Един пратеник отлетя за Локмабън при Робърт Брус с молба да стане кръстник на Линкълн де Уорън Трети. Преди да настъпи вечерта, Робърт Найджъл, Александър и брат им Томас вече препускаха надолу през долината на Анандейл към Дъмфрис. Водеха със себе си и по един товарен кон със скъпи подаръци.
Джейн стана, сияеща от здраве и щастие. Чувстваше се лека като пух. Първо отказа да се отдели от бебето, но дамите настояха, че не може да го носи, докато не укрепне. Жените се надпреварваха да го държат на ръце и да му пеят приспивни песни.
Заради Джори и Елизабет, да не говорим за Моли и Маги, които почти не се отделяха от сина му, Линкс почти нямаше възможност да го погледне, камо ли да го вземе в ръце. Затова реши да отиде да потърси Джок Лесли и да го попита дали може да му препоръча някоя опитна бавачка.
— Предпочитам зряла жена, а не някое младо момиче.
— Мисля, че Грейс Мъри е най-добрият избор, милорд.
— Изпрати тази Грейс Мъри при мен!
Джок се изкашля. Лорд де Уорън винаги досега се бе отнасял честно към него, затова събра цялата си смелост и повдигна въпроса, който го измъчваше.
— Очаквам, че планирате сина ви да има братя и сестри, милорд?
— Сигурен съм, че няма да спра дотук — усмихна се Линкс.
— Когато сключихте временен брак с Джейн, имаше обещание за…
Думите увиснаха във въздуха. Пронизващият поглед на Линкс се срещна с този на управителя и не се отмести.
— Опитвам се да се оженя за дъщеря ти от деня, в който се завърнах преди три месеца и видях, че моето дете расте в утробата й. Кълна се в честта си, че не аз, а Джейн е тази, която протака сватбената церемония.
Джок се разтрепери от гняв.
— Много скоро ще й избия тези глупости от главата, милорд. Можете да изпратите да повикат свещеника.
— Не, Джок, не искам да я насилвам. Дадох й думата си, че тя ще реши кога да се оженим.
Джок погледна господаря си, сякаш си бе загубил ума.
— Извинете ме, милорд, но нима сте попаднали в капан и оставяте една жена да ви се налага?
— Тя не ми дава голям избор. Вече няколко пъти ми отказва.
— Набихте ли я?
За миг Линкс си представи нелепата картина: мъж над метър и осемдесет да бие едно крехко момиче, което тежи не повече от четиридесет и пет килограма.
— Разбира се, че не съм я бил.
— Тъкмо там ви е грешката! Твърдата ръка ви гарантира пълно подчинение, милорд. Не се съмнявайте в думите ми.
— Благодаря ти за съвета, Джок — сериозно отвърна Линкс. За пореден път бе поразен от мъжкото невежество. Един побой нямаше да гарантира пълно подчинение, а изневяра или чаша със силна отрова.
Линкс говори с Грейс Мъри и остана доволен от компетентните й отговори и спокойното и уверено държание. Определи я за бавачка на своя син и й каза, че е на работа от утре, тъй като започват тържествата. След това отиде в стаята на Джейн, за да й съобщи решението си, предчувствайки, че тя няма да остане доволна.
Джейн кърмеше бебето, Джори се суетеше около температурата на водата за банята му, а Елизабет де Бърг украсяваше люлката със сини и бели панделки.
Първото му намерение бе веднага да заповяда на жените да излязат, но после му хрумна друго.
— Дами, нуждая се от помощта ви. Братята Брус пристигнаха, а няма кой да ги посрещне. Ще бъдете ли така любезни? — Линкс видя как страните на Елизабет пламнаха и разбра, че примамката бе неустоима за нея. Не забеляза зеления пламък в очите на Джори, но остана благодарен, че тя последва Елизабет.
Залости вратата, за да не ги безпокоят нежелани посетители, и се върна при Джейн. Не можеше да откъсне поглед от омагьосващата картина на младата майка и малкото създание, засмукало зърното на гърдата й.
— Изморена ли си?
— Не, не, аз съм толкова щастлива, че нито за миг не съм почувствала умора.
Признанието й, че е уморена, би улеснило следващите му думи.
— Определих Грейс Мъри за бавачка на детето. Тя е опитна и способна жена и ще ти помага, когато имаш нужда.
Джейн пребледня и притисна сина си.
— Аз не се нуждая от ничия помощ. Желая сама да се грижа за него!
Линкс протегна ръка и отметна една лъскава къдрица от рамото й.
— Скъпа, ти може и да не искаш помощ, но аз знам, че се нуждаеш от нея. Малкото дяволче те държи будна по цяла нощ. Колко дълго си мислиш, че ще издържиш? Джейн, ти си майката. Ти ще казваш какво да се прави. Грейс просто ще изпълнява нарежданията ти. След като се грижиш за детето през деня, защо през нощта да не го поеме тя, за да можеш ти да си починеш?
— Но той се храни и през нощта!
— Тогава ще вземем кърмачка. За Бога, не можеш да го кърмиш денем и нощем!
Очите й засвяткаха предизвикателно:
— Мога и ще го направя!
Той я изгледа невярващо, но в същото време усети, че се изпълва с възхищение.
— Използваш тези проклети думи като боен вик. Лейди, нима не можете да отстъпвате понякога?
Двамата се взираха известно време един в друг, но този път Джейн не сведе поглед. После ъгълчетата на устните й леко се повдигнаха.
— Вие правите голям жест, лорд де Уорън. Опитвате се да се разберете с една жена, без да й се налагате. Съгласна съм Грейс Мъри да бъде бавачка, дори ще й позволя да спи при детето, но и денем, и нощем той ще суче от моите гърди! И от ничии други!
След като бе постигнал това, за което бе дошъл, Линкс Прие думите й с благодарност. В очите му лумнаха закачливи пламъчета, докато отмяташе червенозлатистите кичури от челото й.
— Този изблик на непокорство те прави още по-привлекателна. Нищо не обичам повече от предизвикателството.
Тя прокара върха на езика си по розовите си устни.
— Ти си мислеше, че безобидното котенце, с което се обвърза с временен брак, няма нокти?
Линкс почувства, че се възбужда, докато гледаше как се стрелка малкото й езиче. Синът му бе затворил доволно очи и зърното бе излязло от устицата му. Мъжествеността на Линкс започна да пулсира.
— Аз не съм безобидно котенце, аз съм майка на малко рисче. Мога не само да фуча и да дращя, но и да хапя!
Изгарящото желание плъзна по цялото му тяло. Слабините му бяха толкова напрегнати, че всеки миг щяха да се пръснат. За пръв път Линкс изпитваше толкова страстно желание към тази жена. Беше двойно по-желана, защото му бе забранена за следващите няколко дни.
С огромно усилие на волята се опита да потисне напиращата сласт. С мъка откъсна поглед от съблазнителната й гръд и пропъди чувствените мисли.
— Знам, че времето напредна, но би ли се съгласила на една късна вечеря с братята Брус. Ще им позволиш ли да зърнат нашия син за малко, преди да се оттеглиш?
Джейн сладко се усмихна и трапчинките се появиха.
— Нямам търпение да покажа на Робърт моето малко съкровище.
Линкс усети, че членът му отново се бунтува. Похотливите мисли се завърнаха. Охлади се чак когато тя му подаде спящия им син.
— Ще се върна веднага след като измия гърдите си и сменя роклята си.
Кръвта му отново кипна, представяйки си как върши всички тези неща.
— Ще те почакам и заедно ще слезем долу — пресипнало промълви той.
