— Сигурна съм, че няма да искаш никой да го чуе.
Линкс едва се сдържаше да не избухне, но разбра, че няма да се отърве толкова лесно от тази жена, затова я поведе към малката стая.
— Джейн Лесли се опитва да пометне.
Линкс я сграбчи за раменете и силно я разтърси.
— Лъжеш, кучко!
— Истина е! Сестра й е намерила билката в стаята й. Опитвала се е да махне бебето с див джоджен, ала явно не е успяла и сега е отишла при баба си, за да довърши пъкленото си дело. Старата вещица помага на всяка жена в Дъмфрис, която иска да се отърве от нежелана бременност. Попитай когото искаш!
Линкс бутна Алисия настрани и закрачи към Господарската кула. Взимаше по две стъпала наведнъж. Беше заповядал на Джейн да не излиза от замъка. Ала през цялото време един тъничък гласец вътре в него му нашепваше, че тя със сигурност ще му се опълчи. Всичко друго щеше да й позволи, но да убие детето — никога!
Стаите бяха празни. Разтвори гардероба. Всичките й рокли бяха вътре. Тогава погледът му попадна върху дивия джоджен. Сърцето му изстина. Взе чашата с вино и я помириса. Стомахът му се сви. По гърба му полазиха ледени тръпки. Мигом изхвърча от стаята.
Джейн паникьосано скочи на крака, когато Линкс де Уорън влетя подобно на ангела на смъртта. Младата жена едва не припадна от страх за братята си. Как бе могъл толкова бързо да разбере за заговора им с Уилям Уолас? Линкс грабна чашата с мляко от ръката й и извика:
— Да не си посмяла!
Джейн се отпусна на стола. Краката й се разтрепериха от облекчение. Гневът му бе само към нея. Видя го как заплашително посочи баба й.
— Стара жено, ако си направила нещо, за да унищожиш детето ми, приготви се да умреш!
— Лорд де Уорън, какво приказвате? — възмутено извика Джейн.
— Ти се опитваш да махнеш детето!
— Кълна се, че това не е истина!
— Жените нямат чест!
Джейн пристъпи към него и го хвана за ръката. В мига, в който го докосна, усети страха, мъката и гнева, които се бореха в душата му. Заби нокти в плътта му, за да го накара да я изслуша.
— Линкс, кълна се в спасението на душата си, че не съм направила подобно нещо. — Сграбчи ръката му и я притисна към корема си. — Ето, почувствай го! То е живо… и расте в мен.
Когато усети как бебето ритна, зелените му очи се смекчиха. Джейн се протегна и докосна с пръсти бузата му.
— Милорд, знам колко много обичате това дете. Моля ви да разберете, че и аз го обичам с цялото си сърце и душа!
— Тогава защо си дошла тук? — гневно запита той.
— Исках да се противопоставя на заповедите ти! Миналата нощ чух любовницата ти, когато беше в стаята ти, и побеснях! Кой ме обвинява в подобно престъпление?
— Алисия и Кейти. Видях със собствените си очи билката за помятане.
— Искам да се срещна с моите обвинители.
Джейн крачеше мълчаливо до него на път за замъка. Лицето й бе бледо, ръцете й трепереха, ала стъпваше решително и твърдо. Изкачи бавно стъпалата към Господарската кула, защото вече бе доста наедряла и позагубила предишната си пъргавост.
Когато видя стръковете див джоджен, вдигна глава и погледна Линкс право в очите.
— Кълна ти се, аз не съм брала тази билка.
— И в чашата вино има от нея…
— Кейти ми донесе виното… благодаря на Бога, че не го изпих — промърмори младата жена и отново погледна Линкс в очите. — Сам ще трябва да решиш на кого да вярваш.
Тогава влезе Джори.
— И двамата изглеждате ужасно. Какво е скроила Алисия, за да се скарате така?
Буцата в гърлото на Джейн едва не я задави.
— Казала на господаря ми, че се опитвам да махна детето.
— Мили Боже, тя няма да се спре пред нищо, за да получи това, което иска. Линкс, чуй ме. Трябваше отдавна да ти кажа.
Марджори отведе Джейн до един стол.
— Седни, преди да си паднала — меко рече тя и повика брат си в съседната стая.
— Веднъж в Уигтън намерих Алисия потънала в кръв. Сама бе предизвикала помятане. Изплаших се до смърт за нея, ала тя ме увери, че всичко ще бъде наред, защото и преди го е правила. Помоли ме да не издавам тайната й. Постъпих глупаво. Обещах й.
— Дяволите да те вземат, Джори, защо не ми каза?
— Защото я съжалих, а се страхувах, че ще побеснееш, ако узнаеш истината. Но лъжите й за Джейн ме освобождават от обещанието ми да мълча.
Линкс де Уорън стисна зъби.
— Дали на този свят има жена, на която може да се вярва?
Джори потрепери, когато той изхвърча от стаята. Брат й приличаше на човек, способен на убийство.
Кейти почти бе привършила с опаковането на роклите на Алисия, когато де Уорън влезе в спалнята.
— Остави ни!
Тонът му бе толкова рязък, а очите святкаха така застрашително, че Кейти изтърва дрехата, която държеше и побърза да излезе.
Де Уорън пристъпи към въпроса без предисловие.
— Забременявала ли си, откакто сме заедно?
Алисия се вцепени. Знаеше, че това е краят.
— Забременявала ли си?
Тя се сви, сякаш я бе ударил и избъбри:
— Да, Линкс, но го загубих. Не ти казах, защото знаех колко много искаш дете.
— Значи е истина! — Пламъкът в зелените му очи се превърна в лед.
— Проклета да е Марджори де Уорън! Да изгори в Ада дано! — извика Алисия.
— Мадам, вие сте тази, която ще гори в Ада! — Погледна към сандъците, пълни с вещи, които той й бе подарил. — Ще се погрижа да ви осигуря ескорт до Единбург, или Англия, или където решите да отидете.
Алисия остана втренчена в затворената врата. Страните й пламтяха от унижение.
— Ще те унищожа — закле се Алисия, — и за целта ще използвам собствения ти братовчед!
