стреляйки с лък в боговете, които Олимп обитават. Хубавоока Атина Тидей срещу тебе изпрати. [405] Глупав! Синът на Тидея не знае в духа си надменен, че кратколетен е смъртният, който с безсмъртни се бори. Няма дома да се върне, спасен от неравната битка, няма децата му никога «татенце» да го наричат. Ето защо и синът на Тидея, макар да е силен, [410] нека не смята, че няма по-храбър от тебе да срещне, че дъщерята Адрастова, гордата Егалиея, вярна съпруга на цар Диомеда конеукротител, няма да буди с ридания своите мили слугини, скръбна за своя законен съпруг, най-юначен ахеец.“ [415] Каза Диона, с ръце й избърса кръвта от ръката, китката в миг оздравя и преминаха лютите болки. Щом като всичко Атина Палада и Хера видяха, с думи обидни започнаха Зевса Кронида да дразнят. Тъй совоока богиня Атина със жлъч заговори: [420] „Татко мой Зевсе, дали ще се сърдиш, че нещо ще кажа? Ето Киприда примами и някоя друга ахейка да я последва в града на троянци, които обикна. Милвайки нежно красивата и дългопола ахейка, тя си одраска ръката във нейната златна карфица.“ [425] Каза. Засмя се бащата на хората и боговете, мигом повика при себе си златна Киприда и рече: „Дъще, военните грижи не са отредени за тебе! Ти се отдавай усърдно на брачни дела и любовни. Нека Атина и бързият Арес се грижат за битки.“ [430] Докато тъй си говореха двамата — Зевс и Киприда, цар Диомед гръмогласен нападна Енея Анхизов, ако и вече да знаеше, че Аполон го закриля. Нямаше никакъв страх и от бога: връхлиташе често, за да убие Енея, доспехите славни да вземе. [435] Три пъти дръзко нападна, заплашвайки да го погуби, три пъти бог Аполон му разтърсваше щита излъскан. Щом за четвърти път той се нахвърли, подобен на демон, Феб Аполон далнострелец страхотно му викна веднага: „Сине Тидеев, разумен бъди, отстъпи и не искай [440] сам с боговете наравно да бъдеш, че никога няма хората със боговете безсмъртни еднакви да станат.“ Каза така и синът на Тидея назад се отдръпна, за да избяга от гневния бог Аполон далномерец. Феб Аполон надалече от боя изнесе Енея [445] и във Пергам го положи, където е храмът му древен. Хубавостреляща с лък Артемида и Лета във храма скритом лекуваха с грижа и почит Енея Анхизов. Бог Аполон, сребролъкият, призрак измамлив създаде, сходен напълно с Енея, със същите бойни доспехи. [450] Около призрака сбрани, троянци с ахейци взаимно върху гърдите си в боя разсичаха волските кожи — щитове кръгли, големи и щитове леки, крилати. Феб Аполон заговори тогава на буйния Арес: „Арес убиец, във кърви оцапан, стени разрушаващ! [455] Няма ли този човек, Диомед, да прогониш от боя, който сега и със татко ни Зевса би дръзко воювал? Първо рани Афродита във нейната прелестна китка, после, подобен на демон, и мене самия нападна.“ Каза така Аполон и в Пергамската крепост остана. [460] Злобният Арес подбуждаше вече войските троянски, в образа на Акаманта, най-бързия вожд на тракийци. Той призова на Приам синовете, потомци на Зевса: „Вие, чедата на царя Приама, потомък на Зевса! Още ли тези ахейци войските ви тук ще избиват? [465] Или ще чакате битка да почнат пред вашите порти? Ето, ранен е героят, почитан наравно със Хектор — воин Еней богоравен, синът на Анхиза мъжествен. Нека спасим от кипежа на боя другаря си знатен!“ Тъй рече. Сила и смелост разпали у всеки троянец. [470] А Сарпедон заговори със думи обидни на Хектор: „Хекторе, твоята храброст прочута къде се изгуби? Казваше, че ще запазиш града без войска и без помощ, само със твоите зетьове, с твоите братя рождени. Никого тука от тях аз не мога сега да съгледам. [475] Те се страхуват подобно на псета от лъв ненаситен. Ние дойдохме съюзници, всички оставаме в боя. Също и аз съм пристигнал съюзник от много далеко: чак от далечния Ксант пълноводен и Ликия родна. Там си оставих любима съпруга и мъничка рожба, [480] също и много богатства, желани от бедните хора. Все пак аз лично подтиквам ликийци и искам самичък в битка да вляза с героя, а тука имот не владея, който ахейци да грабнат или да откарат във къщи. Ти пък бездеен оставаш и другите в бой не подканяш [485]
