— О, Емералд, не бива да мислиш така! Джони не желае да ме отведе. Той предпочита да дойде при мен.
— А ти ще бъдеш ли щастлива и доволна, ако останеш тук?
— Щом съм с Джони, ще бъда щастлива навсякъде.
„Точно така и аз се чувствам с Шон“, помисли си Емералд.
— Прочети си писмото.
Остави Нан сама и отиде в банята, за да си измие лицето и ръцете.
Смяташе, че стаите в Грейстоун са обзаведени с огромно разточителство, но тази просторна баня отне дъха й. Стените и тавана бяха целите в огледала, а подът бе застлан с розов мрамор.
— Тук е божествено! — извика тя. — Все едно се намираш в розов цвят.
Нан се появи на прага, пъхайки скъпоценното писмо в пазвата си.
— Сигурно предпочиташ да се изкъпеш? Мога да дойда и по-късно…
— Мили Боже, не! Няма да хабя тази разкошна баня като се къпя сама. Ще почакам Шон да се върне, за да се присъедини към мен.
Тъй като страните на Нан пламнаха, Емералд се досети, че младата жена съвсем наскоро е открила тайнството между мъжа и жената. Припомни си отделни фрази от писмото на брат си. „Но истината е, че не зависи от мен… Никога преди не съм действал толкова импулсивно.“ Затвори очи и безмълвно простена. „О, Джони, какво си направил?“
Глава 24
Просторната трапезария на Мейнут още от древни времена бе пригодена да събира цялото семейство заедно с воините. Седнала зад дългата маса на платформата, Емералд огледа залата, представяйки си я през вековете. Кланът Фицджералд не наемаше слуги, тъй като имаше твърде много свободна работна ръка. Всеки член на семейството имаше строго определени задължения. Храната се сервираше от десет- дванадесетгодишните.
Мъжете и жените седяха отделно. Едната маса бе заета от по-възрастни дами — между седемдесет и осемдесет години — и Емералд заключи, че те вероятно са сестри на дядото на Шон.
В залата бяха внесени големи подноси с ухаещо говеждо и агнешко, табли, отрупани със зеленчуци, панери с хляб, купи със сосове, чинии с най-различни видове пудинг, подноси с плодове и сирене. Емералд бе удивена от огромното количество, което изяждаха всеки ден членовете на клана Фицджералд.
— Откъде идва цялата тази храна?
— Притежаваме хиляди акри плодородна земя. Освен това отглеждаме коне, говеда, овце и свине. Сеем картофи, ряпа и зеле. Макар че никога не се поднася зеле, когато аз съм тук — подчерта графът на Килдеър.
За пръв път Емералд го виждаше в тази роля, седнал начело на масата върху платформата, господар на всички присъстващи. Както обикновено, Шон бе облечен в черно и със снежнобяла ленена риза. Напоследък носеше черна кожена ръкавица само на лявата си ръка. Никога не я сваляше извън спалнята. Беше с нея тази вечер.
— Дами, нуждая се от вашия съвет и помощ. — Всички погледи се насочиха към него. — Както знаете, Шеймъс живее в кулата пред портите на Грейстоун. Краката вече съвсем не го държат. Пади Бърк ми е нужен в ръководенето на корабния бизнес, но в момента се е превърнал в болногледачка. Можете ли да ми помогнете да реша този проблем?
Дамите заговориха в един глас. Спорът се проточи дълго, бе разгорещен и на моменти заплашваше да се превърне в открито стълкновение. Емералд се изплаши и погледна неуверено към Шон. Той едва забележимо й намигна. Докато ги слушаше как изреждаха недостатъците на Шеймъс, Емералд започна да се опасява, че нито една от присъстващите дами няма да предложи услугите си. Затова остана смаяна, когато накрая всички до една изразиха желание да се погрижат за него, дори започнаха да се карат на коя ще се падне честта да бъде първа. Спорът стигна до задънена улица, когато и трите възрастни сестри Маги, Меги и Мегън изложиха съвсем основателни причини всяка една от тях да има предимство.
Шон вдигна ръка и жените тутакси млъкнаха.
— Предлагам да се редувате всеки месец.
Те се съгласиха.
— Но коя все пак ще бъде първа? — настоя Маги.
— Не ме подценявайте. Няма да се хвана на въдицата дори стръвта да е кесия със злато. Изборът е ваш, дами.
— В такъв случай аз ще бъда първа. Да разбирам ли, че утре рано сутринта потегляме за Грейстоун?
Емералд почти се страхуваше да погледне към Шон, защото тази, която заговори, бе леля Тиара. Не се чуха никакви възражения, тъй като тя не бе съвсем наред с главата и предпочитаха да не й противоречат. Накрая Емералд все пак събра достатъчно смелост, за да погледне към граф Килдеър. Той се усмихваше широко и за пръв път усмивката достигаше и до тъмносивите му очи.
Щом вратата на господарския апартамент се затвори зад тях, Емералд даде воля на смеха си. Претърколи се на голямото легло. Едва успяваше да си поеме дъх.
— Мили Боже, какво ще каже баща ти?
— Ще ни залее с порой от цветисти ругатни и страшни клетви — развеселено отвърна Шон.
— Няма да ни е до смях, когато се изправим срещу него.
Той приближи до леглото и я погледна.
— Да не би да се страхуваш?
— Разбира се!
— Но той има най-нежното сърце на света особено когато става дума за жени. Майка ми го въртеше на малкия си пръст. Всеки мъж, който е достатъчно глупав, за да го позволи, е уязвим спрямо жената.
Думите му ясно намекваха, че той никога няма да бъде толкова глупав. Емералд обаче предпочете да не обръща внимание на предупреждението. В своята новопридобита увереност тя не само вярваше, че върти Шон на малкия си пръст, но и че ако пожелае, може да го накара да скача през горящи обръчи.
На вратата леко се почука. Шон се намръщи, но отиде да отвори.
— Здравей, хубавице, току-що говорехме за теб.
— Значи не сте си губили времето — безгрижно заяви Тиара. — Донесох нощница на Емералд. — Подаде им някаква ефирна пурпурна материя. — Пурпурното ще запали страстта й.
— Аз ще запаля страстта й.
Тя го огледа от главата до петите.
— Да, вярвам, че ще го сториш. Ти си неустоим. Лека нощ, скъпи мои, пожелавам ви да се наслаждавате един на друг.
Отново останаха сами.
— И какво знае твоята леля за страстта, след като е стара мома?
Шон се засмя.
— Само защото никога не се е омъжвала, не значи, че не я е познала. Вероятно чувствеността е изворът, от който черпи вдъхновение за творенията си. Погледни това! — Разстла прозрачната нощница на леглото.
— Неприлично! — възкликна Емералд с престорено силен ирландски акцент.
— Като говорим за неприлични неща, видя ли банята?
— О, да, вече започнах да се опасявам, че вечерята никога няма да свърши. — Претърколи се на леглото и застана с гръб към него. — Разкопчай ме!
В мига, в който ръцете му я докоснаха, вече бе готов за нея. Щеше да бъде истинско чудо, ако изобщо стигнат до розовите мраморни стълбички.
Шон остана да лежи буден дълго след като Емералд заспа. Тялото му се бе извило закрилнически край нейното, а шепата му обхващаше гърдата й. Преди месец я изпълваше съвсем точно, но сега бе наедряла. Тялото й се бе променило съвсем леко, бе станало по-меко, по-закръглено; дори кожата й излъчваше сияние
