дете. Шеймъс реши да поговори с Шон.
— Хайде, не плачи. Очаквам посещение на екипажа на „Сребърна звезда“. Ние, мъжете О’Тул, се славим с умението си да развеселяваме жените.
Емералд се засмя. Можеше да се обзаложи, че някога Шеймъс е бил не по-малък дявол и изкусител от Шон.
— Така е много по-добре, красавице. — Смигна й и взе една от книгите, които му беше донесла. — Някой друг ден ще се задълбочим в четене. Трябва да сме сигурни, че няма да ни прекъснат.
Отдолу се разнесе глъчка и десетина моряци се заизкачваха смеейки се по стълбите. Емералд стана, за да си върви, а господин Бърк я последва.
— Господарят вече не може да се движи без чужда помощ. Дори се страхувам да го оставям сам.
— Ще говоря с Шон. Шеймъс трябва да напусне кулата.
— Прекалено твърдоглав е, за да го направи. Младите прислужници, които му изпраща Кейт, не могат да излязат на глава се него. Шеймъс ги тероризира. Когато някой от корабите пристигне, има компания, но през останалото време е сам. Наистина много ти се радва. Смятам, че ще му се отрази добре, ако членовете на семейството му го посещават по-често.
— Да не би да имате предвид жените Фицджералд? — замислено попита Емералд.
— Да. Няма да посмее да заповядва на една Фицджералд по начина, по който го прави със слугините.
— Двамата с Шон утре ще посетим Мейнут. Ще говоря с него за предложението ви, но бих искала вие сам да му кажете това, което споделихте с мен. Имате много по-голямо влияние върху него, господин Бърк.
За ездата до Мейнут на Емералд бе дадена една кротка кобила, която караше Луцифер да се чувства неспокоен.
— Дяволите да я вземат тази стара кранта! — Шон я изгледа с усмивка. — Иска ми се да сложа нещо по-вълнуващо между краката ти. — Усмивката му се разшири. — Обичам, когато се изчервяваш.
— Истинско чудо е, че все още се изчервявам, след като толкова дълго съм в компанията на вас с баща ти.
Лицето на Шон стана сериозно.
— Пади Бърк смята, че жените от семейство Фицджералд ще му се отразят добре.
— Аз също — ентусиазира се Емералд. — Той е самотен, харесва жените…
— Красивите жени.
— Всички жени от семейство Фицджералд са красиви.
— С малко повечко въображение. — Нарочно бе направил тази обидна забележка и сега внимателно следеше реакцията й. — Единствените две истински красавици сте ти и майка ми.
Емералд затвори очи при спомените, които думите му събудиха. Когато ги отвори, той видя, че са пълни със сълзи. „Изглежда баща ми и господин Бърк са прави“, реши младият мъж. „Веднага след като се погрижа за тази работа с конете, ще отида до Уиклоу и ще си поговоря с Амбър Фицджералд.“
Макар че Емералд бе ослепителна в бежовия си костюм за езда, с изискано вчесани коси и високи и пълни гърди, на които би завидяла всяка жена, този път Фицджералд я посрещнаха с искрена радост. Това бе първото й посещение в Мейнут и топлото им гостоприемство я накара да се почувства една от тях. Разбира се, сега Шон бе граф Килдеър и Мейнут бе негов. Освен това живееше открито с нея в Грейстоун, показвайки на всички, че е неговата избраница. А щом Шон я бе избрал, те бяха длъжни да я приемат.
Заобиколиха я многобройни лели и братовчедки. Опита се да запомни имената им, докато Шон ги представяше една по една. Отказа се обаче след като Маги, Меги и Мегън заговориха в един глас. Следваше друга голяма група от млади жени, които нямаха търпение да се сприятелят с нея. Видя дяволитите пламъчета в очите на Шон:
— Предполагам, че си спомняш Бриджет? Някога се забавляваше с мисълта да стане монахиня. Разбира се, това беше, преди да стане майка на четири деца.
Емералд бе поразена. Младата пълна жена пред нея нямаше нищо общо с голата нимфа в каютата на „Сулфур“ преди пет години. Стана ясно, че макар повечето от братовчедките й да бяха омъжени, те живееха със семействата си в Мейнут. Явно нямаше никаква опасност кланът Фицджералд да залезе с това многобройно потомство, което бяха създали за последните пет години!
Група млади мъже наобиколиха Шон с надеждата той да си избере попълнение за екипажа на някой свой търговски кораб. Жените Фицджералд се бяха омъжили за представители на семействата Мърфи, Уогън и О’Брайън, но синовете и дъщерите им продължаваха да се знаят като Фицджералд от Килдеър.
— Ще те оставя при твоите близки — със сериозно лице заяви Шон. — Трябва да обиколя фермите на арендаторите. Не ме очаквай преди вечеря.
— Значи ще пренощувате тук — побърза да се намеси Маги. — Качи се горе, Фиона, и приготви господарския апартамент.
Погледът на Емералд се срещна с този на висока и слаба млада жена, която мигом се изчерви като ирландска зора.
— Съжалявам, но не запомних името ти?
— Нан — меко отвърна жената.
Емералд я хареса от пръв поглед. Имаше миловидно лице и нежен глас. Не изглеждаше дръзка и нахална, както останалите многобройни представителки на рода Фицджералд.
— Ще ме разведеш ли наоколо?
— С удоволствие — промърмори Нан и отново се изчерви.
— Не и преди да си починеш и да се подкрепиш с чаша вино. Или може би предпочиташ бира? — намеси се Маги.
— Бира, как ли пък не! Тя трябва да опита от моята настойка от рози — обяви Тиара и разбута останалите. — Нан, на теб се пада честта да обслужиш нашата гостенка. — Тиара се наведе и прошепна доверително: — Тя има нежни ръце… и чисти, което не може да се каже за повечето от присъстващите.
Емералд отпи глътка и забеляза, че останалите не обръщат никакво внимание на приказките на Тиара. Реши по-късно да помисли върху този факт и подаде чашата си, за да я напълнят отново. Тиара засия.
— Ти си дама с изискан вкус. Сред нас има толкова малко, които са добре възпитани и с фини маниери. — Някой издаде груб звук. — Ето виждаш ли?
Когато Емералд допи напитката, Нан я отведе на горния етаж в господарския апартамент, където Фиона тъкмо застилаше с чисти чаршафи голямото легло. Очевидно всички знаеха за изискванията на Шон.
— Ще изпратя Майкъл да запали огъня — предложи Фиона.
— Благодаря ти. Може да се запали и довечера.
Когато двете с Нан останаха сами, Емералд й връчи писмото.
— Брат ми Джони ме помоли да ти го предам.
От смущение Нан не можа да каже нито дума.
— Знам, че миналия месец е дошъл от Мийд, за да те види.
Момичето изпусна облекчена въздишка.
— О, толкова се радвам, че мога да ти се доверя. Да те наричам ли Емералд?
— Разбира се. Аз също ще се радвам да споделям с теб. Двамата с Джони сме много близки. Баща ни е жесток. Той тормозеше Джони и издевателстваше над него, когато беше малко момче. Доставяше му удоволствие да го наказва. Майка ни ни защитаваше от гневните му изблици, но ни изостави… Нямаме друг близък човек…
— Твоята майка е моята леля Амбър. Никога не съм я познавала. Тя се е омъжила за баща ти и е заминала за Англия, преди да съм се родила.
— От това, което знам, тя се е омъжила за него, за да се махне от Мейнут и Ирландия, но по ирония на съдбата после се оказало, че най-голямото й желание е било да се върне тук. Според мен никога не е обичала баща ми, макар че се преструваше. Нан, моля те, не причинявай това на Джони! Моля те, не се преструвай, че го обичаш само защото искаш той да те отведе оттук.
