През февруари и март една армия от тридесет хиляди мъже, предвождани от де Уорън, Брус, Пърси, Клифорд и Кресингам, тръгна от Берик и мина през Лодиан, Дъмфрис, Анандейл и Голуей. Не срещнаха никакъв отпор и ковчежникът Кресингам твърдо заяви, че цялото това упражнение е безсмислена загуба на пари от кралската хазна. Той се върна в Берик и изпрати пламенни доклади до Едуард, че всяка съпротива на шотландците е окончателно сломена и вече няма никакви бунтове в низините.
Плантагенет отплава за Франция през април, оставяйки изцяло управлението на Шотландия в ръцете на Джон де Уорън, граф Съри.
Тази година зимата се смени с пролет само за една нощ. Линкс де Уорън и Робърт Брус подушиха пролетния въздух и усетиха опасността, която витаеше в него. Знаеха, че неприятностите са неизбежни, но не подозираха откъде ще дойдат. Дойдоха от съвсем неочаквано място.
Уилям Дъглас, който управляваше гарнизона в Берик и извоюва освобождението си, след като положи клетва за вярност и подчинение на Едуард, се върна в дома си в Ланарк. Той незабавно присъедини силите си към Уилям Уолас и двамата се отправиха с армиите си към Скун, където съдията Ормсби трупаше богатство с изнудване и подкупи. Ормсби избяга, а общите сили на Уолас и Дъглас не срещнаха никаква съпротива. Обикновените хора в Шотландия се радваха, че техният свещен град Скун, където бяха коронясвани кралете им, повече не е в ръцете на омразните англичани.
Джон де Уорън свика спешно генералите си на съвещание, проклинайки Кресингам, задето се бе завърнал в Берик заедно с половината армия.
— Нямаме никакъв избор. Потегляме към Скун — заяви де Уорън.
— Трябва да изчакаме войските на Кресингам — настоя Пърси.
— Не можем да чакаме — изтъкна Линкс. — С всеки изминал ден все повече и повече шотландски благородници ще се присъединяват към бунтовниците.
— Трябваше да последвам съвета ти, Линкс, и да уведомя краля за узаконените кражби на съдията Ормсби.
— Сега вече е твърде късно. Той сигурно е унищожил изобличаващите го документи.
— С цялото ми уважение към вас, ще ви напомня изтъкна Пърси, — че не съдията Ормсби е наш враг, а Уилям Уолас и Дъглас, които са завзели Скун.
— От името на краля аз конфискувам всичките английски имения на сър Уилям Дъглас, докато не се предаде безусловно — заяви Джон де Уорън.
Робърт Брус недоволно изръмжа.
— Това изобщо няма да го стресне и няма да го накара да се предаде. Английските имения са собственост на жена му.
Джон де Уорън му хвърли враждебен поглед.
— Тогава ще възложа на теб задачата да го принудиш да се предаде.
— Доста проста работа — сви рамене Брус.
Линкс побърза да се намеси, преди искрите, прехвърчащи между чичо му и приятеля му, да разпалят огън.
— Предлагам незабавно да се отправим към Скун.
Джон де Уорън погледна към останалите за потвърждение. Един по един всички кимнаха в знак на съгласие.
На следващата сутрин, когато армиите вече бяха готови да напуснат Единбург, Линкс попита Робърт как смята да се справи с Дъглас.
— Просто ще отида в Ланарк, ще взема в плен съпругата и децата му и ще ги изпратя в Локмабън.
Линкс де Уорън бе изумен. Пред очите му изплуваха Джейн и безценният му син. Тогава разбра, че би заплатил всякаква цена, за да ги запази.
— Искаш ли да яздим заедно до Ланарк? Или предпочиташ да се срещнем в Скун? — с вълча усмивка попита Брус.
Приятелят му поклати глава.
— Не мога да воювам с жени и деца. Ще се срещнем в Скун.
Английската войска се оказа лице в лице с шотландците при Ървайн, близо до Скун. Винаги, когато битката ставаше неизбежна, англичаните се събираха под знаменита на един върховен командир.
Джон де Уорън не вярваше, че ще му бъде трудно да победи шотландската армия. Реши, че тежката кавалерия и уелските стрелци ще бъдат достатъчни, за да обърне нещата в своя полза. В тази операция нямаше смисъл да се използва леката кавалерия, а бойните оръдия бяха напълно излишни. Щеше да атакува на зазоряване и да нанесе непоправим удар на врага. Де Уорън предположи, че с една битка ще превземе Скун.
Предполагаше се, че нощта преди сблъсъка е за почивка и молитви, но Линкс де Уорън не бе способен нито на едното, нито на другото. Мина от палатка на палатка и поговори с всеки един от рицарите си. След това отиде в лагера на уелските стрелци, които спяха на открито. Знаеше, че мъжете следват смелите и искаше да им покаже твърдата си увереност в победата.
Небето изсветля. Гъста мъгла се стелеше над земята. Всички рицари на Линкс вече бяха на конете. Освен копие и меч, те носеха и бойна секира, брадва със закривено острие и железни вериги с тежки топки, прикрепени към коланите. Всички напрегнато се взираха в мъглата. Не смееха да изпуснат от поглед водача си. Знаеха, че както обикновено Линкс ще ги поведе, с Томас от дясната страна и Тафи от лявата.
Де Уорън спусна решително шлема си и вдигна стиснатата си в юмрук ръка в знак на победа. Бойците гледаха съсредоточено напред.
Първоначалният сблъсък бе ужасяващ. Мъжете, които не бяха на коне, отиваха право под копитата. Цвилене, стържене на метал и бойни викове огласяха въздуха. В бъркотията Томас загуби господаря си. Внезапно бе ударен по главата с желязна верига с големи тежки топки. Падна като покосен. Някой се метна върху празното седло на коня му и препусна към Линкс де Уорън.
Тафи се оглеждаше неспокойно. Когато видя, че Томас заема мястото си от дясната страна на Линкс, въздъхна с облекчение, насочи поглед напред и развъртя меча си, посичайки наред изправилите се пред него вражески бойци.
В същото време Линкс свали с копието си шестима, преди да го счупи, забивайки го в гърдите на поредния враг. Тогава захвърли счупеното копие и посегна да измъкне бойната секира, направлявайки жребеца си с твърдите си като желязо мускулести бедра. Забеляза, че Томас не язди от дясната му страна, но задължението на оръженосците му бе да пазят гърба му, затова предположи, че младежът е минал зад него. Внезапно усети как нещо тежко се стоварва върху главата му. После го обгърна непрогледен мрак.
Глава 28
Кийт Лесли не си легна през цялата нощ. Трябваше да се увери, че конете са готови за предстоящата битка. Провери всички юзди и седла, а два часа преди зазоряване започна да слага предпазните брони. Остави конете на лорд де Уорън и оръженосците му последни. Провери дали седлата са добре стегнати и дали стремената са с нужната дължина.
Това бе доста изтощителна физическа работа и когато привърши, Кийт легна в сламата и затвори очи. Спа почти два часа, но сънят му бе неспокоен и изпълнен с кървави видения.
Внезапно се изправи рязко. Очите му се разшириха от ужас. Сцената, която виждаше, бе ясна и отчетлива. Различаваше всяка ужасяваща подробност. Видя как Томас стана жертва на предателство. Един от хората на де Уорън стовари с пълна сила върху главата му желязната си верига с тежките топки. Кийт гледаше безпомощно как подлецът възседна коня на Томас и го пришпори безмилостно. След малко се озова зад лорд де Уорън. Още веднъж с бавно движение вдигна високо желязната верига.
