Джейн тихо слезе долу. Запали свещта с трепереща ръка и погледът й попадна върху каната с вино. Протегна ръка към чашата.
Изпълнена с увереност, Алисия запали свещите в спалнята си и отметна завивките на леглото. Знаеше, че Линкс мрази да го преследват в стаята му и бе достатъчно умна, за да не си го позволява много често. Но тази нощ просто нямаше сили да се спре. Той не бе идвал толкова отдавна, че тя се боеше, че се е уморил от нея.
Наля си чаша вино и се увери, че е постъпила правилно. Сега, след като му бе позволила да разбере как се чувства, той отново щеше да дойде в леглото й. Минути те се нижеха бавно. Увереността й започна да се изпарява.
Наля си още една чаша вино и закрачи из стаята. Защо той вече не жадуваше за близостта й? Навярно бе виновна малката курва, с която бе сключил временен брак. Само защото бе посял семето си в корема й, тя бе станала най-важното нещо в живота му. Дивият джоджен, който бе сипала във виното, щеше да подейства, ако онази глупачка го изпие!
Измина още час. Алисия разбра, че Линкс де Уорън няма да дойде. Защо се отказваше от една страстни любовна нощ? Това нямаше никакъв смисъл. Тя бе преглътнала гордостта си и бе отишла при него, а единствената й награда бе унижението! Спусна се към огледалото, за да се огледа. Разтвори робата, за да се увери, че както винаги е слаба и привлекателна. Коремът й бе хлътнал, а не издут и грозен като на Джейн Лесли. В този миг осъзна, че не момичето й бе съперница, а нероденото й дете!
Ала всичко щеше да бъде наред. Линкс ще я отведе в Единбург. Алисия се вкопчи в тази мисъл подобно на удавник за сламка. После внезапно осъзна, че повече не може да си затваря очите пред истината. Той щеше да я отведе в Единбург, за да се отърве от нея. Това бе причината за разправията им тази сутрин! Джейн Лесли бе настояла Линкс да изгони любовницата си от Дъмфрис!
Алисия запрати чашата си по огледалото и одраска полираната му повърхност. Време бе да промени плана си. И да посее семената на съмнението. То можеше да се окаже по-ефикасно средство от помятането. Беше чакала твърде дълго.
Глава 20
Джейн не си легна, а се отпусна в креслото пред огнището, в което тлееха загасващите въглени. До лакътя й бе чашата с вино. Гледаше жаравата и се опитваше да се пребори с нещастието си. Дали просто да преглътне гордостта си и да се опита да извлече най-доброто от това унизително положение? Или да се изправи срещу лорд де Уорън и направо да му заяви как се чувства? А защо да не отиде в стаята на Алисия и да й издере очите?
Джори де Уорън й бе казала, че мъжете не обичат смирените жени, а своенравните и дръзките. Е, той й заповядал да не напуска замъка, тя пък ще си отиде у дома. Знаеше, че баща й остава често в Дъмфрис. Щеше да завари само Магота.
Дълбоко в себе си младата жена се надяваше, че Линкс ще дойде, за да я отведе със себе си и всичко помежду им ще бъде наред.
Още не се бе зазорило, когато се измъкна крадешком от замъка. Свещите у тях бяха запалени. С изненада видя братята си Сим и Бен, седнали до огнището и потънали в разговор с Магота. Джейн дори не подозираше, че са се върнали от горните пасища. Есента бе мека и те бяха останали повече от обичайното.
Всички рязко спряха да говорят, сякаш ги беше хванала да замислят нещо лошо. Въздухът като че ли бе просмукан с някаква вина и тайнственост и младата жена мигом почувства, че наближава някаква опасност. Баба и се извърна и заговори на някого, когото Джейн не можеше да види.
— Каза ли на Джейн?
Кийт пристъпи.
— Не, не съм.
— Какво има? Какво не е наред? — попита Джейн.
— Тя предусеща нещата, също както Кийт. Невъзможно е да се скрие нещо от нея — прошепна Магота.
— Докато бяхме горе в планините, чухме за някакъв нов водач, който събирал шотландските бунтовници. Мъже от всички краища на планините се стичаха при него. Втори и трети синове на благородници, които нямат какво да загубят, събират войска, за да се бият с английските потисници. Казва се Уилям Уолас12. Бори се за свобода. Безброй наши братя го поддържат, защото не желаят да живеят като роби — обясни Бен.
— Той е келт. Ние го видяхме, чухме го как говори. Той ще възстанови шотландската гордост, която англичаните се опитаха да смажат. Половината от овчарите от граничните райони положиха клетва за вярност пред Уолас — добави Сим.
Джейн се втренчи ужасено в братята си.
— Мили Боже, вие вече сте се обвързали! Затова останахте в планините толкова дълго!
— Ние сме келти! — заяви Бен.
— Вие ще бъдете трупове, ако де Уорън узнае — намеси се Кийт.
— Никой извън тази стая не бива да научи — отчаяно настоя Джейн. — На всяка цена го пазете в тайна от татко. Ако упорствате да участвате в това безумие, все едно подписвате смъртните присъди на всички ни!
— Да не би да сте толкова слепи? Нима не разбирате защо де Уорън е дошъл в Дъмфрис? — продължи Кийт. Той е тук, за да потуши всяка искра на бунт. Неговият чичо е главен управител на Шотландия, за Бога! Дори и Брус е на страната на англичаните. Те имат съгледвачи навсякъде.
Сим и Бен се спогледаха уплашено. Бяха дали на бунтовниците само няколко овце, но и това бе достатъчно, за да ги обесят.
— Когато пристигна Кейти, още закусваха. Разбрах, че сте си дошли у дома — рече сестра им. — Дойдох да ви поздравя. — Очите й се разшириха, защото видя Джейн. — А ти какво правиш тук?
Джейн отметна глава. Надяваше се да успее да я заблуди.
— С лорд де Уорън се скарахме. Реших да се върна у дома.
— На нея не може да й се вярва — предупреди Джейн останалите, когато Кейти си тръгна. — Тя е много близка с любовницата на де Уорън. — Опита се да не обръща внимание на съжалителните погледи на братята си.
— Баща ти не биваше да те продава на този човек! — гневно заяви Магота.
— Знаеш, че нямах избор и трябваше да се съглася с временния брак. — Искаше й се да не се бе връщала вкъщи и да не бе научавала за безразсъдното поведение на Бен и Сим. Сега се чувстваше безнадеждно раздвоена.
— Сестра ми Джейн изтичала у дома при баба ми — осведоми Кейти Алисия. — Тя е пренебрегнала заповедите на лорд де Уорън!
— Твоята сестра никак не ме интересува. Лорд де Уорън ще ме отведе в Единбург. Върви и ми донеси закуската, а след това ми помогни да си опаковам багажа. — Алисия не можеше да повярва, че Съдбата най-после й се усмихваше, предоставяйки й такава невероятна възможност.
В мига, в който Кейти излезе, тя взе няколко стръка див джоджен от шкафа, където го криеше, и се запъти към Господарската кула. Промъкна се в стаята на Джейн и остави билката до чашата с вино. Отне й по-малко от минута. Сега всичко, което трябваше да направи, бе да каже на Линкс какво е замислило момичето. Глупавата курва сама играеше по свирката й.
Когато Линкс влезе в голямата зала, придружен от сестра си Джори, едва не се сблъска с Алисия. Изглежда тя го очакваше и той с усилие потисна раздразнението си.
— Милорд, искам да ви кажа нещо насаме.
— Какво има, Алисия?
Видя как стрелна Марджори с поглед.
