Джейн и я огледа от глава до пети. — Добре ли си?
— Много добре! Благодаря, милорд.
— Честита Нова година, Джейн. Донесох люлка от Единбург. С рози и магарешки бодли. Само почакай да я видиш.
— Видяхме, че товарните коне се огъват под торби е подаръци — дяволито се обади Джори, — така че решихме да ти простим…
— Те всички са за Джейн… Съжалявам, Минкс — под разни я той, макар да знаеше, че не може да заблуди сестра си. Докато стоеше в залата, заобиколен от засмените жени, Линкс бе обзет от някакво предчувствие, примесено със страх, от което не можеше да се отърси. Сега, след като видя Джейн, вече знаеше, че детето скоро ще се роди.
Отново бе разкъсван от желанието да прекара вечерта е хората си в залата и да ги подготви за това, което пред стои, но в същото време му се искаше да бъде с Джейн и нероденото си дете.
— Тази вечер ще се присъедините ли към мен в залата, милейди?
Джейн се изчерви и поклати глава.
— Ще привличам всички погледи. Ще се чувствам по-удобно в стаята си.
— Най-много от всичко искам да се чувстваш удобно. Мога ли да дойда при теб, след като поговоря с хората си? — Искаше да й зададе стотици въпроси. Стисна ръце в юмруци, тъй като едва се сдържаше да не ги сложи върху корема й, за да почувства и нея, и детето. Но знаеше, че Джейн е твърде срамежлива и затова не биваше да прави нищо пред другите.
— Елате когато пожелаете, милорд — тихо промълви тя се запъти към стълбите.
Внезапно на Линкс му стана все едно кой присъстваше. Вдигна я на ръце и я отнесе в стаята й в Господарската кула. Настани я пред огъня, притегли едно малко столче, за да вдигне краката си и подпря възглавници зад гърба й. Когато се увери, че нищо не й липсва, я целуна по главата и обеща:
— Ще дойда колкото може по-скоро.
Линкс де Уорън седеше на платформата в огромната зала, хранеше се и разговаряше с хората си. Каза им, че обещал на губернатора помощ и ги подготви, че ще трябва да отидат там, където се наложи.
Припомни, че временното затишие се дължи на лошото време и че когато размириците започнат отново, всички ще трябва да заминат за Единбург. Предупреди, че ако бунтовете не бъдат потушени в зародиш, има опасност от избухването на голяма война. Искаше хората му ясно да знаят какво ги очаква занапред. Нареди им да приготвят доспехите, оръжията и конете си. Добави, че сами ще трябва да се погрижат за продоволствието си и изслуша пълния списък на всичко, което смятаха да приготвят.
Напомни им за тежката зима в Шотландия и изтъкна, че е нужно да се вземат допълнителни топли дрехи и одеяла. Повечето от мъжете бяха ветерани, участвали в много битки в Уелс, и знаеха, че снежната буря в планините означава смърт от измръзване или от глад.
След като ги подготви за най-лошото, Линкс вдигна рога си с бира и рече:
— Междувременно ще се радваме на закъснели коледни празненства и посрещане на Нова година. Чух, че празниците в замъка на Брус са продължили четири дни Сигурен съм, че можем да направим нещо по- добро? Ще възразите ли, ако обявя цяла седмица почивка?
Отговорът бе оглушителен рев.
Глава 22
Когато Линкс отвори вратата на стаята, Джейн се прозя и остави настрани малката нощничка, която шиеше. Опита се да се надигне, но Линкс махна с ръка.
— Не, не ставай заради мен.
— Не, не е заради теб — меко се усмихна тя. — Трябва да се раздвижа, за да успокоя болката в гърба.
— Тогава ми позволи да ти помогна.
— Просто ми протегни ръка и аз ще стана. — Линкс изпълни молбата й и тя се надигна от стола. — О, така е много по-лесно, отколкото сама. Благодаря ти!
Двамата потънаха в неловко мълчание. Линкс отчаяно искаше да запълни празнотата, която се бе настанили между тях. Копнееше да докосне детето си. Изгаряше от желание да спи до нея в леглото. Беше им станало навик да се държат прекалено любезно един към друг и той отчаяно се питаше как да преодолее тази скованост.
Питаше се как ли ще реагира тя, ако открито й каже какво желае. „Искам да те видя гола!“ Джейн пак се прозя. Явно с мъка държеше клепачите си отворени Тогава Линкс прескочи невидимата пропаст.
— Ти едва гледаш, позволи ми да те съблека.
Джейн вдигна очи, после бързо ги сведе. Бе отгатнала желанието му.
Линкс протегна ръка, тя сложи своята в дланта му и му позволи да я притегли към себе си. Той разкопча широката й риза и я изхлузи през главата. Финият лен прилепваше плътно към тялото и открояваше всяка извивка. Проницателните му очи забелязаха, че сега коремът й е по-ниско, отколкото последния път, когато я бе видял.
Джейн срамежливо се обърна с гръб към него. Сега бе гола, застанала между бедрата му, но той виждаше само гърба й. Разпусна дебелата плитка и пищните й коси се разстлаха в ръцете му подобно на пламтяща свила.
— Обърни се, Джейн — дрезгаво промълви Линкс.
Тя бавно се обърна с лице към него. За пръв път виждаше гола бременна жена и бе като омагьосан. Коремът й бе изпъкнал, но в същото време изключително красиво заоблен. Гърдите й бяха пълни, кръгли, твърди и неустоимо привлекателни. Кожата на гърдите и корема бе толкова гладка и опъната, че приличаше на кремав сатен.
Отблясъците от огъня си играеха по плътта й и я позлатяваха. Косата й се стелеше по раменете, покривайки с меките си лъскави вълни. Изпъкналият корем, пазещ скъпоценния й товар, хвърляше сянка върху слабините и придаваше тайнствен и още по-желан вид на това съкровено място.
— Толкова си красива — благоговейно прошепна Линкс. Отначало колебливо прокара пръсти по кожата й, после, усетил твърдата и топла плът, стана по-дързък и замилва корема й с любящите си ръце.
— Тази нощ искам да спя с теб.
Джейн се притисна към ръцете му.
— Напоследък не спя много. Все не мога да си намеря удобно място. Обикновено лежа на една страна и подпирам бебето с възглавницата.
— Позволи ми аз да бъда твоята възглавница. Легни до мен тази нощ.
Тя кимна стеснително и преди да я вдигне на ръце, за да я отнесе в леглото, Линкс докосна с устни твърдата и уханна плът и я покри с нежни целувки. След това свали дрехите си и легна до нея, готов да изпълни и най-малкото й желание.
— Трябва ми гърба ти — прошепна Джейн.
Той послушно се обърна на една страна. Тя се приближи към него, обви лявата си ръка около гърдите му и пъхна левия си крак между краката му, така че бебето се опря на широкия му гръб. Почувства се удобно и сигурно. Затвори очи и скоро заспа.
Линкс, който знаеше, че детето му е напълно защитено, изпита дълбоко задоволство. Когато разбра, че Джейн е заспала, той се отпусна и също потъна в сън, усещайки как бебето от време на време рита гърба му.
Събуди се рязко. Не знаеше колко дълго е спал. Джейн се опитваше да се надигне и тихичко пъшкаше. Стаята бе потънала в мрак. Линкс стана и запали свещта върху нощната масичка.
— Бебето ли? Стой спокойно, ще доведа някого. — Скочи и се спусна към вратата, но думите й го спряха.
— Не, моля те, не вдигай замъка на крак, Линкс.
Младият мъж се върна до леглото и прокара ръка през разрошената си коса.
