Илиада

Как безразсъдно е твойто сърце! Та нима си не спомняш
колко тегла и неволи понесохме с тебе край Троя?
Само нас двама от всички безсмъртни Кронид бе изпратил,
за да слугуваме цяла година на Лаомедонта
срещу заплата: а той господар самовластен ни беше. [445]
Целия град на троянци опасах тогава със крепост,
много широка и здрава — градът непристъпен да бъде.
Фебе, пасеше пък ти виторогите бавни волове
там в долините навред из гориста и урвеста Ида.
След като Хорите, носещи радост, доведоха вече [450]
срока за плащане, силом заплатата цяла ни грабна,
Лаомедонт ненаситен и с грозни закани ни върна.
Той ни заплаши, че кръстом ръце и нозе ще ни върже,
двама ни ще продаде надалече из острови чужди.
Викаше, че ще отреже ушите ни с меча си меден.»263 [455]
Тръгнахме ние с души разлютени за тази заплата,
дето ни беше обрекъл, а после от алчност не даде.
Ти на народа му днеска услужваш, а с нас не залягаш
да изпогинат позорно надменните духом троянци
заедно с техните рожби и достопочтени съпруги.“ [460]
Бог Аполон далномерец с такива слова му отвърна:
„Сам Земетръсецо, сигур не би ме ти смятал разумен,
ако започна и с теб да воювам за клетите смъртни,
твърде подобни по свойта преходност с листа на дървета;
днеска цветущи и свежи се хранят с плода на земята, [465]
утре изчезват безследно. Но двамата ние веднага
нека прекъснем борбата: сами да се трепят взаимно.“
Тъй рече и се отдръпна, че той се боеше все още
в бой ръкопашен да влезе със брата на своя родител.
Но Артемида, сестра му, ловджийка на звярове диви, [470]
с хули го злъчно обсипа и с думи обидни замери:
„Далекострелецо бягаш и сам Посейдона даряваш
с пълна победа, дори незаслужена чест му отстъпваш!
Глупчо! Защо си понесъл тъй лък-ветрогон безполезен?
Повече да те не чувам в двореца на татко ни Зевса [475]
сам да се хвалиш тъй, както по-рано сред всички безсмъртни,
че ще излезеш в открито двуборство със бог Посейдона.“
Тъй каза. Феб Аполон далномерец й нищо не рече.
Ала почтената Хера, съпруга на Зевс, се разсърди,
към Стрелометната в миг се нахвърли с хапливи нападки: [480]
„Кучко безсрамна! Ти искаш сега срещу мен да застанеш?
Трудно ще бъде за тебе със мен да се мериш по сила,
нищо, че с лък се гордееш. Кронид те направи лъвица
само над смъртни съпруги, които по избор погубваш.
По-добре диви елени и звярове из планините [485]
ти да избиваш, наместо да водиш война с по-могъщи.
Ако желаеш, опитай се в боя, добре да узнаеш
колко по-горна от теб съм, та с мен се сравняваш по сила.“
Каза, при китките стисна ръцете й в свойта левица,
смъкна с десница колчана и лъка й от раменете, [490]
па се усмихна ехидно, заудря я с тях по ушите,
тя пък със вик се задърпа. Изпадаха вкупом стрелите.
В сълзи обляна побягна богинята в миг като гълъб,
който, подгонен от ястреб, към процеп в скала отлетява,
щом не е още орисан да бъде погубен от него, [495]
тъй Артемида побягна със плач и остави си лъка.
Хермес вестител, убиец на Аргос, продума на Лета:
„Лето, богиньо! Аз няма със тебе във битка да влизам:
страшен е боят с жените на облакосбореца Зевса.
Можеш на воля сама да се хвалиш пред всички безсмъртни, [500]
уж си ме ти победила със твоята сила могъща.“
Тъй рече. Лета засбира извития лък и стрелите,
пръснати вредом на разни страни във прахта на земята.
Взела стрелите на своята щерка, тя тръгна обратно.
Пък Артемида пристигна в дома меднопрагов на Зевса, [505]
до коленете на татко си плачеща девата седна,
а благовонното було трепереше цяло на нея.
Татко й Зевс я прегърна и нежно усмихнат запита:
„Кой от безсмъртните, чедо любимо, така те засегна?
Може би ти безразсъдна злина си направила явно?“ [510]
Пъстровенчаната шумна ловджийка през сълзи отвърна:
„Твойта жена, белоръката Хера, ме, татко, удари!
Тя между всички безсмъртни раздори и разпри подклажда.“
Докато тъй си говореха Зевс с Артемида ловджийка,
феб Аполон далномерец пристигна в свещената Троя: [515]
беше загрижен премного за дивносградената крепост,
да не я сринат изцяло данайците мимо съдбата.
После дойдоха на групи в Олимп боговете всевечни,
люто сърдити едните, а другите264 горди с победа.
Седнаха близо до Зевс чернооблачен. В същото време [520]
ядно громеше Ахил вихрогонни коне и троянци.
Както се пушек извива и стига небето безкрайно,
пламне ли град и със гняв боговете развихрят пожара, грижи създава на всички и в горест подхвърля