Марджори настоя Джейн да си легне.
— Преживя толкова тежка утрин!
— Но аз не съм болна.
— Въпреки това трябва да почиваш. Много си бледа. Ако искаш, ще остана при теб — предложи Джори.
— Ще вдигна краката си и ще изрисувам някой камък отстъпи Джейн.
— О, ще направиш ли един талисман и за мен? Робърт също има. Наистина ли вярваш, че притежава магическа сила?
— Неговият символ е келтски кон, което означава Власт. Вярвам, че талисманът може да закриля, но съдбата на Робърт зависи от самия него.
Джори се вгледа в лицето на приятелката си.
— Можеш ли да кажеш какво ще му се случи? — Бързо допря пръст до устните на Джейн. — Не, не ми казвай… Искам всичко да си остане така, както е сега.
— Колелото на живота се върти, Джори. Нещата се променят. Ще ти нарисувам една божествена двойка, която представлява свещеното единение на женската и мъжка енергия. Ще символизира необходимостта от свобода и разбирателство между двамата партньори, ако искат житейският им път да е богат и изпълнен със смисъл.
— Звучи ми идеално. От край време хората вярват на тайнствената сила на символите. Искаш ли да ти разкажа за фалическите символи на древните римляни, които бяха изобразени върху Стената на Адриан, която Робърт ми показа?
После двете се вглъбиха в рисунката и съвсем старателно избягваха темата за Линкс де Уорън и неприятната разправия. Бяха изминали няколко часа, когато на вратата тихо се почука. Джори отиде да отвори и набързо се извини, за да могат Джейн и брат й да поговорят насаме.
— Зле ли се чувстваш? — загрижено попита Линкс.
— Не… Джори смята, че трябва да почивам. Рисувах й талисман.
Де Уорън се разходи неспокойно напред-назад и отново се върна при Джейн. Явно се чувстваше неудобно от това, което възнамеряваше да каже. Накрая пъхна палци в колана си.
— Повече няма защо да се притесняваш от съперничеството с Алис Болтън. Тя си замина.
Джейн разбра, че това бе всичко, което смяташе да й каже за тази жена.
— Благодаря, че ми повярва. — Знаеше, че не й вярна напълно. Оправдаваше я просто защото нямаше доказателства за вината й. Бе направил своя избор между нея и Алисия. Но Джейн бе убедена, че дълбоко в сърцето си Линкс де Уорън не вярва на никоя жена.
— Тази сутрин се държах много грубо. — Явно искаше да й се извини. — Аз съм воин, отговарям за цяла армия. Свикнал съм да давам заповеди и те да се изпълняват без въпроси и възражения.
Дали се опитваше да й обясни характера си, или просто й съобщаваше принципите, които ръководеха живота му?
— Аз съм свикнал да бъда свободен…
Пропастта помежду им бе застрашителна. Ако не искаха да стане още по-голяма, трябваше и двамата да от стъпят. Погледът на Джейн бе привлечен от божествената двойка, която рисуваше, и изведнъж се сепна. Изображението символизираше техния съюз. Трябваше да се научат да се разбират и да си вярват.
— Предпочитам да останеш в замъка, а не да се връщаш в предишния си дом.
Джейн бе благодарна, че тонът му не бе заповеднически.
— Ще остана, милорд, и обещавам, че няма да направя нищо непредпазливо, което би могло да навреди на бебето.
И двамата бяха смутени. Но поне вече не се караха.
— Отивам в Единбург, за да се видя с губернатора на Шотландия. Тази раздяла ще ни даде възможност да си починем малко един от друг. Никога не съм възнамерявал да ви карам да се чувствате като затворничка, милейди.
— Бог да ви пази, лорд де Уорън.
Когато Линкс де Уорън пристигна с рицарите си в резиденцията на губернатора в Единбург Касъл, изненадващо узна, че Робърт Брус вече е в замъка. Доложиха за пристигането му и го поканиха да се присъедини. Само един поглед към Брус му бе достатъчен, за да разбере, че приятелят му е ядосан.
Джон де Уорън уморено му подаде ръце.
— Имам достатъчно неприятности, Линкс. Ако си дошъл да ми докладваш за още, току-виж съм се изкушил да убия пратеника.
— Кралят е освободил Комин — изръмжа Брус.
Джон де Уорън обясни обстоятелствата.
— Когато получих съобщението ти, че Андрю Мъри е избягал, той вече е подготвял бунт на север. Едуард е освободил Комин при условие, че ще потуши бунта и ще запази мира.
— За Бога, Мъри е роднина на Комин! — изруга Брус.
— Тъкмо затова Едуард го е избрал — изтъкна Джон.
— Двамата са много близки — възрази Брус. — Комин иска трона на Шотландия за себе си!
— И той не е единственият. — Джон де Уорън многозначително погледна към Робърт.
Линкс разтри брадичката си.
— Мисля, че Комин е убедил Едуард, че не е безопасно да дава прекалена свобода на Брус в Шотландия. Изтъкнал е, че твоята сила ще нарасне много, освен ако Комин не попречи. Това е любимата игра на Едуард — да насъска благородниците един срещу друг. Така спокойно ще може да си отплува за Франция.
— Вървете по дяволите и двамата! Нещата, които каза за краля, граничат с предателство — предупредително из рече Джон. — Не знам какво очаквате от мен, но аз не мога и не желая да се противопоставям на неговите заповеди.
— Искам да се изпрати официално оплакване до Едуард Плантагенет. На Комин не бива да се дава такава свобода на север. Графовете на Атол и Файф трябва да бъдат посочени за негови надзиратели.
— Предложението ти е много уместно; ще го предам на краля — неохотно се съгласи Джон.
— И другаде ли има неприятности? — обърна се Линкс към чичо си.
— Чувал ли е някой от вас за Уилям Уолас?
Брус и Линкс поклатиха отрицателно глави.
— Тук имам един доклад от Хенри Пърси, че този Уолас и банда главорези са нападнали и убили управителя на Пърси на пазара в Еър. Има заповед за арестуването му, но още не са го открили. — Джон де Уорън размаха доклада от управителя на друго графство. — Нападнали са и укрепената кула в Ланарк!
— Кой е той? — попита Линкс.
— Никой! Няма никакви земи, никакви титли!
— Не ми се иска да ви изтъквам очевидното — обади се Линкс, — но когато човек няма какво да губи, се превръща в опасен враг.
Джон де Уорън изглеждаше смутен.
— След като Едуард замине на похода във Франция, повечето от шотландските водачи ще са му се заклели във вярност, армиите им ще бъдат разпуснати, а във всяка по-голяма крепост ще бъде настанен английски гарнизон. Бях убеден, че каузата им е обречена на неуспех.
— Никога не подценявайте шотландците — нехайно заяви Робърт Брус.
Линкс де Уорън усети предупреждение в думите на приятеля си.
— Отпред е пълно с просители, а и съм затънал в море от документи. Може ли да поговорим по- късно? — помоли Джон де Уорън.
