море. Скалите и раковините по плажа бяха покрити с лед. Яздеше бавно, наслаждавайки се на плисъка на вълните и крясъците на чайките. Не искаше да мисли. Озовал се сам под сивото небе и пред разлюляното море, чиято неспокойна повърхност приличаше на състоянието на собствената му душа, изведнъж се почувства омиротворен и спокоен.
Следобедната светлина вече гаснеше, когато се насочи обратно към замъка. Разтри добре коня си, даде му торба овес и влезе. Очакваше новините и в същото време се боеше. Някакви мъже го поздравиха, но никой не му каза нищо.
Знаеше, че сам трябва да отиде при Джейн и да се изправи пред това, което го очакваше зад затворените врати на спалнята й. Велики Боже, дали ще намери смелост? Погледна объркано ръцете си и осъзна, че мирише на кон. Изкачи се по външните стълби към стаята си, питайки се дали решението му да се измие и преоблече не е проява на страх.
Отвори вратата. Томас и Тафи го чакаха. Линкс събра цялата си смелост.
— Къде, по дяволите, бяхте, милорд?
— Питаха за вас още преди два часа — добави Тафи и наля топла вода в дървената вана.
— Детето?!
— Проклети жени! — изруга Томас. — Да не мислите, че ще ни позволят да узнаем нещо? Приличат на сборище от вещици. Знаят, че когато става дума за раждане, те командват, и стават още по-невъзможни! Стиснали са устните си, навирили са големите си носове и ни гледат отгоре, сякаш сме най-нищожните твари!
Тафи видя угриженото лице на господаря си и побърза да го успокои.
— Още преди часове чухме бебето да плаче.
Линкс свали дрехите си и влезе в топлата вода, благодарен, че детето най-после се е родило. След като се изкъпа и Томас му помогна да се облече, той напълни кесията си със златни монети и с треперещи ръце отвори вратата, която водеше към стаите на Джейн. Вътре бе пълно с жени със самодоволни лица.
— Поздравления, милорд, имате чудесен и голям син!
— От години не съм виждала по-голям юнак!
Уплашените зелени очи на лорд де Уорън потърсиха потвърждение от Джори, която изглежда всеки миг щеше да се пръсне от вълнение.
— Побързай, тя те чака.
Линкс се вцепени. По някакъв начин успя да прекоси стаята и мина през свързващия свод. Джейн седеше в леглото и цялата сияеше. Усмивка бе озарила лицето й, а меките й очи светеха с любов. Сякаш излъчваше неземна светлина. Той бе изумен. Приближи до нея и дрезгаво изрече:
— Когато те оставих, помислих, че си пред прага на смъртта.
— Имах нужда да крещя, а после се почувствах много по-добре. Благодаря ти, че доведе Магота. Тя ми даде нещо, което намали болката. — Джейн отметна ъгъла на пухкавия шал, който покриваше бебето. — Имате син, милорд.
Линкс невярващо погледна надолу към детето.
— Всички ми казаха, че бил голям. Това е най-малкото човешко същество, което съм виждал!
— Той е голям… Голям. И красив. И съвършен. Кажи здравей на Линкълн де Уорън Трети.
Новоизлюпеният баща отметна шала, за да може по-добре да разгледа сина си, поклати удивено глава и след миг устните му се извиха в лека усмивка. Големите детски очи вече имаха зеленикав оттенък, а малката бебешка главица бе покрита с пухкав светлокафяв мъх.
— Може и да е Линкълн Трети, но на мен ми прилича на малко рисче.
— Благодаря ти, че ме остави да го имам само за себе си през тези първи няколко часа. Изпитвах собственически чувства към него, не знаех как ще го споделя с още някой. Но сега ти си тук и аз нямам нищо против. Ето, вземи го. — Джейн нежно вдигна скъпоценното вързопче и му го подаде.
Линкс протегна предпазливо ръце, страхувайки се да не нарани малкото създание, но след като то се озова н ръцете му, природните инстинкти взеха връх. В този миг Линкс се закле, че докато е жив, няма да позволи никому да стори зло на сина му.
— Сигурно умираш от желание да го представиш. Взе ми го долу в залата и го покажи на хората си — гордо предложи Джейн.
Тогава Линкс внезапно разбра какво искаше да каже тя, когато му сподели, че е изпитала собственически чувства към детето си. Много по-добре разбра и жените отвън, които искаха да запазят и докрай да се насладят на тайната си. Само за малко, само за тази вечер и той не искаше да споделя сина си с останалите обитатели на замъка. За него сега цялата вселена се бе събрала в тази стая и той копнееше да остане тук с детето си и неговата майка, откъснат от външния свят.
Подаде бебето на Джейн.
— И утре е ден. — Излезе във външната стая, искрено благодари на жените за помощта им и даде на всяка по една златна монета. — Сега искаме да останем сами твърдо заяви, — но нека аз имам удоволствието сам да съобщя радостната новина на хората си, дами.
Жените се изнизаха навън, доволни, че още малко ще запазят тайната от досадните и любопитни мъже на Дъмфрис.
Линкс се върна в стаята при Джейн, ала не взе сина си от ръцете й. Коленичи до леглото и внимателно плъзна върха на пръстите си по главичката на новороденото.
— Джейн, благодаря ти, че ми даде този прекрасен син.
Ъгълчетата на устните й се повдигнаха в щастлива усмивка.
— Не, аз искам да ти благодаря, че ми даде този син. Нямаше да мога да го направя без теб.
Думите му напомниха как бе заченато детето и той се смути. Джейн му бе дала рожба, подчинявайки се на своя господар, но той завинаги щеше да й бъде задължен.
— Джейн, ти просто нямаш представа колко съм ти благодарен. Искам да те възнаградя. Пожелай каквото и да от мен и стига да е по силите ми, ще бъде твое.
Джейн искаше само едно-единствено нещо от лорд де Уорън — любов. И внезапно й се стори, че това не е чак толкова невъзможно. Пропастта помежду им се бе стеснила през дългите часове на раждането. Той я бе докосвал с любящи ръце и със сигурност това бе първата стъпка към любовта, към мига, в който щеше да й подари сърцето си. Знаеше, че й е безкрайно благодарен и затова бе готов да се ожени за нея, ала тя искаше нещо повече от благодарност.
Разбираше, че сърцето му прелива от радост, дето най-после е станал баща, и бе сигурна, че Линкс ще иска още деца. Предчувстваше, че следващите му думи ще бъдат за брак, защото де Уорън смяташе, че е длъжен да я направи своя жена.
— Има само едно нещо, което бих искала…
Линкс си представи ковчеже, пълно със скъпи бижута.
— Само го назови.
— Знам, че се каниш да заговориш за брак… но ще ми дадеш ли още малко време?
Линкс се втренчи смаяно в нея. Възнамеряваше още утре да повика свещеник и да даде указанията си за церемонията. Смяташе да отхвърли всичките й предишни възражения. Ала тя го бе изпреварила. Очите му гневно блеснаха. Тази малка палавница отново възнамеряваше да му наложи волята си!
Синът му отвори уста и заплака. Линкс видя как Джейн започна да му нашепва нежни слова и го сложи до зърното на гърдата си. Младият баща гледаше като омагьосан как малката устица засмуква зърното, а юмручетата стискат собственически гърдата на майката.
Лицето му се смекчи. Интимната картина докосна дълбините на сърцето му. Усмихна се и промърмори:
— Нищо не мога да ти откажа.
Глава 23
Не само замъкът, но и цялото село Дъмфрис реши да отпразнува раждането на наследника на Линкс де Уорън. Щом на следващия ден новината плъпна, заля бъбривите улици на града и достигна францисканския манастир, разположен на северния бряг на река Нит, огромните камбани звъннаха и не спряха цели двадесет часа.
