Илиада

мнозина,
тъй и Ахил предизвика тревога и скръб у троянци. [525]
Беше застанал Приам престарял на свещената кула.
Той забеляза Ахила огромен, а всички троянци
бягаха в ужас от него, изгубили всякаква смелост.
С тъжна въздишка се смъкна от кулата той на земята,
силно извика на славните стражи при градските порти: [530]
„Дръжте отворени цели вратите, догдето не влязат
в нашата крепост войските, обърнати в бягство:
отблизо стръвно Ахил ги преследва; допускам, че зло ще се
случи!
След като зад крепостта се укрият и дъх си поемат,
пак затворете вратите, които тъй плътно прилягат. [535]
Плаша се да не нахълта в града ни мъжът смъртоносец.“
Стражата дръпна подпорите, бързо вратите отвори:
лъч за спасение бяха откритите порти. Отсреща
бог Аполон се затича от мор да запази троянци.
Право търчаха в тълпи към високия зид и към своя град от полето, покрити със пепел, терзани от люта [540]
жажда. А бурно Ахил ги догонваше с копие. Ярост
бясна в сърцето му вреше. И той се стремеше към слава.
Щяха ахейци да вземат и високопортната Троя,
феб Аполон да не беше подтикнал към бой Агенора, [545]
син Антеноров божествен, герой безупречен и силен.
Богът му вдъхна юначност, застана наблизо до него,
скрит зад прочутия дъб и забулен в мъгла непрогледна,
за да отблъсва от него жестоките, гибелни Кери.
Щом Агенор забеляза Ахил, градове разрушаващ, [550]
спря и зачака; сърцето му лудо започна да бие.
Тежко въздъхнал, той каза на свойта душа благородна:
„Горко ми! Ако побягна пред мощния син на Пелея,
както се юрнаха всички към Троя, от ужас обзети,
той ще ме сграбчи и обезглави като жалък страхливец. Ако ли аз ги оставя да тичат сега пред Ахила, [555]
после самичък се втурна далече от яката крепост,
право в полето троянско265 и стигна най-сетне със мъка
в Ида и там се укрия из нейните урви и храсти;
след като аз се изкъпя в реката и смъкна потта си, бих се по тъмно завърнал отново в свещената Троя. [560]
Ала защо се вълнува душата ми с мисли такива?
Той ще ме види, щом хукна далеч от града из полето,
ще ме подгони с нозете си бързи и сам ще ме хване.
Няма тогава да бъда спасен от смъртта и съдбата: всички човеци Ахил надминава по своята сила. [565]
Трябва сега да се срещна със него край градската крепост: сигур и той има тяло, от острата мед наранимо,
само една е душата у него и смъртен го смятат
хората, но Олимпиецът Зевс го венчава със слава.“ [570]
Тъй рече и се приготви да чака Ахила Пелеев,
че във сърцето си храбро желаеше да се сражава.
Както пантера излиза от гъсти планински усои
срещу ловеца направо и никак не трепва духът й,
в бяг се не впуска, когато лай кучешки вече дочува; [575]
ако ловецът със копие или стрела я улучи,
даже пронизана, тя в своя бяс не напуща борбата,
без да разкъса ловеца или пък сама да загине;
тъй Агенор богоравен, отличният син Антеноров,
не пожела да избяга, преди да се бие с Ахила. [580]
Сръчно намести пред себе си щита, всестранно закръглен,
с копие той към героя замахна и викна гръмливо:
„Ти се надяваш, пресветли Ахиле, в душата си горда
днес да разсипеш на пепел града на юначни троянци.
Много ще има, глупако, ти още да патиш за него! [585]
Сбрани сме ний многобройни и силни троянски смелчаци
в битка да браним родители мили, деца и съпруги
заедно с Троя. А ти ще намериш тук своята гибел,
въпреки че си безстрашен и дързък в сражения воин.“
Каза и острото копие метна с ръката си тежка [590]
и под едното коляно улучи Ахила в пищяла;
грозно дрънчене издаде оловният нов наколенник,
медното копие мигом отскочи, щом в него удари,
без да пробие, че божият дар задържа острието.
Втори нападна синът на Пелей Агенора божествен, [595]
но Аполон му не даде сега да спечели прослава —
той Агенора измъкна, покри го с мъгла непрогледна,
после го прати, съвсем непокътнат, далече от боя.
Богът с лукавство отвлече Ахила встрани от троянци:
уподобил се по всичко на смъртния вожд Агенора. Бягаше Феб пред Ахила, а той го преследваше вихром; [600]
дълго го гони така из полето, богато с пшеница,
все към Скамандър дълбоковъртопен насочвайки бога,
тичащ наблизо пред него и тъй го подмамващ със хитрост
да се надява Ахил, че с нозете си в миг ще го стигне. [605]
В същото време троянци безредно побягнаха с радост,
в градската крепост стълпени: градът се изпълни с войници.
Вече не смееха вън от стените на Троя да спират,