Бригантия.
Започна да разтребва стаята и страните й пламнаха от радост, когато вдигна подплатената с кожи наметка, направена специално за нея. Потри лице в копринената кожа на сребърната лисица и се унесе в спомен за прекрасните неща, които бе изживяла върху каменния парапет.
После зърна черния кадифен халат и зарови лице в плата, вдъхвайки аромата на Линкс. С любящи ръце отнесе двете дрехи в гардероба и ги окачи една до друга. Прибра вътре и розовата рокля от фин вълнен плат, питайки се как една дреха може да има такъв ефект върху един мъж.
С цялото си сърце Джейн жадуваше и тази нощ да окаже същото въздействие, затова мислено прехвърли роклите, които имаше. Хрумна й да облече една от неговите копринени ризи за турнири, както през първата им нощ. Отвори големия скрин и ахна от удоволствие, когато ръцете й повдигнаха черната копринена риза, върху която със сребърни конци бе избродиран рис. Идеално!
Устните й се извиха в щастлива усмивка. Той беше наистина съвършен мъж! Тя го обичаше с цялото си сърце и душа. Тази нощ трябваше да бъде неповторима. Ще накърми бебето и рано привечер ще се изкъпе. Ще заповяда да им донесат храната в спалнята. Няма да слиза в голямата зала. Надяваше се, че и Линкс ще поиска да вечерят само те двамата.
Не можа да се сдържи и запя. Искаше й се навън да е пролет, за да може да напълни стаята с цветя. Следобед легна да почине върху широкото легло, припомняйки си с наслада всяка дума на Линкс от миналата нощ. Особено я бе развълнувало това, дето каза, че сега не иска да забременява. Това означаваше, че я желае заради самата нея. Желае да бъдат любовници. И да се радват на новооткритата интимност.
Джейн затвори очи. Докосна устните си, все още усещайки необузданата възбуда, която бе изпитала, когато устните му завладяха нейните. Никога не си бе представяла, че има толкова различни начини да се целуваш или че устата на мъжа може да достави такова огромно удоволствие на една жена.
Потръпна при спомена за грубото и първично усещане, когато той отърка брадясалата си буза в гърдите и корема й. От устните й се изтръгна страстен стон при мисълта за мазолестите му длани, които чувствено обхождаха всички извивки на тялото й. Възбуди се само от мисълта за него и се надяваше и той да изгаря от същия неутолим копнеж.
Малко по-късно Тафи влезе в стаята на господаря си и с изненада завари там Джейн.
— Извинете ме, лейди Джейн, ще дойда по-късно.
— Не, не, влез, ако има нещо, което трябва да свършиш.
Тафи се поколеба. Трябваше да опакова дрехите на господаря си за пътуването до Единбург и да вземе сандъка, в който Линкс държеше вещите си, когато отиваше на война, но Джейн още не знаеше, че те тръгват утре. Сияеше от щастие и на Тафи сърце не му даде да я натъжава.
— Време е да нахраня Линкълн Робърт. Бавачката ще помисли, че съм изчезнала. Извини ме, Тафи.
Той я изгледа как излиза с натежало сърце. Лейди Джейн явно нямаше никаква представа, че братята й можеше да бъдат обесени за предателство. С цялото си сърце искаше да й спести болката и отчаянието.
Линкс трябваше да се погрижи за стотици неща, преди да потегли за Единбург. Притежаваше обаче способността да отделя проблемите и засега реши да не се занимава със съдбата на братята Лесли. Зае се с други по-спешни задачи. Преди да падне нощта, провизиите, оръжията и бойните сандъци бяха натоварени. Рицарите и уелските лейтенанти бяха воини с опит. Затова Линкс разчиташе, че всеки сам ще си вземе нужното и ще се погрижи за бойния си кон.
Отиде в конюшните, за да провери жребеца си, и завари Кийт Лесли да помага на рицарите, които хранеха и пояха конете. Момъкът му напомни за Джейн. Внезапно, заради Джейн, Линкс си пожела Кийт да не е замесен в предателството.
— Ти се грижиш добре за конете. Бих искал да дойдеш с нас в Единбург.
— За да се бия ли, милорд?
— Не, не бих настоял за подобно нещо. Грижата за конете отнема целия ден. Ако решиш да дойдеш, си вземи здрави ботуши и топла наметка. — Линкс се зарече да каже на Томас да хвърля по едно око на момчето.
Когато всичко за пътуването бе уредено, де Уорън насочи мислите си към Джейн. Тялото му мигновено реагира. Възнамеряваше да прекара някой и друг час с нея през деня, ала обстоятелствата му бяха попречили. Сега очакваше, че ще я завари потънала в сълзи и с ядни думи на уста. А как щеше да я убеди, че проблемът с Бен и Сим няма нищо общо с тяхната връзка и не бива да помрачава чувствата им?
Отлично знаеше как действат жените. Или фучат като разярени котки, или мъркат съблазнително и се умилкват. Когато нито едно от тези неща не помагаше, се лееха сълзи. Прокле се, че е толкова цинично прасе. Джейн бе различна от другите жени. Тя не познаваше лъжата и хитрините.
Лорд де Уорън изкачи стълбите към Господарската кула и влезе в стаята на Джейн. Бе празна. Почувства искрено съжаление. Предпочиташе тя да е там, дори и гневна и обвиняваща.
Съзря люлката на сина си и това разсея за миг нерадостните му мисли. Наведе се над детето си.
— Току-що е накърмен, милорд, и не бива да го вдигате и разнасяте наоколо.
Грейс се загледа в тях. Толкова много си приличаха!
— Лейди Джейн го нахрани по-рано, за да имате повече време само за вас двамата.
Линкс усети как пулсът му се ускори и кръвта му кипна. Подаде малкото вързопче на бавачката и се засмя.
— Прекланям се пред дългогодишния ти опит, Грейс. Сега наистина не е подходящо да си играя с него.
Изкачи забързано стълбите към стаята си, зарадван, че Джейн не го избягва нарочно. Когато отвори вратата, го лъхна апетитният аромат на храна. Устата му се напълни със слюнка и той изведнъж осъзна колко е гладен.
Усмивката на Джейн озари стаята. Тя бе облечена в роба от мека вълна. Почувства как членът му веднага се втвърди. Прииска му се незабавно да я сграбчи и отнесе в леглото. Желанието пламтеше в него, докато прекосяваше стаята и я наблюдаваше как му поднася устните си за целувка. Възможно ли бе да не знае?
Устните й бяха на сантиметър от неговите, когато тя меко попита:
— Гладен ли си?
Горещият му дъх опари ухото й.
— Умирам от глад! — Облиза нежното й ушенце.
Или Джейн не знае нищо, или е изключително умна. Джейн подреди малката масичка до огъня, после го стрелна с поглед и нахвърли на пода възглавниците от леглото. Страстта лумна в него, изкушавайки го да задоволи чувствения си апетит, преди глада за храна, но Джейн отхлупи капаците на чиниите и предложи да му поднесе вечерята. Тя с наслада вкусваше от храната и в същото време непрекъснато се грижеше чинията му да е пълна.
Линкс не откъсваше очи от нея — тя явно се радваше и още не можеше да повярва на новопридобитата си власт над него. Видя я, че бутна настрани сребърната си вилица и взе с пръсти парчето плодова пита. След като погълна с явно удоволствие вкусния сладкиш, бавно и предизвикателно облиза пръстите си един по един.
Линкс грабна ръката й и повдигна малките изкусителни пръстчета до устните си. Видя как устните й се извиват и разкриват трапчинките й, докато той облизваше пръстите й и на шега ги хапеше. Сякаш да го раздразни още повече, тя издърпа ръката си и с плавно движение се изправи на крака и се отдалечи.
— Знам какво би искал — измърмори младата жена, прекоси стаята и приближи към масата, върху която бяха подредени бутилките с вино.
— Обзалагам се, че знаеш. — Гласът му бе прегракнал от желание. Не мислеше за нищо друго, освен за тази съблазнителна жена. Видя я как налива вино, а после се обръща към него. Проследи с поглед ръцете й, които се повдигнаха и развързаха връзките на робата. Тя се плъзна на пода.
Очите му се разшириха, когато видя, че е облечена в черната копринена риза, върху която със сребърни
