Илиада

Своите еднокопитни коне настрана той отведе,
след като върза юздите добре за перилата вити,
тръгна да вземе конете Енееви хубавогриви
да ги изтегли от боя при медноколенни ахейци.
Даде ги на Деипила, любимия, предан приятел, [325]
тачен най-много сред всички другари за верните чувства,
за да откара конете при витите кораби гладки.
Сам в колесницата скочи и хвана юздите блестящи,
Стенел насочи конете назад към сина на Тидея.
Там Диомед бе подгонил Киприда със копие медно, [330]
знаейки, че е безсилна богиня и няма дял равен
с тези богини, които предвождат герои във битки —
нито Атина е тя, нито пък Енио градоломна.
Вред я преследва сред гъсти редици и щом я настигна,
славният син на Тидея се втурна направо към нея, [335]
своето копие хвърли, рани я във бялата китка.
В първия миг острието разкъса й дивния пеплос,
който самите харити за нея приготвиха сръчно,
стигна до китката, водната кръв на богиня потече —
влага,48 която се движи из жилите на боговете, [340]
тъй като жито не вкусват и вино искрящо не пият.
Ето защо са безкръвни и прозвище носят безсмъртни.
Горко проплака Киприда, изпусна сина си да рухне.
Феб Аполон го измъкна с ръце и покри го във облак
черен, та никой от смелите и бързоконни данайци [345]
с копие да го не мушне, душата му да не отнеме.
А гръмогласният син на Тидея високо й викна:
„Дъще на Зевса всесилен, излез от свирепата битка!
Мигар на теб ти не стига, че слаби жени прелъстяваш?
Влезеш ли в боя отново, то аз съм напълно уверен: [350]
после от ужас ще тръпнеш, щом само дочуеш за битка.“
Тъй каза. Много смутена тя тръгна и страдаше страшно.
А бързонога Ирида я хвана и дръпна от боя.
Болка Киприда обзе, потъмня й красивата кожа.
После наляво от боя намери жестокия Арес, [355]
седнал във облак със своето копие, с двата си коня.
Падна сама на колени и брат си горещо помоли;
искаше двата му пъргави коня с начелници златни:49
„Мили ми брате, сега помогни ми и дай си конете,
за да отида в Олимп белоснежен, с дворци за безсмъртни. [360]
Страдам от прясната рана, която ми смъртен нанесе:
вожд Диомед би воювал сега и със татко ни Зевса.“
Тъй каза. Арес й даде конете с начелници златни.
Във колесницата влезе Киприда със мъка в душата.
С нея се качи Ирида, юздите в ръцете си грабна, [365]
с бича подкара конете и те полетяха със радост.
Стигнаха скоро Олимп белоснежен, с дворци за безсмъртни.
Вихренобърза Ирида запря незабавно конете,
сръчно и двата разпрегна, амброзиев зоб им постави.
Падна Киприда в нозете на своята майка Диона.50 [370]
Взе дъщеря си сърдечно Диона във свойте прегръдки,
нежно с ръка я погали и думи такива й каза:
„Кой от безсмъртните, свидно ми чедо, така те удари,
сякаш открито сама си направила зло непростимо?“
В миг Афродита с усмивка пленителна тъй отговори: [375]
„Дръзкият син на Тидея нанесе ми рана в ръката,
тъй като исках от боя сама да измъкна Енея,
моето чедо, което обичам най-много от всички.
Вече троянци не влизат във лютата битка с ахейци,
ала данайците днеска се бият свирепо с безсмъртни.“ [380]
Дивната между богини Диона така й отвърна:
„Дъще! Макар наскърбена, бъди търпелива, понасяй!
Ние, мнозина безсмъртни, сме страдали доста от смъртни,
тъй като ние самите беди си нанасяме често.
Страда и Арес, когато могъщият От с Ефиалта, [385]
рожбите на Алоей, го завързаха с яки окови.
Цели тринадесет месеца беше във медна тъмница.
Щеше дори да загине на бой ненаситният Арес,
ако прекрасната мащеха тяхна, сама Ерибея,
Хермес не бе известила и с хитрост отвлече той Арес, [390]
вече до крайност измъчен от тежки, огромни окови.
Страда и Хера, когато Херакъл, син Амфитрионов,51
бе я ранил със тризъба стрела във гърдите отдясно.
Болка едва поносима търпеше богинята Хера.
Страда и едрият Хадес от люта стрела бързолетна. [395]
Същият смъртен, потомък на Зевса, със яд го удари
долу сред мъртви52 при портите и го наказа със болки.
Тръгна си той към двореца на Зевс на Олимп белоснежен,
толкова зле изтерзан, във сърцето пронизван от болки:
в рамото беше забита стрелата и мъчеше бога. [400]
Ала Пеан му поръси с премахващи болка лекарства
раната и изцери го, понеже безсмъртен е Хадес.
Дързък, престъпен е, който злини не престава да върши,