— А сега се погрижи за косата ми. Тази вечер искам да бъда особено красива.
Различни мисли се въртяха в главата й, докато Кейти се занимаваше с бледите й кичури. Очевидно прислужницата не можеше да изкопчи много от сестра си, ала въпреки това щеше да й бъде от полза. Поне имаше свободен достъп до стаите в Господарската кула, което бе много важно за коварния й план.
— Струва ми се, че някоя моя рокля ще ти стане, Кейти. Изненадана съм, че сестра ти не проявява по- голяма щедрост към теб. — От личен опит знаеше, че подкупът прави чудеса.
Преди да слезе в голямата зала, Алисия среса косите си до блясък и си сложи сапфирите, които Линкс й бе подарил. През последните дни той се отнасяше към нея с безразличие, но тази вечер трябваше да се възползва от възможността да промени всичко. Вълнението сгряваше кръвта й. Бе виждала Линкс в пристъпи на ярост и това винаги я възбуждаше. Потръпна при мисълта за белезите по силното му мускулесто тяло. Те бяха видимо доказателство колко обичаше опасностите.
Когато Линкс влезе в голямата зала за вечеря, вече знаеше, че Джейн няма да е там. Това бе обичайното поведение на една жена след някоя кавга.
Зърна Томас и Алисия, която му говореше нещо. В гърдите му се надигна раздразнение, защото нямаше как да я избегне. Когато приближи към нея, цинично отбеляза наум, че бе облякла любимата му сапфирено- синя рокля и си бе сложила скъпоценностите, които някога й бе подарил.
— Добър вечер, Линкс. Милорд, ще ми позволите ли да се присъединя към вас тази вечер?
Въпреки мрачното му настроение, рязкото „не“ щеше да прозвучи твърде невъзпитано. Замисли се дали да не я отпрати с някое благовидно извинение, но после си каза, че няма защо да си прави труда.
— Защо не? — отвърна нехайно, седна на пейката под платформата и й помогна да се настани до него.
Когато Томас им наля вино, Алисия вдигна чашата си и отпи щедра глътка.
— Линкс, искам да ти се извиня.
— За какво? — грубо попита той, познавайки много добре женските хитрости.
— Бях ти много ядосана. Напълно те избягвах, защото исках да те накажа за това, че ме доведе на север. Но истината е, че съм ужасно разглезена и изпълнена с безкрайно самосъжаление.
Линкс я погледна и си помисли, че е почти мършава. Несъзнателно я сравни с мекото чувствено тяло на Джейн.
— Сега осъзнах, че не съм наказвала теб, Линкс, а себе си. Компанията ти ми липсваше много, мой скъпи милорд. С цялото си сърце те моля отново да бъдем приятели.
Докато я гледаше и слушаше, Линкс осъзна, че влечението, което бе изпивал към любовницата си, бе останало далеч в миналото. Внезапно в гърдите му се надигна жалост.
— Скоро заминавам за Единбург…
— О, Линкс, моля те, вземи ме със себе си. Обещавам ти, че няма да съжаляваш!
Проницателните му очи се вгледаха изпитателно в лицето и.
— Жена като теб мрази да бъде заточена в провинцията. Сигурно ненавиждаш Дъмфрис. Разбирам, че ще бъдеш много по-щастлива в Единбург. — Сложи ръка върху нейната, за да смекчи предложението, което възнамеряваше да й отправи. Сега му се удаваше възможност завинаги да я отдалечи от себе си. — Резиденцията на губернатора на Шотландия се намира в Единбург Касъл. Той много прилича на кралския двор — непрекъснато се устройват празненства. Защо да не ти запазя постоянен апартамент там? Или да ти купя малка къща близо до замъка?
— Прекрасно! Ще бъдем заедно винаги когато посещаваш града, а аз се надявам това да е често. Благодаря ти, скъпи.
Линкс отдръпна ръката си и взе ножа.
— Не е честно да те държа тук. —
Когато вечерята свърши, Линкс се извини. Усмихна се на Алисия, благодарен за това, че не се бе опитала да му създава затруднения. Сега, след като тя вече бе разбрала, че ще бъдат само приятели, можеше да си позволи да бъде любезен и внимателен.
— По-късно ще те уведомя кога тръгваме.
— Да, по-късно… — усмихна му се Алисия.
Линкс поговори с рицарите си за предстоящото пътуване до Единбург и определи кои от тях ще го придружат и кои ще останат в замъка. След това се посъветва с управителя си, а накрая и с оръженосеца си.
Томас се почеса по носа.
— Не съм сигурен, че е разумно да оставяте Тафи да се грижи за лейди Джейн, милорд. Той не знае как да се държи твърдо с една дама. Поне не точно с тази дама.
— И защо? — намръщи се Линкс.
Томас се изкиска.
— Защото хлапето е влюбено в нея.
Линкс се намръщи още повече. Томас може и да го намираше за забавно, но не й той.
— Тогава възлагам тази работа на теб. Заповядано й е да не напуска замъка.
Де Уорън се оттегли в стаята си, за да напише кратко писмо до Робърт Брус. Щеше да се чувства по- спокоен, ако той наглежда Дъмфрис. Посипа писмото с пясък и притисна пръстена си до разтопения восък. Тъкмо събличаше жакета си, когато на вратата тихо се почука. Предполагайки, че е Томас, той му извика да влезе.
— Написах писмо до… — Думите му замряха, когато на прага се появи Алисия.
— Ти ме покани.
— Поканил съм те?
— О, не с думи… С очи.
Линкс се втренчи смаяно в нея, докато тя сваляше робата си.
На долния етаж Джейн чу женския глас. Не можа да различи думите. Изпълнена с любопитство, младата жена изкачи стълбите, които водеха към стаите на лорд де Уорън, и се заслуша пред вратата.
— Тази вечер видях, че ти ме желаеш също толкова силно, колкото и аз теб. Та ти ме разсъбличаше с тези свои страстни зелени очи! Тъкмо заради това носех любимата ти рокля и сапфирите, които ми подари.
Линкс осъзна, че желанието му към тази жена отдавна е мъртво. Обля го вълна на вина и съжаление. Как да се отърве от нея, без да засегне честолюбието й? В мига, в който я отхвърли, тя сигурно ще запищи колкото й глас държи.
— Алисия — започна той и твърдо загърна робата й, — искам да се върнеш в стаята си. Заедно сме от доста дълго време. Знаеш, че обичам инициативата да е моя. Когато те пожелая, ще дойда в леглото ти.
— Разбирам, скъпи, и стените имат уши.
Той я придружи до вратата, твърдо решен да се отърве от нея.
Джейн се отпусна на стълбите и се втренчи с празен поглед в тъмнината.
