бебето. Оръженосците и слугите носеха подаръците. Линкс последва Джейн, едва успявайки да укроти надигналото се в гърдите му желание, което вече го изгаряше. Не можеше да дочака мига, в който щяха да останат сами. Наблюдаваше я как закачи скъпоценния си тоалет в гардероба и нежно плъзна пръсти по лъскавия плат. После сам й помогна да свали кадифената рокля, която през целия ден я бе правила толкова красива и желана. Ръцете му обхванаха собственически гладките й рамене. Едва успя да потисне нетърпението си, докато и последната прислужница излезе.
Съвсем бе забравил, че Джейн трябва да нахрани сина им. Приседна на леглото и се загледа в младата майка, която е любящи ръце и нежна усмивка накърми своето чедо. След това смени и пеленките му, накрая го остави да легне до баща си и сама се изкачи върху широкото легло.
— Най-после си изцяло мой — промърмори Джейн. Докосна светлокафявия пух и леко погали розовата бузка. — Кой е най-красивото момче на земята?
Бебето изгука и размаха малките си юмручета. Линкс разбра, че в този миг Джейн има очи единствено за сина си. Цялото му очакване бе напразно. Затова само я целуна примирено по главата. После докосна с устни и бузата на детето.
— Почини си, Джейн. Утре празненствата продължат с нова сила.
Веселбата, смеховете и игрите продължиха и през следващите три дни. Хората от замъка и Дъмфрис бяха завладени от радостния дух на Коледа и Нова година. Най после дойде време и за кръщаването на бебето. Всички се събраха в параклиса. Беше изключително тържествено Линкс де Уорън с първородния си син на ръце и лейди Джейн се чувстваха горди и ликуващи.
Робърт Брус бе кръстник, а Джори кръстница. Свещеникът им позволи да подържат детето, докато го благославяше, преди официално да оповести, че го кръщава Линкълн Робърт де Уорън. След това кръстникът с бебето на ръце поведе процесията към голямата зала.
Линкс видя как сестра му тайно избърсва една сълза и утешително я прегърна. Взря се в зелените й очи и промърмори:
— Благодаря. Разбирам колко ти е трудно.
Джори избърса още една сълза.
— Защо да ми е трудно?
— Защото знам, че би дала всичко, за да имаш дете от него.
Джори затвори очи.
— Ние бяхме толкова внимателни… Как си разбрал? — прошепна младата жена.
— Има малко неща, свързани с Брус, които да не знам, Джори. — Прегърна я по-силно и я притисна към широките си гърди. Повдигна с пръст лицето й, за да я накара да го погледне в очите. — Той няма да се ожени за теб, Джори. Най-съкровеното му желание е да стане крал на Шотландия. А шотландците никога няма да приемат англичанка за своя кралица.
— Знам това, Линкс. Аз живея за днешния ден. Не съм толкова алчна, че да искам да имам и утрешния.
Тази вечер в голямата зала уелският странстващ певец им изпя баладата за Беоулф. Линкс наблюдаваше лицето на Джейн, светнало от вълнение, докато слушаше прекрасната легенда под акомпанимента на нежната арфа. Скоро осъзна, че не е единственият мъж, който не може да откъсне поглед от нея. Оръженосецът му Тафи си бе въобразил, че е влюбен в Джейн, а поне още двама от младите му рицари я следваха като сенки. През последните дни, докато почти не откъсваше поглед от нея, Линкс установи, че уелските му стрелци също са завладени от копнеж и желание.
Наред със страстта му, растеше и собственическото му чувство към младата жена. Това бе нещо ново за него. Макар да не обичаше да се рови в чувствата си, Линкс бе длъжен да признае, че в гърдите му се борят ревност и страст. Мразеше, когато Джейн се усмихваше сладко на друг или когато шега, изречена от друг, караше смехът й да зазвъни като сребърни звънчета.
През последната седмица бе започнал да завижда на невинните целувки, които тя даряваше под имеловите клонки и копнееше всичките да бъдат само за него. Знаеше, че дълго не може да остане в това превъзбудено състояние. Бе готов да избухне и да се нахвърли срещу всеки мъж, който се осмелеше да я погледне. Ала тази нощ щеше да сложи своя отпечатък върху нея, така че занапред да се знае, че тя е само негова.
Изпиваше я с очи, докато вървеше към него. Бе облечена в розова рокля от фино изтъкана вълна, която подчертаваше всяка извивка на чувственото й тяло. Сребърната верига, която й бе подарила Джори, изкусно обхващаше бедрата й, а малко над слабините в средата блестеше един-единствен рубин, който мамеше мъжките погледи. Тази Джори бе научила Джейн на твърде много женски хитрини и уловки! Време бе и той да се заеме с обучението й. Време бе да влезе във владение на своята собственост.
Джейн му подаде малко пакетче, придружено със свенлива усмивка.
— Много се колебах дали да ти го дам, защото вярата ни е различна. Но това е подарък от сърце. Вие ми предложихте толкова много, милорд…
— Джейн, ти ми дари син… Дари ме с безсмъртие. Аз съм този, който не ти се е издължил.
Линкс измъкна една голяма кутия изпод резбованото кресло. Така двамата си размениха подаръци. Де Уорън си окачи келтския талисман и с гордост се взря в красивия рис, който тя бе изрисувала за него.
— Благодаря ти, Джейн, за мен ще бъде чест да го нося. — Видя как лицето й се изопна от очакване, докато развиваше подаръка, който лично бе избрал. Тази нощ искаше да й достави удоволствие, каквото досега не бе познала.
Джейн ахна и вдигна наметката от зелено кадифе, под платена с кожи на сребърна лисица.
— О, Линкс, великолепна е! Помогни ми да си я сложа.
— Не! — Привлече я към себе си и устните му докосна ха ухото й. — Когато пробваш тази наметка за пръв път, искам да си гола, за да можеш напълно да се насладиш на чувственото и разкошно усещане от допира й до кожата ти.
Джейн го погледна изненадано. Устните й се извиха в дяволита усмивка и трапчинките отново се появиха.
— Често ли получавате това, което искате, милорд?
— Винаги! — Зелените му очи, изпълнени със страстни обещания, накараха тялото й да потръпне в очакване на нощта.
Глава 25
Линкс де Уорън даде знак на Грейс Мъри да отнесе сина му на горния етаж, уверен, че Джейн веднага ще се оттегли. После пожела лека нощ на компанията и се отправи към Господарската кула.
Остана в стаята на Джейн само колкото да вземе от гардероба черния си кадифен халат, ала тя дори не го забеляза. Отново цялото й внимание бе погълнато от сина й. Щом се озова в стаята си, Линкс се съблече, изкъпа се и си сложи любимия халат, оставяйки на Джейн достатъчно време, за да нахрани детето. После слезе на долния етаж. Известно време остана притихнал, вперил поглед в младата майка.
Грейс гледаше безизразно как Джейн целува сина си, люлее го и му пее приспивна песен.
— Това малко кутре запълва цялото ти време. Ти му отдаваш цялото си внимание, а бащата също би искал да получи частица от него. Тази вечер Грейс ще остане тук, а ти ще бъдеш там, където трябва. — След тази недвусмислена заповед Линкс се оттегли в стаята си.
Джейн подаде бебето на бавачката и се запъти колебливо към стълбите, водещи към горния етаж. Втренчи поглед в тъмните сенки и се замисли над това, което току-що се бе случило. Пулсът й се ускори. Значи все пак не си е въобразила. През последната седмица Линкс почти не бе откъсвал поглед от нея, докато тя кокетничеше с всички мъже в замъка. Бе последвала съвсем точно съветите на Джори и изглежда даваха резултат. За пръв път Линкс де Уорън виждаше в нея не само майката на детето му, а жена… желана
