нападенията трябваше да идват от някъде, а нямаше по-богат източник от нея. Освен това тя имаше връзка с всяка епархия в страната. Всички епископи бяха положили клетва за вярност пред краля, но Линкс бе достатъчно циничен, за да подозира, че и епископите са хора като всички останали.
Зимата настъпи внезапно и свирепо. Снегът покри всичко. Студ скова цяла Шотландия. В резултат на лошото време нападенията и бунтовете престанаха. Джон де Уорън и Линкс много добре знаеха, че това е само временно затишие.
Линкс изготви подробни доклади до губернатора за съдията Уилям Ормсби и всичко, което бе видял в Скун. Изложи и оплакванията срещу Уилям Уолас, като описа голяма част от предателските му действия. Сподели с чичо си и подозренията си относно участието на шотландската църква в размириците.
— Ще ги изпратиш ли на краля?
— Със сигурност — отсече Джон.
— А за съдията?
Джон поклати глава и сви загрижено вежди.
— Знам какъв ще бъде отговорът на Едуард. Ще ми каже, че не съм сложен тук, за да следя английските официални власти, а да управлявам! Кралят иска да чува, че тези, които е определил като свои наместници, държат Шотландия в подчинение. Той няма да обсъжда методите им.
Линкс осведоми Джон, че възнамерява да си отиде в Дъмфрис за Нова година, докато трае временното затишие и се закле, че ще се върне с достатъчно войници, за да смаже всеки бунт в низините на Шотландия.
— Смятам да помоля Брус да ни помогне. Ще се наложи да го убеждавам, така че ми дай поне две седмици.
Това бе най-ужасната Коледа в живота на Алис Болтън. Фиц-Уорън и рицарите му се потопиха в безкрайни пиянски оргии. Факлите в голямата зала горяха денем и нощем, а мъжете се забавляваха с детински игри.
Довлякоха няколко угоени овни. Организираха надбягване и заложиха за това кой ще се задържи най- дълго върху животното. След като им омръзна, се спуснаха след слугините, които волю или неволю трябваше да задоволят мъжките им апетити.
В един момент всеки мъж в замъка люлееше на коленете си по една гола жена. Любовните игри възбудиха кръвожадността им и рицарите се нахвърлиха върху овните с острите си копия. До сутринта каменните плочи бяха почервенели от кръв.
В мига, в който Фиц-Уорън показа някои признаци на изтрезняване, Алисия го примами в леглото си и го държа там цели три дни. Докато задоволяваше извратените му желания, тя с всички сили се стараеше да разпали омразата му към Линкс де Уорън.
— Фиц, баща ти е губернатор на Шотландия. Нима нямаш гордост? Не бива да се оставяш да те погребат и тази пустош и да живееш сред тези голи камънаци, заобиколен от груби и прости селяни. Тук само се погубваш. Един мъж с твоите многобройни таланти и умения би трябвало да участва в управлението на страната. Помисли си само за богатството, което можеш да натрупаш!
— През целия си живот съм се опитвал да блесна и очите на баща си, но докато този проклет Линкс де Уорън е наоколо, той едва забелязва присъствието ми!
— Защо Линкс де Уорън да е наследник на баща ти? Той не го заслужава! Убеди баща си, че Линкс заговорничи срещу короната заедно с Робърт Брус!
Ръката на Фиц се стегна около задника на Алисия и силно го стисна.
— Вярно ли е… Наистина ли заговорничи с Брус?
— Какво значение има дали е вярно? Важното е Джон де Уорън да ти повярва.
— Старата свиня няма да повярва на нищо, което ще изрека против светеца Линкс. — Очите му се присвиха. Но кралят може и да повярва…
Алисия наля масло в огъня, ласкаейки суетността му.
— Блестяща идея, Фиц! Явно в теб има и друго, освен огромен член — измърка тя. — Компрометирай Линкс де Уорън и може би баща ти ще те направи свой наследник!
— Моят баща никога няма да ме направи свой наследник. Не и докато Линкс е жив!
Алисия се усмихна и стисна топките му.
— Сигурна съм, че един толкова надарен мъж може да нагласи някой нещастен случай. Фиц, просто не мога да повярвам, че толкова дълго си го оставил да живее. Линкс те мрази. Аз съм сигурна, че той би те убил при първа възможност.
Мисълта за убийство не бе нова за Фиц-Уорън, така че семената на Алисия попаднаха в благодатна почва. Междувременно трябваше да отиде при баща си в Единбург.
— Губернаторът навярно постоянно изпраща доклади до краля. Нямаше да бъде трудно да добави някои намеци, че Линкс де Уорън заговорничи срещу короната заедно с Робърт Брус.
— Събери си багажа, Алисия, утре напускаме това миризливо блато!
В Дъмфрис бе приказно тихо. Пухкавият сняг преобрази долините и планините и замени пурпурните багри с бяло. Марджори де Уорън и Елизабет де Бърг приеха поканата на семейство Брус да се присъединят към празненствата в Локмабън, които продължиха четири дни, но Джейн остана в Дъмфрис, защото поради напредналата бременност не искаше да рискува с езда.
Една седмица след като се върнаха, жените се бяха събрали пред огнището в стаята на Джейн. През последните дни край нея непрекъснато се въртяха хора, тъй като часът на раждането наближаваше. Джудит, съпругата на брат й, заедно с две шивачки й помагаха да шие дрешки за бебето. Джори и Елизабет също се включиха в тази работа, макар че резултатът от усилията им предизвика смях и незлобливи закачки от страна на другите жени.
От време на време Джейн се изправяше на крака и слагаше ръка на гърба си, за да успокои тъпата болка, която се появяваше, ако твърде дълго се заседи на едно място. Сега спря пред високия прозорец, вгледа се навън и от устните й се изтръгна слаб вик.
Джори скочи и изтича при нея.
— Време ли е вече?
— Не, не. — Джейн посочи навън, където върху искрящата белота се открояваха тъмните фигури на ездачи. — Това е Линкс!
— Откъде знаеш? Те са твърде далеч.
— Може би по начина, по който седи на коня си; никога не бих го сбъркала с друг мъж.
— Е, време беше този безчувствен дявол да се върне. Ще му дам да се разбере!
Джейн се усмихна на Джори.
— Но нали тъкмо ти ми каза, че един мъж обича да бъде топло посрещнат? Не беше ли ти тази, която твърдеше, че мъжете мразят свадливите и вечно мърморещи жени?
— Да не би наистина да обръщаш внимание на всичко, което казвам?
— Аз си записвам всяка дума в дневника — обади се младата Елизабет де Бърг.
Джейн имаше достатъчно време, за да слезе в залата. Знаеше, че Линкс и хората му първо ще се погрижат за конете, преди да потърсят гостоприемната топлина па замъка.
Когато мъжете нахлуха, изтупвайки снега от ботушите и раменете си, жените вече ги очакваха.
— Добре дошли у дома — приветстваха ги те в един глас и бяха възнаградени с широки усмивки.
Линкс премести погледа си от Джори към Джейн.
— Съжалявам, че не бях тук за Коледа и за Нова година.
Джори отвори уста и останалите жени затаиха дъх.
— Не се притеснявай, поне си тук, за да отпразнуваме Богоявление. — Дамите въздъхнаха шумно и се засмяха.
— Не виждам нищо смешно, но е дяволски добре да те посрещнат със смях. — Линкс хвана ръцете на
