Линкс бе загрижен за чичо си. За по-малко от два месеца се бе състарил поне с десет години. Очевидно много по-добре се справяше на бойното поле.
Робърт и Линкс излязоха през страничната врата и в момента, в който останаха сами, Брус рече:
— Да отидем да хапнем някъде. Ще ти разкажа за Уилям Уолас.
Линкс повдигна вежди.
— Нали никога не си чувал за него?
— Излъгах. От известно време познавам този враг на краля.
Глава 21
Робърт Брус пресуши чашата с бира и избърса устните си.
— Знаех, че рано или късно змията ще изскочи и заложих капан. Когато конвоят с продоволствията потегли от Карлайл по западния път, очаквах да бъде нападнат преди Глазгоу. Не се излъгах. Товарните коне бяха отмъкнати при Еър от един дързък момък. Уилям Уолас.
— Не си го убил, нито си го заловил. Какво тогава направи? — остро попита Линкс. Не се заблуждаваше, че Робърт Брус щеше да стори това, което е изгодно за него самия, а не за короната.
— Изслушах го, огледах го и го прецених.
— И какво е заключението ти?
— Уолас е огромен. Гигант! Ти си дяволски висок кучи син, но той е над метър и деветдесет. Има рунтави вежди с цвят на узряла пшеница, а под тях те гледат фанатични бледи очи. У него има нещо диво и първично, кръвожадна жестокост, която граничи с лудостта. Въоръжен е с огромен двуостър меч и си служи с него, сякаш е продължение на ръката му.
Брус поиска още бира.
— От друга страна, не вярвам, че делото му ще успее. Той може и да е водач на селяните, овчарите и престъпниците, но благородниците и вождовете на влиятелните кланове никога няма да приемат водачеството му. Те се радват на собствената си мощ, сами избират кога и къде ще се бият и не приемат заповеди от никого.
— Ти си обсъждал съюз с този Уилям Уолас! — досети се Линкс.
— Умен си! — засмя се Робърт. — Ще го отрека, дори и да ме измъчват до смърт, но ние наистина разгледахме някои… възможности. Ала в крайна сметка се разбра, че Уолас поддържа възстановяването на Бейлиол на трона.
— Предполагам, че не се е стигнало до съюз, но се обзалагам, че си направил някаква сделка с копелето!
— По-скоро се договорихме. Той ме увери, че хората му няма повече да нападат товарни конвои на Брус.
— Но той е нападнал управителя на Пърси!
Робърт сви рамене.
— Аз бях управител на Еър, но кралят реши, че е по мъдро да го даде на Пърси. — Повдигна подигравателно вежди и се приведе. — Не ме интересува какво ще направи Уолас на Пърси, след като не закача мен и хората ми.
— От години се носят слухове, че си сключил таен съюз с някои графове, които ще те качат на трона, когато му дойде времето.
— Това се отнасяше за дядо ми и баща ми. Графовете сменят съюзниците си по-често, отколкото ние долните си дрехи. Вярвам много повече на теб, приятелю, отколкото на всички графове в Шотландия.
На следващия ден Робърт Брус се върна в Анандейл, но Линкс остана в Единбург Касъл по молба на Джон де Уорън. Въпреки че чичо му разполагаше със стотици писари и помощници, беше явно, че се нуждае и от неговата помощ. Преди да се заемат с работа, Линкс реши да се изясни с Джон.
— Възложил ли си на Фиц-Уорън да следи мен и Брус?
Джон го изгледа слисано.
— Не! Как ти хрумна подобно нещо? Последното, което искам, е вражда между вас двамата. — Всъщност Джон бе изпратил Фиц-Уорън в Тортуолд, за да се отърве от него. Младият разбойник само се перчеше наляво-надясно из Единбург и му причиняваше само неприятности. — След като дадох на теб Дъмфрис, реших, че ще е справедливо Фиц да получи Тортуолд.
— Той е купчина камъни в сравнение с Дъмфрис, но не това е важното. — Линкс искаше да каже на Джон за зверствата, но знаеше, че Фиц-Уорън лесно ще оправдае всички убийства със задачата на гарнизона да обуздава тези, които подклаждат размирици. — Защо си използвал един от офицерите му като пратеник до мен?
— Фиц каза, че искал да отнесе някои лични писма до Дъмфрис.
— Не желая да се меси в делата ми. Предпочитам да използвам собствени куриери — отсече Линкс.
— По дяволите, защо винаги между вас двамата трябва да има такава дребнава ревност? Съвсем естествено е Фиц да завижда, защото ти ще наследиш графската титула и именията ми, но не очаквах подобно нещо от теб. Познавам недостатъците му и ще те помоля да се отнасяш снизходително към тях. Заради мен изгладете разногласията си.
Раменете на Джон обаче изглеждаха уморени от новите отговорности, които се бяха стоварили на гърба му. Затова Линкс не каза нищо.
— Получил съм съобщения от всички краища на Шотландия и още не съм ги отворил — въздъхна тежко Джон. — Не се съмнявам, че във всички се докладва за някакви неприятности.
— Аз ще ги прегледам, ще ги разпределя и ще отбележа в кои области има нередности — предложи Линкс. — Имам и добри новини за теб, Джон. Най-после ще стана баща!
— Е, поздравления, Линкс! Това ме прави щастлив. Ожени ли се вече?
— Не още. Може би ще направим сватбата по Коледа.
Но Коледа наближаваше, а Линкс все повече губеше надежда, че ще си бъде за празниците в Дъмфрис. От Скун се получиха толкова много оплаквания, засягащи новия съдия Уилям Ормсби, така че трябваше да замине и да провери как стоят нещата.
Оказа се, че оплакванията са основателни. Ормсби измъкваше пари чрез изнудване от всеки шотландец в радиус от сто мили. Ако някой не платеше, го обявяваха извън закона.
Линкс трябваше да изложи фактите пред губернатора.
Междувременно Уилям Уолас разбуждаше недоволството из цяла Шотландия. Към редиците му всеки ден се присъединяваха все нови и нови доброволци. Управителят на Ланарк, Уилям Хеселриг, който безмилостно смазваше всеки бунт, бе убит от Уолас, а главната квартира на англичаните бе разрушена.
Линкс изпрати лейтенант Монтгомъри в Дъмфрис, за да доведе още от хората му. Изпрати също и писма до сестра си Марджори, Джейн и до управителя си, в които им обясняваше защо не може да си дойде за Коледа и обещаваше, че ще организира голямо празненство за Нова година, какъвто бе обичаят в Шотландия.
Почти се разкъсваше на две — от една страна, желаеше да си е в Дъмфрис за наближаващото раждане на детето, а от друга, осъзнаваше, че работата стои над личния живот. Когато препрочете писмото до Джейн, видя, че е пълно със строги предупреждения и заповеди, които тя трябва безпрекословно да изпълнява. Три или четири пъти къса написаното и започва отначало. Накрая написа, че се надява тя да е добре и я моли да не ходи в гората Селкърк, тъй като гъмжи от бегълци.
Усилията на Линкс да залови Уилям Уолас се оказаха напразни. Фанатичният млад бунтовник много бързо се бе превърнал в герой за обикновените шотландци и всички му помагаха и го криеха. Уолас проявяваше особена жестокост към английските свещеници и монахини, палеше църквите и манастирите и убиваше наред. Линкс де Уорън започна да гледа подозрително на шотландската църква. Парите за
