Брак за една година

конци бе избродиран рис. Двете дълбоки цепки отстрани разкриваха пред алчния му поглед кадифената плът. Тя ме съблазнява. Подобно мълния го прониза мисълта: „Велики Боже, тя знае за братята си!“

Докато се носеше плавно към него с чашите вино в ръце, всичко в него крещеше: „Не го прави, Джейн!“ Но, разбира се, знаеше, че няма да спре. Това бе прелъстяване, доста безсрамно и дръзко, а и доста резултатно, ако се съди по реакцията на тялото му.

Линкс се прокле, че е бил такъв глупак. Смяташе, че Джейн е различна, но сега знаеше, че е сгрешил. Наблюдаваше я с циничен и леко презрителен поглед.

Тя приближи, отпусна се на колене и му подаде чашата с вино.

„Джейн, моля те, спри сега! Само курвите продават телата си!“ Гърлото му пресъхна. „Остави я да продължи, за да видиш колко далеч ще стигне!“

Линкс взе двете чаши с вино, остави ги върху килима и я привлече в прегръдките си. Целуна я. Джейн мигом се възбуди. Пъхна ръце под кожения жакет и погали голите мускулести гърди. Линкс се запита язвително дали тази възбуда също не бе част от добре замисленото й представление.

— Помогни ми, Линкс — с нежен глас помоли Джейн, навярно притеснена как да го разсъблече. Той свали дрехите си, питайки се дали тя смята, че ще е по-уязвим гол. Протегна дългите си крака пред огнището, подпря се на лакът и зачака следващия й ход. Не чака дълго. Джейн го бутна назад върху възглавниците и се излегна отгоре му.

Въпреки подлата женска игричка, с която се опитваше да го омае, тя му се струваше невероятно хубава. Беше дребна и изящна, най-нежната и фина жена, която бе познавал. Как е могъл да си въобразява, че го привличат някакви си мършави блондинки? Почувства как меките й бедра докосват леко слабините му и мъжествеността му мигом щръкна.

Видя как устните й се извиха от задоволство. Той също се усмихна, решен да се наслади докрай на играта й. Бавно и с подлудяващо чувствени движения Джейн се придвижи нагоре, докато розовата й цепнатина не се озова точно над пулсиращия му член. Тогава, сякаш бе кралица на трона, тя взе чашата с вино и отпи. Задържа течността в устата си, а после я преглътна, издавайки особения гърлен звук на разгонена женска.

Очите му се приковаха върху гърдите й, които рязко се повдигаха и спускаха под черната коприна. Джейн разтърси глава. Пламтящите й коси се спуснаха като огнен водопад по голите му гърди. После се наведе, лекичко го ухапа по корема и заби нокти в настръхналата му кожа.

— Срещал ли си женската на рис?

Възбуждащият й въпрос накара членът му да запулсира още по-силно. Бавно, много бавно тя се отпусна надолу, вдъхвайки уханието на светлокафявите му коси, а после розовият й език го близна по бузата. Когато чу стенанието му, езикът й се плъзна надолу по шията, по мускулестите гърди. Дръзко заблиза едното твърдо мъжко зърно. Малките й бели зъби се впиха в плътта му.

После се спусна по-надолу и заблиза плоския корем. Когато достигна целта си, повдигна глава и дрезгаво промълви:

— Женската обича да си играе с плячката, преди да я разкъса.

Страстта му избухна. Жаждата му за нея бе толкова остра, че трябваше незабавно да я утоли. Силните му ръце съдраха черната коприна на две и алчните му устни се впиха в голата плът. Нощта избухна и ги заля с неудържимата сила на желанието.

Джейн посрещна тялото му, горда, че нейната чувственост е равна на неговата. Когато последната вълна на дивата им страст се отдръпна, тя го погледна със замъглени очи. Той все още бе дълбоко в нея. Джейн се стегна, за да го задържи.

— Срокът на нашия временен брак почти изтича. Скоро ще дойде пролетта и аз ще трябва да реша дали искам да се омъжа за теб — подразни го тя и ъгълчетата на устните й лекичко се повдигнаха. — Това е много трудно решение. Смяташ ли, че ще намериш начин да ме убедиш? — Вдигна чашата, потопи пръста си вътре, а после го пъхна в устата си, наслаждавайки се на вкуса на виното, както и на Линкс.

Глава 27

Джейн ахна, когато Линкс изби чашата от ръката й. Видя как желанието в очите му се превърна в гняв.

— Дяволите да те вземат, Джейн!

Тя ужасено се втренчи в него.

— К-какво?

Линкс я сграбчи за китките и грубо я претърколи. Притисна я към пода и заплашително се надвеси над нея.

— Какво ли? Колко пъти те молих да се оженим? Твоят отговор винаги беше: „О, Линкс, още не съм готова“. А сега внезапно се реши! Искаш да обсъждаш брака ни само и само да спасиш кожите на тези нещастници! Каква благородна жертва!

Тя го погледна, сякаш внезапно се бе превърнал в напълно непознат мъж. Виждаше, че думите й не само го бяха вбесили, а по някакъв начин го бяха и наранили дълбоко, но изобщо не разбираше защо.

— Какво съм сторила, че да предизвикам гнева ти?

— Престани да се преструваш! Дяволски добре знаеш, че наредих да задържат Бен и Сим. Целият Дъмфрис знае!

Джейн почувства как се сковава от студ и затрепери.

— Остави ме да стана — тихо рече тя.

Напомняше й на звяр, който си играе с плячката. Линкс се отдръпна и й даде възможност да се измъкне изпод него. Джейн бързо се изправи на крака.

— Ти мислиш, че аз те съблазнявах, за да ги освободиш?

— Точно това си мисля!

— Грешиш! Тази вечер не бе за съблазняване, а за любов! — Очите й плувнаха в сълзи.

— Спести си сълзите, лейди, напразно ги хабиш.

— Ти си толкова корав и аз го разбирам. Ти ръководиш армия, участваш във войни. Не би могъл да го правиш, ако не си твърд, безмилостен и безчувствен. Мислех си обаче, че си започнал да изпитваш нежност към мен. — Една сълза се търкулна по бузата й. — Не знаех за братята си. Но ти си прав, аз ги обичам и наистина те моля да спасиш нещастните им кожи. Правя го открито, без увъртания и хитрини.

Младата жена видя недоверието, изписано на лицето му.

— Не всички жени са измамни, милорд.

Наблюдаваше под полуспуснатите си клепачи как Линкс припряно започна да се облича. Когато свърши, я погледна в лицето.

— Нима искаш да ми кажеш, че когато Тафи е дошъл да вземе бойния ми сандък, не ти е казал нищо?

— Тафи не би казал нищо, което ще ми причини болка.

— И ти не знаеш, че утре заминаваме за Единбург?

Джейн поклати безмълвно глава. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от мъка. Как би могъл да я остави просто така? Миналата нощ, когато й отдаде тялото си и й показа колко много я желае, тя си бе помислила, че това й стига. Ала сега разбра, че ако не й даде доверието си, все едно, че няма нищо.

Той приближи към нея, подобно на диво животно, надушило жертвата си. Не й вярваше просто защото бе жена.

— Не ме докосвай!

Зелените му очи се присвиха.

— Предизвикваш ли ме?

— В своята мъжка самонадеяност ти си въобразяваш, че аз не съм ти равна и не съм достойна за теб. Вие грешите, лорд де Уорън. Аз съм повече от достойна за вас. — Джейн изправи рамене, излезе решително и заслиза по стълбите.

Линкс се взираше в затворената врата и се питаше как успя да провали напълно тази последна нощ с Джейн. Господи, ами ако казваше истината? Ако бе останала през целия ден в Господарската кула,