Брак за една година

Джейн бе изненадана, че Линкс не побърза да отнесе сина й, за да го покаже на Робърт и братята му. Тя му бе дала възможност за това, но изглежда той предпочиташе да остане в стаята й.

Дали проявяваше обикновена любезност, или наистина най-после бе привлякла вниманието му? Ако бе така, трябваше да благодари единствено на Джори. Съветите й се оказаха безценни. „Мъжете не уважават кротките и покорни жени, не и истинските мъже. Те харесват решителните и дори малко разпуснатите.“

Припомни си още от наставленията на Джори: „Тогава трябва да се превърнеш в предизвикателство за него…“ Джейн се усмихна. Нима Линкс току-що не бе признал, че най- обича предизвикателството и че избликът й на непокорство я прави много привлекателна? Младата жена сведе дългите си ресници. Гласът му май бе станал дрезгав. Навярно от желание. „Мъжете искат това, което не могат да имат.“ Дали да не се опита да бъде и „малко разпусната“?

Предницата на роклята й се разтваряше и затваряше, за да кърми по-лесно. Нарочно я остави разтворена и изви ръце назад, за да се разкопчае. Престори си, че й е трудно и крадешком се усмихна, тъй като видя как Линкс оставя сина си в люлката и се насочва към нея. Остана е гръб, но знаеше, че тъй като е много по-висок, спокойно вижда полуголите й гърди.

Когато пръстите му докоснаха голата кожа на гърба й, Джейн пое дълбоко дъх, което не убягна на Линкс. Почувства се напълно възнаградена, когато той отметна косите й и прилепи устни до тила й. Дали бе от благодарност, или от желание? Младата жена реши да разбере.

Наведе се назад към него и веднага усети твърдата му мъжественост до мекото си задниче. Преструвайки се, че не е забелязала нищо, се освободи от роклята и отиде да налее розова вода в купата. Линкс я последва. Усети как ръцете му обхващат раменете й и се плъзгат надолу. Ризата й се свлече. Остана гола до кръста. Когато устните му докоснаха кожата й, прелестни тръпки пробягаха по гърба й. Обърна се, за да го погледне през рамо и очите им се срещнаха.

Линкс повдигна косата й и Джейн видя зеления огън. Де Уорън разтри копринената маса до бузата си и вдъхна аромата й.

— Искам да се увия с косите ти. Толкова са меки и лъскави, че ме възбуждат до полуда — дрезгаво рече той.

Джейн бавно се извърна с лице към него. Погледът му мигновено бе привлечен от гърдите й. Безмълвно и съблазнително тя му подаде гърдата — леко безсрамна и чувствена покана. Линкс я взе, потопи я в купата с розова вода и с нежни и любящи ръце изми красивите й гърди.

От устните на Джейн се изтръгна тих стон. Тя цялата потръпна от невероятната наслада, която се разля по тялото й. Докосването му бе сладко мъчение, дразнещо и възбуждащо. Очите й се замъглиха от желание. Докато Линкс сушеше гърдите й с кърпата, докосването на грубия плат я накара да изкрещи от удоволствие. Усети как зърната й се втвърдяват. С плавно движение повдигна капака на едно малко гърне.

— Какво е това? — попита Линкс.

— Глицерин… Слагам по една капка върху всяко зърно, за да бъдат меки. — Видя как зениците му се разширяват.

— Позволи ми аз да го направя — прегракнало рече той.

— Щом ти доставя удоволствие…

Младата жена знаеше, че на нея със сигурност щеше да и достави. И най-лекото му докосване я караше да тръпне от копнеж и желание.

Когато той докосна с пръст зърното й, видя, че едва се сдържа. Не бе подготвена обаче за реакцията на собственото си тяло. Пръстът му се премести на другата гърда и Джейн усети влага между краката си. Центърът на нейната женственост потръпна в прекрасна отмала. Видя как погледът му се спря на устните й и разбра, че в следващия миг ще я вземе в прегръдките си и ще я целуне.

Припомни си един от съветите на Джори. „Откажи му и той ще преобърне небето и земята, за да те спечели.“ Бе зажадняла за целувките му, но реши да му позволи само една, колкото да разпали апетита му. Устните й се разтвориха под неговите и тя го посрещна със страстно нетърпение. В мига, в който устните му я превзеха, Джейн осъзна, че той е този, който се владее, а не тя.

Линкс не се отдръпна и целувката им се задълбочи, с настойчивост и сила, които нито един от двамата не бе познал преди. Тя тихо извика, отдръпна се бързо от него и измъкна от гардероба нова рокля.

— Трябва да побързаме, милорд, никак не е възпитано да караме гостите да ни чакат толкова дълго.

* * *

Когато Линкс слезе по стълбите със сина си на ръце, избухнаха шумни аплодисменти.

Джейн тутакси се намери във въздуха, понесена от яките ръце на Робърт Брус, който звучно я целуна по устата.

— Добре се справи, Джейн! — Взе детето от Линкс, отви шала и го огледа. — На мен ми прилича на малко рисче… Осъзнаваш ли, че той е шотландец?

До този миг Линкс не се бе замислял за това.

— Донесох му великолепна люлка, при условие че го кръстиш на мен.

Линкс си взе сина.

— Той вече си има люлка, пазих я през целия път от Единбург до тук, а името му е Линкълн де Уорън Трети.

Джейн застана между двамата.

— Ще има две люлки — едната горе в детската стая и другата долу в залата. А името му ще бъде Линкълн Робърт де Уорън.

Робърт шляпна приятеля си по гърба.

— Хо! Виждам, че тази умница вече управлява тук.

Найджъл и Алекс закрещяха в един глас.

— По-добре овладей положението, иначе ще ти прекара халка през носа и ще те разхожда наоколо като бик за разплод.

— Хайде да седнем на масата и да започнем с тостовете! — предложи Томас Брус.

Марджори седна до Джейн.

— Можем да вдигнем тост със сладко вино. Има много подправки и сигурно ще ти хареса.

— Малцовото уиски не е достатъчно добро за теб, така ли, Джори? — подразни я Томас.

— Аз много харесах някои шотландски неща, ала уискито не е сред тях.

Линкс остави бебето в люлката и всички се отдадоха на приятната вечеря в компанията на братята Брус. Наследникът на де Уорън проспа в пълно блаженство шумните наздравици и гръмогласния смях. Когато всички се наситиха, Джори даде знак на Тафи, който донесе огромна камара подаръци от Свети Николас.

Всеки подарък носеше името на този, за когото е предназначен. Повечето мъже намериха в пакетите кинжали или малки ками. Само Робърт Брус откри парче панделка, върху която бяха нанизани коледни звънчета. Завъртя дрънкулката в ръце. Питаше се къде е виждал подобен предмет. Когато се сети, бързо пъхна подаръка си в кесията и избухна в такъв силен смях, че по страните му се търкулнаха няколко сълзи. Джори остана доволна от реакцията му, макар че скромно бе свела глава и не поглеждаше към него.

Всички очи се насочиха към Джейн и нейния подарък. Още не го бе отворила. Вече няколко дни по заповед на Марджори шивачките в замъка усилено работеха върху една рокля, която щеше да подчертае слабата фигура на Джейн. Дрехата бе от жълто кадифе с дълги ръкави, подплатени с бял сатен. Ниско изрязаното деколте бе поръбено с широка панделка, върху която бяха пришити малки сребристобели перли.

Джейн ахна и се обля в сълзи.

— О, Джори, това е най-красивата рокля, която някога съм виждала! Как ще мога да ти се отблагодаря?

— Като я облечеш утре и заемеш полагащото ти се място на домакиня на Дъмфрис Касъл.

Братята Брус я подкрепиха от сърце и я увериха, че тя е най-красивата майка в Шотландия.