Илиада

«Хефесте! Никой безсмъртен не може със теб да се мери! Сам аз не бих се сражавал със тебе, щом огън издишваш. Спри ти враждата! И нека Ахил от града да изгони
всички троянци! Защо ми е тази борба и защита?»260 [360]
Рече реката, горейки; кипяха водите й бистри.
Както котел издълбоко клокочи над огън огромен,
щом като в него стопяват сланина от вепър охранен,
целият ври и къркори, че сухи дърва го нагряват,
тъй и реката във огън пламтеше, кипеше в мехури. Вече не можеше тя да тече и се спря неподвижна, [365]
зле я терзаеше с пара премъдрият Хефест. На Хера
Ксант се замоли сърдечно и думи крилати й каза:
«Херо! Защо ли синът ти все мене преследва и мъчи?
Аз не съм толкова много виновен пред тебе, богиньо, колкото други безсмъртни, които подкрепят троянци. [370]
Аз съм готов да прекъсна борбата, щом ти заповядваш,
ала и той да престане! Освен това аз се заклевам:
никога да не отблъсвам злокобния ден от троянци,
даже и цялата Троя да лумне във огън опасен, [375]
щом я подпалят след време безстрашните рожби ахейски.»
А белоръката Хера богиня, изслушала всичко,
тутакси тъй заговори на Хефест, сина си обичен:
«Хефесте, сине прочут! Откажи се от боя! Не бива
тъй безпощадно безсмъртен за смъртни да се изтезава!» [380]
Каза. И Хефест във миг изгаси разбеснелия пламък:
тръгна отново вълната във своето китно корито.
Щом като Ксант усмири яростта си, утихна и Хефест.
Хера богиня, макар разгневена, ги бе укротила.
Свада жестока и тежка избухна сред други безсмъртни. [385]
Пориви с разни подбуди гъмжаха в гърдите им вечни.
С грохот се счепкаха върло, гърмеше земята обширна,
стенеше с тътен небето безкрайно. В Олимп разположен,
Зевс го дочу и сърцето му в миг се усмихна със радост,
тъй като беше видял богове да се втурват във боя. [390]
Сбрани безсмъртните, дълго в бездействие там не стояха.
Пръв връхлетя на Атина сам щиторушителят Арес.
Копие медно размахал, той думи обидни й хвърли:
«Кучешка мухо!261 Ти пак боговете насъскваш към битка!
Пълна с неистова дързост, къде тая злост те отвежда? [395]
Или не помниш ти как Диомеда Тидеев подтикна
с мен да се бие и острото копие явно му грабна,
право към мен го насочи, разкъса ми дивната кожа.
Мисля, че днес ще платиш за злините, които ми стори.»
Рече и с гняв я удари в реснистата страшна егида, [400]
дето и мълния грозна на Зевса не би я пробила.
Арес, оцапан във кърви, я шибна със копие дълго.
Малко отстъпи Атина, с ръката си мощна повдигна
камък огромен, възчерен и ръбест, лежащ на полето,
който мъжете поставиха нявга за синор на нива. [405]
В шията с него удари тя Арес, сломи го напълно.
Той се на седем пелетра262 простря, напраши си косата,
звъннаха с екот доспехи, засмя се Атина Палада,
па самохвално крилати слова наговори на Арес:
«Глупав безумец! До днес не можа да узнаеш ти [410]
колко аз съм по-горна от тебе и с мен се сравняваш все още!
Тъй ще изкупиш най-лютите клетви на своята майка;
гневна, тя зло ти замисля, че ти изостави ахейци,
а пък усърдно помагаш на гордите духом троянци.»
Тъй каза и си отметна от него очите блестящи, [415]
но Афродита прихвана ръката на Арес, застенал тежко,
встрани го поведе — той с мъка във свяст се възвърна.
Щом белоръката Хера богиня видя Афродита,
тутакси думи крилати продума на мъдра Атина:
«Горко ни, дъще всесилна на егидодържеца Зевса! [420]
Ето безсрамната кучка извежда убиеца Арес
през суматохата дива на боя. Преследвай я скоро!»
Рече така; и Атина забърза със радост в душата.
Стигна Киприда, с ръката си мощна я хласна в гърдите:
на Афродита във миг колене и сърце отмаляха. [425]
Тъй се простряха двамина безсмъртни на плодната почва,
а самохвално Атина с крилати слова се провикна:
«Трябваше всички безсмъртни, които подкрепят троянци,
щом се отправят във бой с броненосните воини аргийци,
тъй дръзновени и твърди да бъдат като Афродита, [430]
в помощ на Арес дошла срещу моята сила открито,
щяхме сами да завършим съдбовната битка отдавна,
сринали вече добре изградената крепост на Троя.»
Каза. Засмя се в ответ белораменна Хера богиня.
А Посейдон земетръсец продума на Феб Аполона: [435]
«Феб Аполоне, защо настрана да стоим; не е редно,
другите щом се сражават. А срамно ще бъде без битка
да се завърнем в Олимп, във дома меднопрагов на Зевса!
Хайде подхващай, понеже по-млад си на възраст от мене!
Пръв аз не бива да почна: по-стар съм и повече зная. [440]