Илиада

мощен.» [95]
Светлият син на Приама говореше тъй на Ахила,
молейки с реч за пощада, но глас безпощаден изслуша:
«Глупав безумец! Ни дума пред мен не промълвяй за откуп!
В дните преди съдбоносният ден да постигне Патрокла, мене ми беше приятно да жаля и пазя троянци: [100]
живи мнозина залавях и после ги в робство продавах.
Никой днес няма да може смъртта да избегне от мене,
щом го изпраща безсмъртен в ръцете ми близо до Троя,
никой от всички троянци, особено син на Приама. Хайде, любезни, и ти погини! И защо ли тъй плачеш? [105]
Падна Патрокъл, а много по-славен той беше от тебе!
Негли не виждаш и мене, какъв съм едряк и красавец.
Син съм на знатен баща и богиня е моята майка,
ала и мене ме дебне смъртта и съдбата всесилна. [110]
Утро ли, вечер ли, пладне ли чакам да дойде, когато
някой душата ми клета във кървава битка ще вземе
може би с копие, може би с лък и стрела смъртоносна.»
Тъй каза. У Ликаон колене и сърце отмаляха,
чуждото копие пусна, простря си ръцете и седна. [115]
А пък Ахил незабавно измъкна си меча наточен,
шибна врата му до дясната ключица. Мечът двуостър
цял надълбоко потъна. Във миг Ликаон на земята
ничком се просна: и рукна кръв черна, пръстта се накваси, 120. Бързо Ахил за крака го повлече и хвърли в реката,
па се похвали надменно и думи крилати издума:
«Там в дълбините сред рибите бягай! Без жал да ти лижат гъстите кърви от прясната рана, а твоята майка
няма на смъртно легло да те сложи и горко оплаче;
бурният Ксант ще те носи към морския залив просторен. [125]
Риба ще скача над черна вълна сред море развилняно,
за да похапне от бялата лой на трупа Ликаонов.
Мрете, догдето ний стигнем стените на Троя свещена, бягайте вие напред, аз отзад ще ви грозно избивам.
Няма реката, красиво течаща с въртопи сребристи, [130]
вас да закриля, макар да й колите бикове в жертва
и да й хвърляте в бездните живи коне вихрогонни.257
Всички от злата съдба ще загинете, та да платите
за участта на Патрокла и тъжната смърт на ахейци,
в мое отсъствие бити при нашите кораби бързи.» [135]
Рече Ахил, а реката в сърцето си гневно избухна,
мислейки как да застави Ахила божествен веднага
боя опасен да спре, да избави троянци от гибел.
Тъкмо тогава Ахил с дългосенното копие рипна,
искайки смърт неотменна за Астеропей Пелегонов. [140]
Бе Пелегон син на ширния Аксий и на Перибоя,
първа по възраст от дивните щерки на Акесамена:
с нея се бе съчетала реката дълбоковъртопна.
Астеропей, от Ахила нападнат, във миг от водата
скочи пред него с две копия — сила му вдъхна Скамандър, [145]
тъй като беше разсърден за тези цветущи герои,
все от Ахила избити без никаква милост в реката.
Щом приближиха се двама, един срещу друг устремени,
пръв бързоногият, богоподобен Ахил му продума:
«Кой си ти и откъде си, че дръзваш със мен да се биеш? [150]
Рожби на клети бащи срещу моята мощ се опълчват.» Светлият син Пелегонов така на Ахила отвърна:
«Сине юначен Пелеев, защо за рода ми разпитваш?
Идвам от плодна Пеония, много далече оттука.
Водя пеонски войници, размахващи копия дълги. [155]
Тука, при Троя, пристигнах преди единадесет дена.
Моят род иде от Аксий, течащ нашироко и волно,
който обилно разнася прекрасни води по земята.
Аксий роди Пелегона, известен със копие точно —
казват, че той е баща ми. Сега да се бием, Ахиле!» [160]
Тъй го заплаши. Ахил богоравен пък копие вдигна
с ясенов ствол пелионски; а двете си копия хвърли Астеропей, че еднакво и с двете ръце бе изкусен.
С първото копие щита Ахилов той блъсна нахалост;
беше то спряно от плътното злато, подарък от Хефест. С другото само засегна Ахила във десния лакът, [165]
черна кръв бликна, а то отклонено край него прехвръкна, тръпно в земята заседна, жадувайки тяло да вкуси.
Втори Ахил богоравен запрати летящия ясен
право във Астеропея, желаейки да го убие, [170]
но не улучи мъжа, а удари в брега недостъпен:
дългата дръжка от ясен в рида до полвината втъкна.
Острия меч, край бедрото увиснал, Ахил си извади,
с яд връхлетя на героя. А той пък не можеше никак
с мощна ръка да изтръгне258 забития ясен Ахилов. [175]
Три пъти той го разклати в стремежа си да го измъкне,
три пъти сила загуби. Четвърти път тъкмо опита
здравата дръжка от ясен да свие, на две да пречупи,
вече Ахил изпревари и с меча си взе му душата.
Той го прониза в корема до пъпа. Червата му вкупом наземи в миг се изляха и мрак му забули очите, [180]