Илиада

в чест на убит пълководец272 — триножник или пък робиня,
тъй край града на Приама двамината трижди кръжиха [165]
в луда гонитба, а всички безсмъртни ги гледаха зорко. Пръв заговори бащата на хората и боговете:
„Ужас! С очите си виждам героя любимец, преследван
около Троя. Сърцето ми тежко более за Хектор,
който гореше за мене безбройни бедра от говеда [170]
там по билата на Ида, прочута с клисури, а също
върху стената троянска.273 Но ето Ахил богоравен
с бързи нозе го преследва покрай крепостта на Приама.
Хайде сега, богове, разсъдете добре и решете:
трябва ли Хектор от смърт да запазим, или да оставим той от Ахила в двубой да загине, макар и безстрашен.“ [175]
А светлоока богиня Атина тогава му каза:
„Ти, чернооблачни, мълниевержецо татко, що думаш?
Искаш ли смъртен човек, от съдбата отдавна обречен,
ти да изтръгнеш обратно сега от смъртта безпощадна? [180]
Действувай! Никой от нас боговете това не приема.“ Облакосборецът Зевс й във отговор рече веднага:
„Мило дете, Тритогения! Смела бъди! Сериозно
аз не говоря: желая да бъда към теб благосклонен.
Всичко стори, не забравяй, каквото сама си намислиш!“ [185]
Тъй каза Зевс и подтикна Атина, отдавна готова.
С устрем се спусна Палада от стръмния връх олимпийски.
А пък Ахил бързоног непрестанно преследваше Хектор,
както зло куче сподиря еленче далеч в планината
през долини и гори, от леговище щом го изкара. [190]
Даже когато еленчето в гъсти шубраци се крие,
кучето души и тича усърдно, догдето го хване,
тъй не избягна и Хектор от бързия син на Пелея.
Колкото пъти се втурваше той към Дарданските порти,
искайки близо да дойде до кулите здраво сградени, [195]
за да го бранят отгоре със свойте стрели и войските, толкова пъти Ахил го надтича и върна обратно
пак към полето, а сам откъм Троя неспирно търчеше.
Както не можеш насън да догониш, когото си погнал:
нито той смогва да тича и нито пък ти да го стигнеш, тъй нито Хектор избяга и нито Ахил го догони. [200]
Щеше ли Хектор смъртта и съдбата сега да отбегне,
ако не бе се явил Аполон за последна подкрепа,
смелост не бе му внушил и не сторил нозете му бързи?
Знак на войските Ахил богоравен с главата си даде: никой стрелите си остри не трябва по Хектор да хвърля: славата друг да му вземе, а той да пристигне след него. Щом за четвърти път те доближиха рекичките струйни, [205]
Зевс олимпийски тогава опъна везните си златни:
сложи в блюдата два жребия смъртни, донасящи горест: [210]
беше един за Ахила, а другият беше за Хектор.
Вдигна везните в средата и падна ден смъртен за Хектор:
блюдото тръгна към Хадес: и Феб изостави героя.
А светлоока богиня Атина дойде при Ахила,
близо до него застана и думи крилати му каза: [215]
„Аз се надявам най-сетне, любимецо Зевсов Ахиле,
че ще дадем на ахейците слава голяма във стана,
след като Хектор убием, макар ненаситен във битки.
Повече няма да може от двама ни той да избяга,
даже и сам Аполон да се грижи и труди за него [220]
и да се валя274 в нозете на егидодържеца Зевса.
Хайде сега се поспри, отдъхни си! Сама ще отида
да го предумам да влезе във бой ръкопашен със тебе.“
Тъй рече мъдра Атина, Ахил я послуша със радост,
спря се облегнат на своето копие с меден завършък. [225]
Тя го веднага напусна, забърза към Хектор божествен,
на Деифоба подобна по външност и глас непресекващ.
Близо до него застана и думи крилати му каза:
„Мили мой! Бързият син на Пелея те мъчи безкрайно,
край крепостта на Приама с нозе неуморни те гони. [230]
Хайде да спрем, да го чакаме и да го двама отблъснем}“
А шлемовеецът, славният Хектор така й отвърна:
„Ти, Деифобе, и по-рано бе ми най-свиден от всички
братя, родени от майка Хекуба и татко Приама.
Искрено смятам, че още по-много от днес ще те тача, [235]
тъй като щом ме видя, осмели се при мене да дойдеш
вън от стените защитни, а другите вътре остават.“
А совоока богиня Атина така му продума:
„Брате мой! Нашият татко и нашата майка почтена
сграбчваха мойте колени, а също и много другари молеха там да остана: от ужас трепереха цели! [240]
Ала сърцето ми беше обзето от мъка несносна.
Смело сега да се бием и копия нека не жалим,
двамата нека да видим дали нас Ахил ще убие
и ще откара при гладките кораби кървава плячка, [245]
или пък той ще загине от твоето копие остро.“
Каза Атина това и коварно напред го поведе.
Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени, Хектор, велик шлемовеец, така на Ахил проговори: