Когато шумната и весела група слезе по стълбите, голямата зала вече бе препълнена. Никога в историята на замъка не се бяха събирали толкова много хора на едно място. Масите покрай стените бяха отрупани с храна и сладкиши.
Столове имаше само върху платформата. Там беше и великолепната люлка, подарена от братята Брус. Линкс де Уорън мина през насъбралото се множество, постави тържествено Линкълн Робърт в люлката и Грейс Мъри, придружена от двамата му оръженосци, се настани на един от столовете, за да пази най-новото съкровище на Дъмфрис. Мигом се оформи дълга редица от желаещи да се качат на платформата и да зърнат наследника.
Празненството бе смесица от английски, шотландски и уелски обичаи. Неколцина яки мъжаги довлякоха огромен бъдник13 за огнището. Вдигаха се новогодишни наздравици със сладко вино, бира, уиски и медовина. Первазите на всички прозорци бяха украсени със зеленика и бръшлян, а над всяка врата и свод висяха големи венци от имел.
Шотландските гайди огласяха замъка, придружени от звуците на уелски арфи и английски барабани. Нежно шептяха флейти, подрънкваха дайрета и малки звънчета. Лорд Безпорядък бе навсякъде, твореше лудории, настояваше за глоби във вид на целувка, веселеше тълпата със солените си шеги, а братята му Александър и Томас още повече го подстрекаваха в закачките и малко разюзданите игри.
В единадесет часа почистиха залата и пуснаха децата. Вълнението им бе много заразително. Джейн, Марджори и младата Елизабет ги водеха в различните състезания, песните и танците. Накрая дойде времето за подаръците. За всяко дете имаше нова дрешка и играчка и, разбира се, пълна шепа със сладки. Огромните подноси, отрупани с фигурки на животни от марципан и планини от ябълки и орехи, бяха опразнени за секунди.
Линкс гледаше как Джейн тича заедно с децата и за пръв път се замисли колко млада всъщност е тя. Ала в същото време разбра, че тъкмо тя бе организирала по-голямата част от празненството и се изпълни с гордост. Явно докато е бил в Единбург, в Дъмфрис е кипяла оживена подготовка на коледните и новогодишни празници.
След обяда разчистиха масите и подредиха по тях високи купчини с подаръци за прислугата. Отново Джейн с помощта на Джок и брат й Андрю ги разпределиха. Всяка от жените на семейство Лесли получи по една топла наметка, а мъжете се сдобиха с нови кожени жакети. За Магота бе приготвено дървено сандъче със сложна и красива дърворезба, където да държи лековете и билките си.
Накрая Джейн улови погледа на Линкс и го повика при себе си. Вдигна ръце, за да спре разговорите и смеховете, и заяви с блеснали от сълзи очи:
— Цялото това изобилие се дължи на безкрайната щедрост на лорд де Уорън. — Повдигна се на пръсти и го целуна по бузата. Тълпата сякаш полудя — всички затропаха и завикаха неистово, а радостните смехове оглавиха целия замък.
Линкс погледна към нея. Знаеше, че всъщност тя бе проявила безкрайна щедрост, защото бе похарчила всичките пари, които й бе оставил за самата нея и за баща й.
Господарят на Дъмфрис прекара следобеда с хората си и уелските стрелци. Те бяха далеч от домовете си и той поздрави всеки от воините и му пожела здраве, късмет и богатство през новата година. През това време в голямата зала рицарите му, братята Брус и дамите играеха различни игри, измислени от неуморимия лорд Безпорядък.
Когато Линкс влезе в залата, видя Джейн със завързани очи и заобиколена от мъже. Играеха на сляпа баба. Решен да се присъедини към забавата, Линкс отиде право при нея, сграбчи я през кръста и я вдигна високо във въздуха.
Джейн веднага разбра, че е той, тъй като бе най-високият мъж в Дъмфрис и никой друг не можеше да я вдигне толкова. Ала всеобщото опиянение я бе заразило и младата жена не можа да устои на желанието да го подразни.
— Робърт — изписка тя, — вече получи достатъчно целувки!
Усети как Линкс замръзна за миг, сетне я пусна на пода и свали копринената кърпа от очите й.
— Робърт те е целувал? — рязко попита той.
Джейн го съжали.
— Линкс, аз само се пошегувах… Знаех, че си ти! — Усмихна му се сладко и съблазнителните трапчинки се появиха на страните й. — Но Робърт е истински дявол с жените. Дори успя да отведе Магота под венеца от имел!
Линкс я хвана за ръка и я насочи към един стол върху платформата.
— Ела да си починеш. Замаяна си и едва си поемаш дъх.
— Само за малко — отстъпи тя. — Уелсците ще правят фокуси и обещаха да ми покажат някои от тайните си.
Тя му се изплъзваше, бе неуловима като живак. Докато се взираше в нея, Линкс се питаше какво го кара всеки изминал миг все по-страстно да желае пълните й чувствени устни.
Яркожълтата кадифена рокля подчертаваше косите й които се стелеха като огнени пламъци край стройното й тяло. Тя не бе само красива. Около нея витаеше нещо тайнствено и загадъчно, което привличаше не само него, а и всеки мъж, който я зърнеше. Излъчването на радост и щастие я обвиваше като ефирен облак.
Чак след като се навечеряха и започнаха танците, Линкс започна да осъзнава на какво се дължи фаталното й привличане. Вече цял час не можеше да откъсне поглед от нея, а мъжете един подир друг се надпреварваха да я канят на танц, да я забавляват и да флиртуват, но единствената им награда бе ослепителната й усмивка или чаровните трапчинки. Лорд де Уорън внезапно разбра какво бе превърнало първоначалното му желание в завладяваща страст.
Тя бе едно младо момиче, което никога не бе носило скъпоценности, нито пък бе използвало разни белила и червила като другите жени. Доскоро нямаше нито една хубава рокля. Тя бе толкова невинна, че макар да бе станала майка, още не се бе превърнала в истинска жена. Женствеността й едва бе започнала да се пробужда. Бе я обладал с единствената цел да забременее, ала никой не я бе научил, че мъжките ласки носят удоволствие и радост.
Всичко това тепърва я очакваше! И всеки мъж в залата го усещаше и копнееше да бъде този, който ще я накара да опознае чувствените наслади на плътта. Това, което я правеше толкова изкусителна и желана, бе фактът, че тя вече бе узряла, а дори не го подозираше! Джейн бе станала дръзка, съблазнителна и възбуждащо предизвикателна не по-малко от Джори де Уорън, но към обаянието й се добавяше и аромата на невинността, който и правеше наистина неустоима.
Докато я гледаше, Линкс се възбуди дотолкова, че не можеше да танцува и да ходи. Всичко, на което бе способен, бе да седи на стола си и да я гледа.
После видя грейналото й от радост лице, докато отваряше един по един подаръците за бебето. Рицарите бяха надминали себе си със сребърните дрънкалки и чаши с гравирани посвещения. Имаше и златни медальони, както малки мечове и щитове с герба на де Уорън. Ловките уелски стрелци бяха много умели с ръцете и бяха изработили най-различни играчки, даже кончета и войници, пазещи красиво издялан замък.
Линкс остави подаръка за Джейн последен. Искаше да види как ще светне лицето й, когато зърне красивата рокля. Забеляза, че пръстите й се разтрепериха, докато разопаковаше, явно разбрала, че е за нея, а не за детето. Роклята бе от шумоляща тафта в трептящ зеленикав оттенък, със синя нишка и дълбоко деколте. Корсажът бе украсен с малки смарагди и тюркоази.
Линкс хвърли на сестра си благодарен поглед, но мигом се извърна към Джейн, която съзерцаваше захласнато прекрасното творение на шивашкото изкуство.
Изведнъж притисна роклята към гърдите си и се отпусна на колене пред него.
— Мой скъпи, милорд, наистина ли сам избрахте тази дреха за мен?
Линкс видя сълзите, напиращи в очите й, и сърцето му се изпълни с копнеж наистина да я бе избрал. Протегна ръце и й помогна да се изправи.
— Джейн, не коленичи пред мен, ти изпълни най-съкровеното желание на сърцето ми. — В този миг се закле тържествено, че ще обърне целия Дъмфрис, но ще открие достоен подарък за нея.
Дългата процесия се изкачи по стълбите към Господарската кула, водена от Грейс Мъри. Тя носеше
