— Помислих, че раждането е започнало.
Джейн го хвана за ръката.
— Това е едва началото. Струва ми се, че едва минава полунощ, а бебето няма да се роди преди зазоряване.
Линкс тревожно я погледна.
— Не искаш ли да повикам акушерката? Или някоя от жените? Кажи ми какво искаш.
— Искам само теб. Засега.
Той пое дълбоко дъх. Каквото и да искаше Джейн в този миг, щеше да го получи.
— Скъпа, кажи ми какво трябва да направя.
— Да останеш при мен, да ми говориш и да ми помогнеш да преживея тъмните часове на нощта.
Той взе робата й, изтъкана от мека овча вълна, уви я около нея и й помогна да стане от леглото. Отведе я до огнището, придърпа голямото кресло и я настани в скута си. После отметна нежно един кичур от челото й.
— Страх ли те е?
Бъдещата майка погледна в зелените му очи и разбра, че ако признае истината, той ще изпадне в паника. Страхът заплашваше да я погълне. Обаче в никакъв случаи не биваше да го предава и на Линкс. Със своята женска мъдрост осъзна, че сега двамата трябва взаимно да ги дават сила.
— Как бих могла да се страхувам, когато ти ме държиш? — усмихна се тя.
Той притегли главата й към рамото си и я погали. Усети как тялото й се вцепени, когато болката го проряза като остър нож. После Джейн прошепна:
— Говори ми.
— Прочете ли писмото, което ти изпратих? — Каза първото, което му хрумна. Почувства нуждата да бъде докрай искрен с нея и добави: — Скъсах първите три, които написах… бяха пълни само със заповеди.
Джейн също не искаше да има повече тайни помежду им.
— Аз не мога да чета, но Джори обеща да ме научи. Сложих писмото ти под възглавницата си.
Линкс се засмя, като си припомни мъките с проклетото писмо.
— До деветгодишен и аз не можех да чета. Интересуваха ме само коне, мечове и бойни умения. Тогава Джон де Уорън ми каза, че няма да стана негов оръженосец, ако не чета. Много бързо се научих.
Говори й с часове. Всеки път, когато Джейн се сковаваше от болка, той продължаваше да й говори, прикривайки собствения си страх. На всеки час разтриваше гърба и масажираше ходилата й. Наля й безброй чаши с вода.
И през цялото време не спираше да разказва. По едно време му се прииска да й сподели за първия си брак и за трудностите, които бяха преживели с покойната си съпруга, ала осъзна, че не е нито мястото, нито времето за подобни откровения. Вместо това я попита дали е решила как ще нарече детето. Джейн отвърна, че ако е момиче, иска да се казва Джори, а ако е момче, Линкълн.
На сутринта контракциите зачестиха и Линкс си отдъхна, когато влезе Тафи със закуската. Младият оръженосец веднага разбра какво става и хукна да съобщи на лейди Марджори. Скоро стаята се изпълни с жени. Пристигна акушерката на замъка, а Елизабет де Бърг доведе Моли и Маги, които също бяха опитни в тези неща. Появи се Джудит Лесли, а след нея и Мери, сестрата на Джейн. И двете бяха родили само преди няколко месеца.
Ирландката Моли не одобряваше присъствието на мъж по време на раждане.
— Джейн е дребна, а бебето е огромно. Ето какво означава едно раждане!
Линкс ужасено се вкопчи в Джудит.
— Не може ли да й дадеш нещо, което да облекчи болката?
Джудит безпомощно поклати глава.
— Само Магота знае кои билки намаляват болката.
Джейн помоли нещо Джори. Тя отиде до гардероба й и донесе някакво черно кадифе. Джейн го притисна до гърдите си и затвори очи.
— Но това е моят халат — объркано рече Линкс.
Джейн отвори очи и промърмори:
— Успокоява ме.
В гърлото му се надигна буца. Та именно той бе причината за тези неимоверни страдания. Тогава Джейн сграбчи ръката му. Разбра, че иска да му каже нещо. Отпусна се на колене и доближи глава до безкръвните и устни.
— Линкс, моля те, върви си… Не мога да викам пред теб.
Той взе двете й ръце, целуна ги, после се изправи и излезе. Не спря, докато не се озова пред къщата на Магота.
Старицата отвори вратата и гневно го изгледа.
— Какво искаш?
Линкс отчаяно се опитваше да измисли как да я омилостиви.
— Дойдох, защото между нас има някои общи неща и трябва да се опитаме да се разберем.
— Между нас никога няма да има нищо общо!
— Напротив, има, и то много. И двамата притежаваме огромна гордост, която управлява живота ни, и двамата сме искрено загрижени за Джейн… Помогни да се облекчат мъките й, Магота.
— Щом ражда дете на един нормандец, си заслужава да страда!
Старата вещица бе толкова вироглава, че Линкс изпита желание да я удари. Ала въпреки грубите й думи, той видя, че наистина е разтревожена за внучката си. Реши да се изхитри. Сви рамене и се обърна.
— В замъка има две ирландски акушерки, Джейн ще се оправи и без теб.
Думата „ирландски“ накара старицата да подскочи.
— Ирландки? Та те ще оплескат цялата работа! — изфуча Магота, грабна сандъчето си с билките, мина като хала покрай него и хукна към замъка.
Заради предстоящото раждане, управителят на Дъмфрис нареди да се забавят празненствата. Тъкмо прислужниците и младите пажове щяха да съберат зеленика, бръшлян и вечнозелени клони, за да украсят голямата зала. Джок се съжали над Линкс и през следващите няколко часа се постара постоянно да запълва времето му.
С помощта на Дейвид Лесли, който отговаряше за хранителните запаси, те провериха продуктите, направиха списък на нещата, които трябваше да вземат хората на Линкс и отбелязаха какво ще остане. След това описаха по същия начин и фуража за животните. Въпреки че запасите изглеждаха достатъчно, Линкс уреди да изпратят петима в Карлайл за допълнителни провизии.
Господарят на Дъмфрис знаеше, че времето ще мине по-бързо, ако се съсредоточи в някаква работа, ала мислите му непрекъснато се връщаха към това, което ставаше в Господарската кула. Докато отиваше в оръжейната, му се стори, че чува бебешки плач, но в Дъмфрис това не бе рядкост. Скоро вниманието му бе погълнато от възникналите затруднения, за които му докладва главният оръжейник.
Очевидно някои от оръжията липсваха. Оръжейникът бе предположил, че са в ковачницата за почистване и поправяне, ала не ги откриха. Линкс си отбеляза да не забрави да разпита рицарите си и отиде да поговори с Джеймс и с Алекс Лесли. И двамата изглежда не знаеха нищо за липсващите оръжия.
Докато крачеше безцелно из замъка, бе привлечен от приятния аромат, който се носеше от кухните. Ухаеше на печено месо и сладкиши. Надникна и видя цели волове и елени, забучени на шишове, които се въртяха в огромното огнище. Готвачите пък чистеха дивеч и го приготвяха за утрешното увеселение.
Линкс внезапно се почувства така, сякаш стените на замъка го захлупват и притискат с тежестта си. Горещината от кухните го задушаваше и той изпита нужда от свеж въздух. Затова отиде в конюшните, оседла любимия си кон и препусна на воля. Насочи се към устието на река Нит и продължи по каменистия бряг на залива Солуей. Бе много студено и в малкото пристанище не се виждаха никакви кораби.
Вятърът режеше, но му действаше добре. Линкс поемаше с пълни гърди чистия въздух с мирис на сол и
