Илиада

докато дишаше още. Ахил на гърдите му скочи,
сне му доспехите бойни и гордо така се провикна:
«Тъй да лежиш! Не е лесно за тебе да влизаш във битка
с рожби на Зевс велемощен, макар на река да си чедо. Казваше, че си роден от реката, широко струяща, [185]
аз пък съм горд и се хваля с рода си от Зевса преславен. Мен ме роди предводител на много мъже мирмидонци,
син на Еака, Пелей! А Еак произхожда от Зевса.
Както е Зевс по-могъщ от реките, потекли в морето, тъй е по-силен родът на Кронида от речните рожби. [190]
Днес е до тебе велика река, но едва ли ще може
да ти помогне, че няма тя право със Зевс да воюва.
С него не дръзва и мощният цар Ахелой259 да се мери:
нито дори Океанът безкраен, течащ надълбоко, [195]
а пък от него се пълнят реките и всички морета,
всичките извори бистри и всичките кладенци хладни.
Ала и той се бои от страхотния мълниен трясък,
дело на Зевса всесилен, когато гърми от небето.»
Медното копие в миг от брега канарист той издърпа: Астеропея, когото бе вече погубил, остави [200]
проснат на речния пясък и черни вълни го заляха.
Алчни змиорки и риби нападнаха мъртвото тяло,
бялата бъбречна лой му гризяха и гълтаха стръвно.
После Ахил се отправи против конеборци пеонци. [205]
В настръх те бягаха вече към Ксант със въртопите буйни, щом като бяха видели най-храбрия воин погинал
в лютата битка, сломен от замаха на меча Ахилов.
Там Еакид умъртви Терсилоха, Мидона и Мнеса,
Трасия и Астипила, и Ения, и Офелеста. [210]
Щеше и още пеонци Ахил бързоног да избие,
ако не бе разярена реката дълбоковъртопна.
С образ на мъж тя му викна от водовъртежа разпенен:
«Ти надминаваш по сила и дързост мъжете, Ахиле,
винаги теб защищават във бой боговете безсмъртни. [215]
Ако Кронид ти е дал да погубиш напълно троянци,
ти ги изкарай от мен и свирепствувай само в полето.
Моите бистри вълни са задръстени с трупове много,
вече не мога да вливам води във морето свещено:
пътя ми мъртви заприщват, а ти непрестанно убиваш. Спри се най-сетне, водачо народен! Обхваща ме ужас!» [220]
А бързоногият син на Пелея му в отговор рече:
«Хранен от Зевса Скамандре, ще стане тъй, както нареждаш!
Няма обаче да спра да изтребвам надменни троянци,
в Троя преди да ги втикна и Хектора в бой да изпитам, [225]
мене ли той ще убие безмилостно или аз него.»
Каза и с ярост нападна троянци, подобен на демон.
Към Аполон се обърна реката дълбоковъртопна:
«Сребърнолъки потомче на Зевса, съвета Кронидов
ти не изпълни нарочно, а той заповяда най-строго [230]
сам при троянци да бъдеш и в бой да ги браниш,
догдето късната вечер не падне и мрак не покрие земята.»
Копиеборецът славен Ахил от брега всред реката
скочи стремглаво, а тя се надигна, с вълни забушува,
грохотно в миг заклокочи и трупове много повлече, плътно натрупани в нея, избити от вожда Ахила. [235]
Тя на брега ги изхвърли, подобно на бик разбучана,
живите грижно запази във свойто корито красиво,
скривайки всички припряно в дълбоки, големи подмоли.
Страшна вълна разкипяна настигна Ахила Пелеев; [240]
падайки, бурната струя се блъсна във щита му с грохот; вече не можеше никак той прав на нозе да остане.
Вкопчи се в миг със ръцете за бряст разклонен и огромен: той се из корен изтръгна и срина брега непристъпен;
с гъстите клони задръсти водите, препречи реката, цял се събори във нея. Ахил от въртопа излезе, [245]
в уплах се втурна да бяга в полето с нозете си бързи. Богът велик се не спря, а след него се впусна настръхнал, целият черен, дано да отблъсне Ахила божествен
вън от борбата и сам да закриля троянци от гибел. Скочи синът на Пелея на хвърлей със копие дълго, [250]
с устрем на черен орел, поднебесен ловец ненадминат, който се смята най-бърз и най-мощен от всичките птици. Нему подобен, Ахил полетя, а медта на гръдта му
грозно ехтеше. Той бягаше вихром встрани от реката, тя по петите го гонеше бясно с гръмливо бучене. [255]
Както човек напоява овощни и злачни градини,
път за водата проправя от извор студен, тъмноструен, вадата чисти усърдно с лопата от всякакви пречки,
пясък и камъни дребни се валят по нейното дъно, [260]
а пък водата бълбука и руква по стръмния улей,
в миг изпреварва човека, забързан напред да я води,
тъй и вълните стихийни настигаха често Ахила,
нищо, че бе вихроног: боговете от нас са по-силни.
Колкото пъти Ахил бързоног и божествен понечи [265]
срещу водата да спре и да види дали го преследват
всички безсмъртни, които живеят в небето безкрайно, толкова пъти вълна от реката, родена от Зевса,
удряше право в гърба му: той скачаше много високо,
тъжен; реката го блъскаше с рев в коленете, [270]