След час пристигна пратеник, чиято поява обезпокои Линкс. Не му хареса нито съобщението, нито приносителя му. Джон де Уорън го уведомяваше, че Фиц-Уорън е получил Тортуолд Касъл. Чичо му изпращаше това известие по един от офицерите от леката кавалерия. Линкс не издаде с нищо раздразнението си от офицера. Тортуолд беше близо до крепостта Локмабън на Брус. Явно бяха изпратили куче-пазач. Появата на офицера бе сигурен знак за недоверието на краля, който замисляше да настрои всеки срещу всеки.
Довереният човек на Фиц-Уорън донесе още и лични покани, една за Линкс и две за Алисия и Марджори, да посетят Тортуолд Касъл. Де Уорън взе писмата и увери пратеника, че ще се погрижи дамите да ги получат. Той каза още, че няма да има отговор и се извърна към управителя си да го помоли за освежителни напитки. Линкс със сигурност възнамеряваше да посети Тортуолд Касъл, но тайно и без знанието на Фиц-Уорън.
Когато Кийт Лесли реши да провери къде е сестра му, тя вече бе на път за замъка. Не искаше да разбере, че го бяха помолили да я наглежда. Изигра ролята си много убедително и бе уверен, че не събуди подозренията на Джейн. От своя страна, тя пък бе толкова уклончива относно това, което прави, че Кийт нищо не разбра. Джейн отиде в кухнята и се върна с малко парче еленско. Знаеше, че не може да помоли да й дадат сурово месо, без да предизвика любопитни въпроси, а обяснението, че поради състоянието си е непрекъснато гладна, бе прието с разбиране.
На следващата сутрин взе месото, което бе посипала с маково семе, както и гърненце с мехлем от жълто ленивче за зарастване на рани. Постара се Кийт да не я види и се отправи към гората.
С разтуптяно сърце отмести клона и намери риса там, дето го бе оставила. Хвърли му месото и се отдръпна, за го изяде на спокойствие. Докато вървеше към вира, чу лекото ръмжене на звяра, който разкъсваше еленското.
Джейн вдигна двата таралежа, дошли да я видят какво прави, и ги отнесе на безопасно разстояние от водата. Междувременно успокои една подплашена кошута и ято гълъби. Когато се върна при риса, той вече дремеше.
Тогава бързо почисти раната от кръвта и калта и я покри с дебел слой от лековития мехлем. После отново я превърза, да не би рисът да го оближе.
Върна се в замъка и пак се запъти към кухнята. Подскочи виновно, когато чу Линкс да я вика по име.
— Отивам в Локмабън. Може да не се върна до утре. Всъщност се бе запътил за Тортуолд, но не искаше дори оръженосците му да знаят. — Ако се нуждаеш от нещо…
— Томас и Тафи ще се погрижат за мен.
Линкс я гледаше с толкова объркано изражение, че Джейн внезапно почувства необходимост да му обясни какво прави.
— Тъкмо отивах в кухнята. Една добра домакиня винаги трябва да знае какво приготвят готвачите.
Беше толкова хубава, че изпита желание да я докосне. Сложи пръсти под брадичката й и повдигна лицето й, докато погледите им се срещнаха.
— Някой ден от теб ще излезе много добра съпруга. — Зелените му очи блестяха закачливо.
Пулсът й се ускори. За пръв път той наистина й се усмихваше. Джейн сведе гъстите си мигли и промълви
— Милорд, вие флиртувате с мен!
— Надявам се, че ми е позволено — засмя се Линкс и докосна с устни нейните. Откри, че само това не му стига. Наведе се и нежно я целуна. После силните му ръце се сключиха около мекото й тяло и тя се притисна към него. Разтвори устните й с върха на езика си и го плъзна навътре с бавни настойчиви движения.
Горещата му жадна уста я накара да се разтрепери. Мъжкият му мирис омая сетивата й и Джейн се отдаде на целувката. Линкс засмука долната й устна, сякаш бе узряла череша, и я прегърна толкова силно, че гърдите й се смачкаха под мощното му тяло. Преди бавната целувка да свърши, вътре в нея се зароди неутолим копнеж.
Когато се разделиха, Джейн бе отмаляла от желание и възбудена от усещането, че той бе започнал да отвръща на чувствата й. Ала в същото време изпитваше облекчение, че няма да го има няколко дни, за да може тайно да се погрижи за звяра. Младата жена знаеше, че лорд де Уорън ще побеснее, ако узнае за риска, който поема.
Никога нямаше да разбере и никога нямаше да й прости.
Щеше да я заключи в стаята й до края на бременността!
Под прикритието на нощта Линкс завърза коня си и навлезе в земите на Тортуолд Касъл. Не можа обаче да намери начин да проникне вътре. Стените бяха много строго охранявани и нямаше никаква възможност да преплува рова, опасващ замъка, без да го забележат. На следващия ден препусна из околните долини и поговори с овчарите и говедарите. Слуховете за зверствата, които се вършеха в замъка, бяха много преувеличени. Едно обаче бе сигурно — омразата към английските завоеватели се разпростираше подобно на зараза. Прекара следобеда в селото на Бийток, но хората бяха подозрителни и си държаха устата затворени. Никой не се съгласи да отговори на въпросите му. Линкс осъзна, че щеше да има повече късмет, ако бе взел със себе си Джок Лесли или поне един от синовете му. Вечерта отиде в селото на Тортуолд. Там също хората бяха навъсени и явно изплашени.
Докато яздеше обратно към Дъмфрис, Линкс де Уорън се замисли за всички замъци, в които бяха настанени английски гарнизони. Там се управляваше с железен юмрук, вместо с взаимни отстъпки и съгласие. Нима англичаните бяха толкова слепи и не можеха да видят, че подобна жестокост само ще засили съпротивата на шотландците?
Линкс вярваше, че Джон де Уорън ще бъде справедлив управител, въпреки че заместниците му Ормсби и Кресингам не познаваха това качество. Но първо трябваше да се махне Фиц-Уорън от Тортуолд Касъл. Докато препускаше към дома си, небесата сякаш се разтвориха и рукна проливен дъжд. Великолепната есен беше продължила и през ноември, но зимата вече бе на прага. Отведе коня си в конюшнята на Дъмфрис с натежало сърце. Искаше неговият наследник да господства в този замък и да живее в мир и благоденствие. Надяваше се мрачното му настроение да се дължи само на приближаващата зима и студения дъжд.
Заради пороя предпочете да се качи по вътрешната стълба на Господарската кула. Когато стигна до стаите на Джейн, се поколеба. Сърцето му се изпълни с надежда, че тя ще го чуе и ще го заговори. Остана притихнал в мрака, после се реши и бавно се съблече.
Приближи до леглото и тихо попита:
— Джейн, будна ли си? — Стори му се, че чу как тя бързо пое дъх. — Не се плаши, аз съм Линкс. — Плъзна се в топлото легло и се настани до нея.
— Милорд! — ахна Джейн и се надигна.
Силните му ръце я обвиха и привлякоха надолу. Погали косата й.
— Шшт, Джейн. Заспивай!
Дишането им бе единственият звук, който нарушаваше тишината. Тялото й докосваше неговото. Джейн разбра, че ще бъде невъзможно да заспи отново. Остана неподвижна. Дългото му и силно тяло споделяше топлината й. След малко усети как ръката му се плъзва собственически по корема й. Остана да лежи там. Джейн се усмихна в мрака, чувствайки се изненадващо доволна и спокойна.
Глава 19
На сутринта се събуди сама в леглото. Не бе усетила кога си е отишъл.
