като полирана слонова кост. Най-после трябваше да признае, че тя носеше дете и утробата си. Желанието му обаче към нея се бе удвоило.
Отне му толкова кратко време, за да постигне целта си. Наистина съжаляваше, че бе забременяла толкова бързо. Въпреки това знаеше, че ще се случи. Нали разчиташе именно на това, когато я отвлече. Така че сега бе безполезно да съжалява. Да се откаже от нея бе все едно да се раздели с част от себе си, но знаеше, че ще плати цената. Клетвата за мъст, която бе дал на борда на затворническия кораб, бе нищо в сравнение с тържественото обещание, дадено пред гроба на майка му. Затова решително отхвърли всякакви мисли за съжаление. А и можеше да я задържи още няколко месеца. Няма да мисли за бъдещето. Когато една жена носи първото си дете, би трябвало да бъде щастлива и Шон тихо се закле да я направи такава. Реши да я обсипе с внимание и нежни грижи. Едва ли щеше да му е трудно, защото Емералд никога не бе изглеждала по-красива и желана.
Първото нещо, което Шон чу на следващата сутрин, бяха тихите й стенания. Веднага я вдигна на ръце и я отнесе в банята. Коленичи до нея и я обгърна през корема, докато повръщаше. Когато спазмите стихнаха, я нагласи да седне върху розовите мраморни стълби и нежно изми лицето й.
— Съжалявам… — прошепна тя.
— Никога повече не ми се извинявай, Емералд. — „Аз съм този, който трябва да моли за твоята прошка.“
Отнесе я обратно в леглото.
— Лежи спокойно, докато се почувстваш по-добре. — Облече се бързо. — Отивам да доведа Тиара, тя е истинска магьосница с билките и приготвя чудодейни сиропи.
След малко се върна, придружен от принцесата.
— Точно както подозирах! — отсече тя.
— Аз с какво мога да помогна? — попита Шон.
— Не си ли направил вече достатъчно? — Тиара му посочи вратата. — След като тъкмо ти си причината за страданието й, най-добре е да ни оставиш. В нейното деликатно състояние не може да слезе долу и да седне на масата, отрупана с пушена шунка. Но, разбира се, това няма да спре теб — обвинително завърши тя.
В очите на Емералд затанцуваха весели искрици, когато срещнаха тези на Шон.
— Аз вече се чувствам по-добре.
Щом останаха сами, Тиара я дари с ослепителна усмивка.
— Ах, малка моя, трябва да те науча на толкова много неща. Урок номер едно: вината е най-страшното оръжие. То ти позволява да управляваш всички, с изключение на тези, които нямат съвест. А сега да видим. Имам много лекове за сутрешно прилошаване. Лайка, джоджен, овесена вода. Кое предпочиташ?
— Ти реши.
Тиара изглеждаше очарована.
— Колко си смела!
— Не съвсем — промърмори Емералд. — Но отгатнах тайната ти. Ти само се преструваш на луда.
По-възрастната жена придоби уплашен израз.
— В името на Светата Дева, обещай ми, че няма да кажеш на Фицджералд. Шон, разбира се, знае, той винаги си е бил умен дявол, но останалите ми вярват.
Когато се върна, Тиара донесе и флакон с бадемово и розово масло.
— Прави истински чудеса. Трябва всеки ден да разтриваш с него корема, гърдите и бедрата си, за да не ти останат грозни белези след раждането.
— Грозни белези? Бог да ми е на помощ, но аз изглежда съм пълна невежа!
— В такъв случай е чудесно, че ще дойда в Грейстоун. Можеш ли да яздиш?
— О, да, вече ми мина. А ти ще яздиш ли, Тиара?
— Разбира се. Още не съм съвсем за изхвърляне. Между другото, истинското ми име е Тара. В семейството ми го промениха, когато започнах да нося тиара. Предполагам, че това е представата им за остроумие.
Когато Шон се върна от закуска, с облекчение видя, че Емералд напълно се е възстановила. Докато й помагаше да закопчае бежовия си костюм за езда, една загрижена бръчка проряза челото му.
— Скъпа, искаш ли някоя от по-младите представителки на клана Фицджералд да ти погостува за известно време? Работата ще ме държи далеч от къщи и ще се чувствам по-спокоен, ако имаш хубава компания.
— Най-много ми хареса Нан — нерешително изрече тя, наблюдавайки реакцията му. Вече знаеше, че нарочно бе използвал момичето като примамка за брат й.
— Нан би била идеалната компаньонка за теб.
Емералд се запита дали ще му се стори толкова идеална, ако разбере, че Джони вече е откъснал примамката от кукичката.
— Тя може ли да язди?
— Скъпа, тя е Фицджералд. Препуска като вятъра.
— Добре. В такъв случай ще язди с теб. Ние с Тара ще се движим по-бавно.
Шон повдигна вежди.
— Тара? Ти си едно малко дяволче!
— Имам добър пример — стрелна го предизвикателно тя. — Докато тя е в Грейстоун, ще ме учи как да бъда принцеса.
— Ти, моя красавице, нямаш никаква нужда от уроци; и без това си твърде високомерна.
Емералд отметна къдриците си.
— Ти не би ме харесал иначе.
Изглежда за една нощ листата бяха сменили зелената си окраска със златна, а слънчевите лъчи подчертаваха багрите им. Когато пристигнаха в Грейстоун, Тара огледа градините, после обяви за свое царство просторната зала за дестилация и сушене на билки.
Емералд настани Нан в стаята, която преди това бе заемал Джони, а Тара в лилавата спалня.
— Този цвят ми е омръзнал до смърт. Нямаш ли някакво кътче в успокояващо зелено? Навлизам в нова фаза и имам нужда да се слея с природата — обяви тя театрално.
— Разбира се — кимна Емералд и я поведе към другото крило на Грейстоун. Настани я в зелената стая до тази на Кейт, питайки се как ли ще възприеме здравомислещата икономка принцеса Тара.
Когато на другата сутрин Емералд отвори очи, върху леглото се издигаше висока купчина рози, а Шон се взираше унесено в прекрасната гледка. Той й подаде чаша с настойка от лайка, джоджен и няколко капки розова вода. Сместа на Тара наистина бе вълшебна. Емералд въздъхна с облекчение. Почувства се неизказано щастлива.
— Какъв прекрасен начин да те събудят. Сигурно си обрал всичките рози в Грейстоун.
— По нареждане на Тара. Тя възнамерява да ги дестилира, затова реших да се порадваш малко на красотата им, преди да ги е отнесла. А и заяви, че ни очаквала буря.
— Навярно има предвид това, което ще стане, когато съобщиш на Шеймъс, че тя е тук.
— Малко дяволче! Забавляваш се, нали?
— Много. И имам пълно доверие в твоя неотразим чар.
През следващия час върху Грейстоун наистина връхлетя такава буря, че Емералд реши, че Тара е истинска магьосница. Остави Нан в библиотеката да препрочита и въздиша над писмото на Джони и тръгна да посети лъва в леговището му. Знаеше, че Шеймъс е напуснал голямата къща след смъртта на Катлин, защото не е могъл да понесе да живее там без нея. Освен това разбираше, че той избягва жените Фицджералд заради криворазбрана гордост — срамуваше се от негодните си крака. Двете с Тара се увиха в топли шалове и притичаха през поляната към портите на замъка, над които се издигаше кулата. Докато се изкачваха, Шон и господин Бърк изтрополиха набързо надолу.
— Страхливци! — извика след тях Емералд. Двете жени тутакси закриха с длани устните си, за да спрат напиращия в гърдите им смях, защото не искаха да достигне до ушите на Шеймъс О’Тул.
Той седеше до любимия си прозорец, коленете му бяха завити, а в ръката си държеше малкия телескоп.
