Илиада

да се изчакват и питат кой жив е успял да избяга,
кой е погинал във боя. В града се завтурна възрадван всеки троянец, когото нозе и колени спасиха. [610]

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ПЕСЕНУБИВАНЕ НА ХЕКТОР

Както плашливи елени троянци побягнаха в Троя,
бършеха своята пот, прислонени със гръб към стените, пиеха хладна вода и гасяха си лютата жажда.
С щитове на раменете ахейци зида приближиха.266
Хектор Приамов, обвързан с окови от гибелна орис, [5]
сам на полето остана пред Троя и Скейските порти.
Феб Аполон267 пък продума такива слова на Ахила:
„Сине Пелеев, защо ме преследваш с нозете си бързи, смъртен бидейки, безсмъртния как си подгонил? Навярно
ти не позна, че съм бог! Затова непрестанно беснееш. [10]
Вече забрави троянци, които обърна във бягство.
Те във града се укриха, а ти настрани се отплесна.
Няма ти мен да убиеш, смъртта не е властна над мене.“ Върло разсърден, Ахил бързоног му отвърна веднага:
„Далекострелецо, ти най-злосторен от всички безсмъртни [15]
мен заблуди и отби от стените, а още мнозина
щяха земята да гризат, преди да са стигнали Троя.
Днеска отне ми велика прослава, а тях ги избави
лесно, че тебе не стряска дори и възмездие бъдно.
Как бих ти аз отмъстил, ако беше по моите сили!“ [20]
Тъй каза гордият син на Пелея и хукна към Троя.
Както препуска жребец, с колесница победа донасящ,
който стремглаво лети по полето, подскачайки леко,
тъй и Ахил запремята чевръсти нозе и колени.
Пръв сред троянци Приам го съгледа с очи престарели как през полето се носи, сияещ подобно звездата, [25]
дето наесен изгрява: лъчите й ярко искрящи
бляскат сред звездния рой надалече във мрака среднощен — Кучето на Ориона по име я всички наричат.
Между звездите най-светла, тя лоша поличба вещае, винаги огнена жега донася на клетите смъртни; [30]
тъй и медта на гърдите Ахилови силно блестеше.
Старецът почна да плаче, ръцете си вдигна нагоре,
с тях си заудря главата, заохка дълбоко и викна,
молещ сина си обичен, но той пред вратите остана, [35]
пламнал от страстно желание да се сражава с Ахила. Старецът жално продума, протегнал ръце към сина си:
„Хекторе, чедо любимо! Не чакай в полето Ахила
сам от другари отлъчен, та скоро смъртта да не срещнеш,
паднал сразен от Пелида, защото е много по-мощен. Дръзкият! На боговете той толкова мил ако беше, [40]
колкото мил е на мене, месата му щяха да ръфат
псета и птици: и би отлетяла скръбта от гръдта ми.
Той ме лиши от тъй много на брой синове благородни:
в битки погуби едни, а из острови други продаде.268 [45]
Днеска и двете си свидни чеда Ликаон с Полидора
тука не мога да зърна сред сбраните вече троянци.
Тях ми роди Лаотоя, най-лична жена сред жените.
Ако са живи във плен на ахейци, безспорно след време
ще ги откупя със мед и със злато: домът ми е пълен. Алт, знаменитият старец, на щерка си даде богатства. [50]
Ако пък вече са мъртви, прибрани в двореца на Хадес, тежко за мене и майка им — техни родители клети!
Все пак войските троянски прежалили биха ги бързо,
стига ти сам да не паднеш, убит от Ахила Пелеев. [55]
Чедо любимо! Върни се в града, за да браниш оттука
всички троянци и свидни троянки; със слава голяма
ти не дарявай Ахила: живота си скъп не погубвай!
Имай и милост към мене, догдето все още живея
клет и нещастен, когото на прага на тъжната старост Зевс ще погуби жестоко, ще видя злини многобройни: [60]
в бой синове повалени и щерки отвлечени в робство,
спални чертози разбити, без жалост невръстни дечица хвърлени в кръв на земята в разгара на лютата битка,
влачени мили снахи от ръце на свирепи ахейци. [65]
Мене най-сетне ще мъкнат до предните порти на двора кучета стръвни, когато душата от моето тяло
някой противник изтръгне със удар на мед островърха — псетата, дето съм хранил от мойта трапеза в двореца,
верни пазачи да бъдат. Те моята кръв ще изпият, [70]
бесни на двора ще легнат. На младия всичко прилича,
даже мъртъв да падне, пронизан от копие остро,
целият труп е прекрасен, където да бъде оголен!
Ала глава беловласа, брада побеляла и срамни
части на старец убит, осквернявани алчно от псета — няма по-горестна гледка в живота за клетите смъртни!“ Старецът тъй го помоли, заскубал косите си бели [75]
трескаво с двете ръце, но не трогна сърцето на Хектор. Майката също заплака, проливайки сълзи