Илиада

горещи.
Пазвите тя си разтвори, с ръка си гърдата повдигна. [80]
леейки сълзи обилни, продума му думи крилати:
„Хекторе, рожбо! Смили се над мене, гръдта ми почитай, ако съм спирала нявга със нея плача ти детински!
Чедо обично, това си спомни, враговете отблъсвай,
тук зад стените запазен; извън не оставай самичък! [85]
Дръзкият щом те убие, рождена ми, свидна издънко,
няма на смъртното ложе да мога аз теб да оплача,
нито пък твойта богата съпруга! От нас надалече,
в стана аргийски ще бъдеш разкъсан от кучета бързи!“
Двамата плачеха тъй и викаха любимото чедо, [90]
жарко го молеха, но не склониха сърцето на Хектор:
чакаше той да пристигне Ахил исполински наблизо.
Както лют змей в планините, наситен със билки отровни,
в свойто леговище пътник издебва; от ярост обхванат,
грозно се взира със поглед разискрен, пред входа се вие; [95]
също тъй Хектор стоеше с негаснеща злоба в душата,
щита си бляскав опрял до издадена крепостна кула.
Горко въздъхна и рече на свойто сърце благородно:
„Тежко ми! Вляза ли само през портите в градската крепост,
пръв ще ме срещне със укори Полидамант всепочитан, който наръчваше аз във града да възвърна троянци [100]
в кобната нощ, щом Ахил богоравен за бой се надигна.
Аз не послушах съвета, а щеше да бъде от полза.
Тъй като вече погубих войската със моята глупост,
аз се боя от троянци и от дългополи троянки, [105]
да не би някога някой по-долен от мене да каже:
«Хектор, подведен от своята сила, погуби народа!»
Тъй ще говорят, а много по-харно ще бъде за мене
в бой да убия Ахила и после назад да се върна
или геройски да падна от него пред нашата крепост. Или пък щита изпъкнал и шлема си тежък да снема [110]
наземи, моето копие сам на зида да облегна,
па да се втурна смирено така при Ахил превъзходен,
за да му кажа, че връщам Елена и заедно с нея
всички богатства, които със кухите кораби в Троя [115]
цар Александър докара — причина за нашата свада.
Тях да дадем на Атриди, а да разделим със ахейци
другите ценни богатства, които градът притежава.
После да взема аз клетва свещена от нашите старци
нищо от тях да не скрият и да поделят на две части всички имоти, които във нашия град се намират. [120]
Ала защо се вълнува душата ми с мисли такива?
Няма да ида молител и няма той мен да пожали,
почит не ще ми окаже, но в миг ще ме ядно убие
като жена беззащитна, щом аз без доспехи отида. [125]
Никак не бива сега да говорим за щяло не щяло,269
както си бъбрят, когато се срещнат девойка и момък,
както девойка и момък, когато се срещнат, си бъбрят. Много по-редно ще бъде веднага във битка да влезем.
Нека узнаем кому Олимпиецът слава подготвя.“ [130]
Той разсъждаваше тъй, а към него Ахил се отправи, истински бог Ениалий, опасен във бой шлемовеец,
страшният прът пелионски размахал над своето дясно
рамо, и святкаше мед върху него, подобно на блясък
от разгорели огньове или от изгряващо слънце. [135]
Хектор изтръпна, когато го зърна: загуби той смелост
да го дочака и почна да бяга, подмина вратите.
Хукна Пелид подир него, уверен в нозете си буйни.
Както планински сокол-хищник, най-бързолетната птица,
мигом се спуска след гълъб, треперещ безспир [140]
от боязън, който се стрелва встрани, но соколът със писък пронизен
жертвата вече настига с ламтеж да я сграбчи със нокти: тъй и Ахил устремено летеше, а тичаше Хектор
край крепостта на троянци, размахал нозе вихробежни.
Все край смокинята дива,270 открита за вятър, [145]
и хълма,
все по коларския път край стената се носеха двама. Стигнаха скоро до две дивноструйни речици,271 чиито извори изпод Скамандър дълбоковъртежен клокочат.
Вряла вода от единия блика и пара се вдига,
както високо се вие пушилка от огън разпален. Другият даже и лете се лее студен и сравняван [150]
с лед от вода или сняг мразовит, или дребна градушка. Имаше близо до тях две удобни, широки перални,
с камъни гладки постлани, в които перяха блестящи
дрехи съпруги троянски и техните щерки красиви [155]
в мирните дни, преди още чедата ахейски да дойдат.
Двама търчаха: единият бяга, а другият гони.
Храбър мъж бягаше с устрем, преследван от още по-храбър.
Те се домогваха не за животно и бикова кожа,
давани щедра награда на вихреноноги бегачи: [160]
тичаха те за живота на конесмирителя Хектор.
Както в галоп префучават край стълба повратен победни еднокопитни коне: и голяма награда ги чака