не си, защото носиш детето му. Когато разберат, ще видиш как ще те заобиколят с грижите си, ще ти дават съвети и ще ти се радват, ще те командват и ще те пазят. Благословени Боже, дете, никой ли не те е научил на тези неща? Нима трябва да поема и ролята на майка?
Емералд внезапно избухна в сълзи.
— Какво, по дяволите, направих пък сега? — обърна се слисано Шеймъс към Пади Бърк.
Господин Бърк се изкашля.
— Мисля, че е свързано с майка й.
— Съжалявам — прошепна Емералд и избърса сълзите. — Заклех се, че вечно ще я мразя, задето ме е изоставила, но не мога. Тя ми липсва толкова много…
Шеймъс и Пади си размениха многозначителни погледи. Всички знаеха, че майка й живее само на петдесетина километра в Уиклоу. Беше жестоко да ги държат разделени особено когато Емералд очакваше
