Линкс не отиде в общата баня, а предпочете да се потопи в дървената вана в стаята си, където двамата с Робърт можеха да поговорят насаме.
— Не оставяй оръжията си да ръждясат. Очаквам всеки миг да възникнат неприятности — рече Брус.
— Редовно получавам доклади от губернатора на Шотландия. Изглежда той не е осведомен за никаква заплаха.
— Неприятностите ще започнат от планинската част. От тази страна на Клайд няма да има размирици, поне засега.
— Това е заради теб. Решаващо е твоето семейство да остане вярно на Едуард, тъй като Анандейл е на стратегическо място между Англия и Шотландия.
— Съгледвачите ми докладваха, че Андрю Мъри е избягал от Честър, където кралят го бе затворил. Кланът Мъри владее Ботуел. А господството му се простира и далеч на юг. — Едуард е разположил много силен гарнизон в Ботуел Касъл — напомни му Линкс.
— Да, но те имат много здрави крепости в Мъри, Банф, Инвърнес и Рос.
— Мъри не би могъл да избяга без помощ от много високо място.
Робърт вдигна ведрото с вода и безцеремонно го изля върху приятеля си.
— Точно така!
Докато Линкс се обличаше, внимателно огледа мургавото лице на Робърт. Питаше се какво скрива Брус. Де Уорън също разполагаше със съгледвачи в посочените райони, но изглежда те не бяха толкова добри.
По време на вечерята в голямата зала Линкс веднага забеляза музикалния съпровод. Освен гайдарите, имаше пътуващи музиканти, които свиреха на арфа и си акомпанираха с дайрета. В паузата из залата сновяха пажове с купи с вода за миене на ръцете и чисти кърпи.
— Във всички тези подобрения съзирам умелата ръка на сестра ми Джори — каза той на Джейн.
— Не, милорд, вие съзирате моята умела ръка. Наредих на управителя да купи и сребърни вилици. Разбрах, че покойната кралица ги е въвела в Англия. Реших да последвам примера й и тук, в Шотландия.
Въпреки че веждите му се повдигнаха, Линкс успя да прикрие развеселените пламъчета в очите си. Изглежда лейди Джейн бе започнала много сериозно да се отнася към положението си. Застанали зад тях, Томас и Тафи се надпреварваха да изпълняват и най-малкото й желание, а тя ги награждаваше с ослепителни усмивки. Линкс не пропусна да забележи състезанието за нейното одобрение. Това навярно се дължеше на факта, че тя е негова дама, заключи той и реши да не ги обезкуражава.
Джейн непрекъснато привличаше погледа му. В красивата бяла копринена рокля и коси, които се стелеха до средата на бедрата, тя бе не по-малко привлекателна от придворните дами на крал Едуард Плантагенет. След като вечерята приключи, Линкс видя изпод полуспуснатите си клепачи как я заобиколиха мъжете. Не само братята Брус, но и двама от неговите рицари, сър Джайлс и сър Хари, не спираха да се въртят край нея.
Когато Джейн пожела на всички лека нощ, де Уорън изпадна в затруднение. Искаше да поговори с братята Брус, но в същото време го теглеше горе след Джейн. Все пак реши, че би могъл да задоволи и двете си желания. Затова каза на Робърт, че скоро ще се присъедини към него, после хвана Джейн под ръка и промърмори:
— Ще те съпроводя до стаите ти.
Когато се заизкачваха по стълбите, Линкс я погледна
— Посрещането бе изключително приятно.
— Радвам се, милорд.
Гласът й сякаш прозвуча студено и сдържано. Около Джейн отново витаеше някаква тайнственост, която навярно се дължеше на келтската й кръв.
— Останах доволен, че днес не отиде да яздиш, Джейн. Нямам намерение да ограничавам свободата ти и да ти се налагам във всичко. Просто съм загрижен за теб и за бебето.
— Благодаря. Това означава много за мен. Сега няма нарочно да пренебрегвам заповедите ти.
— Лека нощ, милорд.
— Лека нощ, Джейн — леко объркан отвърна Линкс.
Джейн не бе ходила до горския вир, откакто Линкс бе заминал да се бие за крал Едуард, така че, след като гостите им си тръгнаха на следващия ден, се облече с топли дрехи, взе си ножа, с който режеше билките, и се запъти към любимото си място. Линкс й каза, че не иска да ограничава свободата й, от което тя изпита истинско Облекчение. Винаги се бе наслаждавала на уединението.
Когато наближи вира, космите на врата й настръхнаха. Почувства, че нещо не е наред. Спря и внимателно се загледа и ослуша. Чу някакъв звук — далечен и изпълнен с отчаяние. Тръгна нататък и се озова пред един надвиснал клон. Наведе се, за да го вдигне, и се озова срещу зелените очи на риса!
Сепна се. Но тогава видя, че великолепното създание е ранено. Сърцето й се качи в гърлото. Стисна талисмана и отправи гореща молба към Бригантия. После бавно отмести клона. Една стрела се бе забила в предния крак на звяра.
Джейн се вгледа в очите му и успокояващо заговори:
— Шшт, аз ще ти помогна. Стой мирно. Ще отнема болката. — Нежно погали пухкавата козина. Когато очите на риса се замъглиха, тя разбра, че се унася и че болката е стихнала.
Остави го, за да събере листа от бяла върба, която растеше в далечния край на вира. Знаеше, че те са най доброто за кървящи рани. След това откъсна няколко големи лападови листа и загреба с тях от калта край брега. Откъсна парче от долната си риза, намокри го и се върна при раненото животно.
Много внимателно измъкна стрелата и със свито сърце видя как бликва кръвта. Почисти раната, покри я с листата на бялата върба, намаза отгоре калта и здраво и превърза с ивицата плат. През цялото време тихо напяваше успокоителна мелодия.
Утре щеше да донесе парче месо, посипано с маково семе, за да приспи ранения рис. Няколко дни щеше да го храни, докато се излекува и отново може да ходи на лов. Пусна клона с обагрените в червено листа и отиде да измие ръцете си в чистата планинска вода. В гърдите и се надигна гняв. Това бе стрела, изстреляна от лъка на някой уелсец! Знаеше обаче, че не може да се оплаче и замъка. Трябваше да запази всичко в тайна, за да спаси живота на риса.
Преди да си тръгне, Джейн извади ножа си за билки и описа магически кръг около скривалището. Докато го очертаваше, си представяше сребристосин пламък, излизащ от върха на ножа. Сега бе сигурна, че нищо не може да проникне през него.
Линкс де Уорън изпрати подпечатано послание до губернатора на Шотландия, който се бе установил в Единбург. Лейтенант Монтгомъри бе много бърз ездач и щеше още утре да бъде при чичо му. От конюшнята се откри ваше отлична гледка към гората оттатък ливадата и Линкс съвсем ясно видя как Джейн изчезва между дърветата.
Първото му желание бе да изпрати Тафи след нея, но оръженосецът не се виждаше никъде. Зърна Кийт, брат на Джейн, и му посочи към дърветата.
— Тя е при вира, милорд. Ходи в гората още от малка.
— Да, за пръв път я срещнах там, но ще се чувствам по-спокоен, ако все пак я наглеждаш.
Кийт, който искрено харесваше де Уорън, обеща, че ще го прави.
